На добър час в ПЪРВИ клас! - 2

Не разбирам как може тези учителки за 3-4 дни училище да си съставят мнение и да лепнат етикети на някои деца. Ми, за мъниците всичко е ново и странно, може би дори страшно. Едва ли в момента се показват точно в реалната си светлина. Трябва им време. Нашата учителка каза, че до Нова година им е дала срок да се адаптират.
И при нас има дете със СОП, но е кротичко. То беше и в групата ни и по тази причина госпожата е сложила моето момиче да седи с него. Обясни ми, че я е преместила, защото е преценила, че е оправна и той ще може да гледа от нея и да се ориентира. Освен това я познава и няма да се притеснява толкова, колкото от непознато дете. Вероятно и защото тя по-добре го разбира, той има проблеми с говора. Девойката не беше особено доволна, след като е била разделена от приятелката си. Но й обясних, че госпожата разчита на нея и това сякаш свърши работа. Аз подкрепям решението на учителката.

Извинявам се, че нахлувам в темата ви. Не можах да се сдържа и да не те поздравя.  
Изключително рядко някой родител разсъждава така.

Аз не подкрепям лепенето на етикети от ден 1
Понеже вече съм сърбала попарата на такава учителка, която просто лепеше етикет и гледаше да се отърве от детето( не от моето, но от голям брой деца от класа)
Дано случаят да не е такъв и жената просто да е реагирала първосигнално на момента, знам ли
Аз бих изискала среща с нея и детето, на първо време, спокоен разговор да се изясни че в момента се учат правилата и че трябва да си сътрудничите, без слагане на етикети на никого

При нас имаше ефект от дългото и мъчително писане вкъщи, вчера е написал доста старателно домашното в занималнята и има похвала
Учим се, свикваме...

Добре, аз друго се чудя. Нали има задължителна предучилищна. Какво ги учат там? Защо правилата трябва да се усвояват само в училище?
Знам, че ще ме нападнете, но не може периодът на приспособяване да е до декември. Според мен до зимата трябва да са научили азбуката и да четат, а не да се учат тепърва на правила.

Нашата предучилищна беше в детската
Нямаше никаква разлика с предните групи в детската, нямаше например часове, не пишеха букви както някои деца в училище
Разликата с училището е голяма

Тогава да не се води предучилищна. Навиците според мен трябва да са усвоени в трета-четвърта група и училището да си изпълнява основната функция.

В нашето училище в стаите на първолаците чиновете са единични. Освен това са ги разположили шахматно и им е по-трудно да се закачат, да си пречат и да си бъбрят. Имат си вече 2-3 по-закачливи деца, но поне нямат побойници. 19 деца са и си мисля, че не би трябвало да са трудни за овладяване.
Нашата учитлека е възрастна, последен випуск ще и бъдем, но и много спокойна. Личи си, че има доста опит и е много добронамерена към родителите и децата. Твърди, че задачата и е не само да им преподава уроците, а и да ги научи на взаимопомощ, да различават доброто от лошото и прочие. Освен това ни каза, че можем да и звъним по всяко време, ако имаме някакви въпроси, притеснения или искаме информация за детето. Отделно всяка седмица ще има консултативен час за среща с родителите. Засега съм с много добри впечатления.

Миналата година в детската пишеха елементите на буквите. Вечер тетрадките бяха изнесени върху шкафчетата. Ами на някои деца бяха идеални, на моят синковец - от най-грозните. Какво да го правя? И вкъщи уж се упражняваше по малко, ама си харесваше грозните драсканици и грам старание не можех да го накарам да приложи. Правеха всеки ден и звуков анализ, решаваха задачи до 10, разказваха. Мисля, че подготовката им беше много сериозна. Ама, ей на, моят от писането грам не прихвана. Сега заради училището взе да се старае като пише или пък порасна ли, де да знам.

ston, не става въпрос за това дали пише грозно или хубаво, а дали знае, че трябва да има време, през което да се старае да е концентриран, да се занимава с нещо. Че се налага освен да играе, да върши нещо друго.

Относно домашните - моят син успява да ги напише в занималнята, доволна съм и от двете госпожи засега, добре са се сработили и няма разминаване в информацията и количеството на домашните.

В понеделник няма да учат, но ще е присъствен ден, имат патронен празник и ще се заклеват като първокласници, всеки ден репетират, но явно ще си е вътрешно, училищно тържество, защото родителите не сме поканени.  

елказелка, аз бих преглътнала обидата и бих потърсила възможност за разговор насаме с госпожата. Ако, обаче, нападките и обвиненията, от нейна страна, продължат без такт и опит за разбиране, бих отнесла проблема до директора.

При преход от детска градина в училище няма как да са същите правилата - зънеца, междучасията, седенето на чин по цял ден. Аз не бих си пратила детето  на предучилищна в училище да седи мирно на чин, само за да се научи на правилата една година по-рано. И сега мисля, че повечето се ориентират и справят добре още след първата седмица.

