На добър час в ПЪРВИ клас! - 2

Абе, знам аз, ама младежа беше забравил коя задача е за домашно и реши да си изрешава всичко с цифрата която са взели  
Днес има малко домашно, само 5 реда долни завъртулки като на малко "д" и "з". Всичко друго е направил клас - писал грозно, трил, пак, писал-трил и най-накрая ги докарал до вид за гледане  
Имаме да рисуваме и по Роден край още две рисунки за петък, но понеже много го зорят, ги мъчим на ден по една  

ratridi, само дето там е такъв ветрилник, че колкото пъти сме отишли, после сме се разболявали , а лятото в големите жеги няма грам сянка.. Да хубаво е, но мястото му не е там

Моята почти не яде в училище, а и сутрин нищо не иска да закусва.
Обаче като я взема в 12,10 ч, в къщи си обядваме двете и като почне
и на мен зверски да ми се спи, към 15,00 ч вече едва гледам.

 Е , а аз така завидях , за това бижу.И то в квартала.

Това с писането в повече - моя си написа в учебната тетрадка по математика всичко, докрая.   Явно му е скучно. Помолих госпожата да му дава допълнително занимания, защото така не си взима нещата с нейните обяснения, а сам.

Ние имаме проблем с разбирането между двете госпожи - нещо двете не се разбират много добре, за съжаление.  

Аз нищо подобно не се страхувам  Даже се радвам, че не се занимаваме с губещи времето занимания като "Оцветете всички картинки, започващи с буквата К" и други подобни. Въобще не се притеснявам, че няма да се научи да разпознава с коя буква започват думите или да прави звуков анализ, ако не попълва по сто помагала на ден.
Бих се радвала да четат някакви по-интересни книжки. Това ми е голяма мъка. В английската система колко интересни книжки четат, а при нас някакви отвлечени архаизми в стил възрожденски бит.
Предпочитам "Пчеличката Мая" пред "Клан, клан, недоклан", ама кой ме пита 

Аз си мисля, че синът ми и още пет години да оцветява и да пише ченгели, пак като опре до задачи и диктовки, няма да пише красиво. Почти съм сигурна. Днес са решавали първите задачи от типа две плюс едно и обратното и веднага си е възстановил леко разкривеното писане, щоно важното е задачата да е решена.
п.п прибра се по-рано,защото го е разтресло. Дано да изкара вируса бързо като брат си, за ден.

Да, разкошен е, всяка сутрин минаваме покрай него. Наистина няма сянка, но има дръвчета, които като израстат ще е по- приятно.
Да се запиша и аз при вас с моята първокласничка. Засега се справя добре, не е уморена прекалено след занималнята, само в дните, в които има тренировка се усеща. Харесва си госпожите, като тази от занималнята по- малко. Домашно им дават само за събота и неделя. Аз доста се чудих къде точно трябва да си го напише. Накрая извадих една тетрадка за домашна работа и там. Вчера госпожата притеснително ме пита, че била написала какво да правят, а Елия.... Показах и го, та се успокои. Щеше да е адски тъпо да не си напише точно първото домашно. Сега тече голямото разместване по чиновете, за да се опознаят. Смятам, че е добра идея, но на щерката хич не и допада. Дано приключи скоро.

Момичета, какви са тези химикалки  с гума. Имало реклама и дъщеря ми само за тях ми говори,но аз не се сещам?
Освен това химикалките,които купихме така размазват, че става мисия невъзможна да се пише нормално.Препоръки за химикалка, която не размазва ?...

гума, както при моливите (на горния край), но трие химикал

За кой парк говорите във Варна? Уж съм от Варна 

Бисерка,
на целия клас се купиха най-обиновени химикалки BIC, видях ги в Джъмбо - две за лев, или нещо подобно.
Аз за текстовете в букварите исках да кажа нещичко, ами каквато народопсихологията, такива са им и учебниците.
Аз се втрещих от приказката "Надбягване" на Ран Босилек Ами това си е жива измама, постъпката на таралежите. Това разбра и детето ми, след като прочетохме приказката.
Доста се замислих, да му кажа, да попита госпожата, дали не е измама, но преглътнах. Явно нещо е ставало в малката главица, защото после цяла вечер сам си чете една адаптирана книжка за "Заека и костенурката", там поне поуката е доста по-ясна и добродетелна.

Трети клас? Та това е началото на оцветяването.  Имам позната, чиято дъщеря нейде в ІХ клас оцветяваше контурни карти по География. Лично аз възприемам училището като нещо, където задължително ни карат да губим време и където, ако имаш много късмет, можеш и да научиш нещо от полезен учител, но е лотария чиста. Въобще в образованието ни огромната част от времето, което децата ни губят в общите училища, е за плява и колкото по- нагоре отиват, толкова феноменът става по- ясно изявен. Остарели са методите, отношенията, литературните произведения, начинът на предаване на информация и на изпитване. Много ми е мъчно, но за себе си съм твърдо на тази позиция и се съмнявам, че ще ме възрадва много някой, та да я променя.

Големият брой еднотипни помагала на мен ми говори за лоша преценка на учителя. Стига един учебник с една учебна тетрадка и нещо допълнително с по- висока степен на сложност за ЗИП. Сто тетрадки и буквари за да сметнем сто пъти 2= 1 + 1 са напълно излишни.

Ченгелите как се пишат не е никаква индиция за бъдещото развитие на детето и ученика. Доволно количество добре развили се грознописци познавам, които и задачи решават, и пишат, и езици учат.
Оцветяванията на картинки често са много досадни. Поне на мен и на моите два броя деца. Също не са индиция за каквото и да било развитие. Хлапетата като че ли сами ги разбират тези работи подсъзнателно.
Хляба си изкарвам с писане, нелошо го изкарвам и краснописът въобще ми е на последно място по значение. Гледам децата да пишат четливо, вярно, съдържателно, да си разбират написаното и другите да ги четат и разбират, а колко красотно било- все ми е едно, пък ако щат и сто начални учители да ми изскочат насреща с обратното становище. 

По английски /не в училище, на курсове/ започнаха с азбуката и учат буквите на думичките, които взимат, имат дългичко домашно за писане. Ходят с по една флашка, освен учебната им тетрадка- бележник, довечера ще гледам какво има на нея. Сборна група са от І и ІІ клас- начално ниво.

Благодаря ,момичета 

evhen, точно 
Българските народни приказки са все такива - как тарикатът прецаква глупака. Като почнеш от Хитър Петър и минеш през всички за Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Просто такава е била народопсихологията, когато тези истории са създадени, но аз не разбирам текущото преклонение към тях и задължителното им изучаване и до ден днешен в училище. Ран Босилек ми е от най-нелюбимите автори и приказките му са от същия тип. Такива истории не могат да заинтригуват децата, защото са страшно далече от днешната култура и от нещата, които вълнуват децата. Те не разбират нито героите, нито постъпките, нито мотивите им, нито им е особено лесно да ги харесат и недай си боже да се припознаят в тях.
Дано да ни се е паднала някоя малко по-модерно мислеща учителка, защото системата е ясно, че няма да се промени, но поне учителите да направят нещо, ако могат.

Детската площадка на "Младост" се има предвид. Парк ще стане, ама след години.