Не си права. До тази година (а може и през тази да е така, не съм сигурна), предучилищната не беше задължителна. Изобщо. Нито в градината, нито в училище. Учебният материал за първи клас е съобразен с това, че някои деца може да попадат за пръв път в образователна институция и да нямат никаква представа какво се очаква от тях. Някои може да са подготвени, това е тяхно предимство за по-добра адаптация, но в никакъв случай не е задължение за всички.
Въпросът не е каква ни се иска да бъде учебната програма, а каква Е. А тя е такава, че първо вземат буквите, после картки думички и т.н. Ще четат едва тогава, когато по програма стигнат до предвидения за целта урок.  Има деца, които смятат наум с трицифрени числа и умножават двуцифрени, но пак започват с писане на единички и чак след месец смятане на 2+2. Все пак не са на индивидуален урок.

Това е една от причините да не харесвам нашата образователна система и да харесвам много Монтесори, където всеки се занимава с нещо според собственото си ниво, без да е нужно да изчаква останалите и без да е нужно да прави същото като тях.

 

Нямам какво по - смислено да добавя към това. allana ми е взела думите от клавиатурата.
Горе главата и и дай да се разбере на тази г-жа. Да ти раздава такива конкретизации след една седмица "у-ще", нямам думи просто. Вбесих се, и аз, въпреки, че съм от другата страна, както се казва. При все, че толкова случихме на учител ние. Неофициално също сме със СОП, без диагноза. Агресивен не е, точно обратното - много отворен и усмихнат, не знае да се защитава, наивен до безобразие. Аз също много се притеснявам, защото за много неща се държи странно, вчера например, не е искал да прави нищо в у-ще, ама нищо, учителката не смеела да му се скара, хем и казах строго с него, защото я пробва. Тази от занималнята има още по - верен подход към него, ще се окаже, там пише и слуша и го хвали много. Връща се без домашни за довършване..
Ако бях в такава ситуация, доста сериозно бих си поговорила и с учителката, т.нар. , и с директора на у-щето. Не търпи нечии непрофесионализъм, защото страда детето ти. За мен няма по - нормално нещо от това момчетиите да се поступат, докато се опознаят, от моите училищни години съм го наблюдавала тоя феномен, един вид налагане на лидерство. Никаква драма не виждам, на педагога е ролята да сплоти класа и да наложи дисциплина. Не е твоя вината, че не и се отдава на въпросната учителка.
Пиши как е минал разговора.

Моят синковец също седи сам на чин, но по разбираеми причини е по - добрият вариант за него.

Убеждавам се, колко е важна предучилищната група, и колко "късмет" сме извадили, че в ДГ бяха над тези неща и не го научиха на нищо...  

И според мен предучилищната и училището са много различни. Моят син е кротък и послушен, и да чете и смята може, но и при него адаптацията е трудна. За мен основният проблем в училище не е трудността на материала, а социалната адаптация - нова среда, нови приятели, нови правила. Дори да си организираш пространството е проблем, да намериш това, което ти трябва. Баща ми, който беше учител в началното училище, в което учех, и до днес си спомня как чак се е засрамил от мен в първи клас - в онзи момент съм била сама на първия чин, но съдържанието на раницата ми е било безобразно разпиляно по седалка, по табли. Ами била съм на 6 години, с пет диоптъра далекогледство, 17 килограма...отразявало се е. Какво от това, че съм се научила да чета на 3 години и съм се справяла със задачи за много по-големи. Блейка съм си била. И синът ми сега е в подобно положение -от най-малките в класа, 20-килограмов, със същите диоптри. И той с организацията има проблем - вчера не си е намерил несесера и е взел  молив от комплекта си по ИИ, за да пише, редовно си идва окапан с ядене, забравя да си изчисти очилата. Отделно се  хваща на номерата на по-хитри съученици  и вярва на небивалици, дава им нещата си (например някой го помоли да попише с неговия молив, защото е с еди-кой си герой и той го дава, а после не смее да си го потърси) и т.н. Негово приятелче пък нямало представа, че не може просто да стане по време на час и да отиде на тоалетна и тежко преживява направената му забележка и т.н. Още доста време ще им се случват нови и необичайни неща, ще разбират за новите порядки.
Като се върна назад във времето, това са най-болезнените ми спомени от училище - предателствата от съученици, търсенето на приятели, с които да сте на един акъл, некоректното поведение на учители, несправедливостта. Слава Богу, имала съм и добри приятели, и чудесни учители, но бях конструирана така, че да преживявам тежко несполуките и недобрите прояви. Учебният материал е бил между другото - никога не съм имала големи проблеми с усвояването му, въпреки че по математика и по физкултура се справях значително по-зле, отколкото с всичко друго.

Само да вметна, че ако попаднете на учителка, подобна на описаната от allana, само бягството е спасение...или да й спретнете нещо , белким й светне някоя сигнална лампа.....
През целия ми ученически живот не ми се е налагало да ходя при директора. Само докато беше втори клас големия съм ходила 4 пъти, още толкова жалби и какво ли не.....не съм си представяла, че подобни хора съществуват, а пък че има подобни учители беше шок за мен....долно, низко същество....хубавото е, че като цяло са рядкост.....

Мда, и аз имам кофти преживявания с първата учителка на щерката, та сега съм на нокти...не мога да спя нощем, макар че всъщност нещата потръгнаха, пу-пу, и дано всичко е все така, ченгелите все ще ги пребори
Иначе детската и училище са на светлинни години, не само заради материала...например в детската следобяд спяха, а сега пишат с часове в занималнята 
В детската им сервираха яденето, напомняха за миенето на ръцете, а тук са самички в претъпкания стол ...айде, госпожата засега им виси на главата, ама дето се вика от добра воля го прави...