Имали ли сте извънсемейни увлечения и как процедирате, ако ви дойде до главата

Задръстена съм, що се отнася до моята връзка и житейски път. Място за трети няма. Въпрос на нагласа и посока на мислите. Въпрос на осъзнаване и приемане. Нищо повече, нищо по-малко. Избрала съм с кого да споделям телеса и за кого да ми се разтваря душата.  
Това, извън темата за Заки, който и да е той...

Хей purko88 , ще стигаме или до сблъсък с теб по отношение на мъжете или  или ще купонясвахме заедно с всички тях , а дори и един по един да си изчакват реда пак ще е супер ... Комплекси имам ли , нямам ли  въобще не ме интересува
като опре до тези господа , а и леглото на Джими Пейдж е мнооого голямо и мнооого удобно

От първа ръка ли знаеш за леглото на Пейдж?

Да , съвсем сериозно / няма си позволя да измислям за съмишленичка в музиката/ , не съм била с Пейдж , но съм била в леглото му през уикенда , а басейна е във формата на китара . Групата е купила петте маншона, заедно със земята през тях минава личната алея на кралицата до Аскот , където са конните надбягвания .

Ееееееххххххххххх..........

Развалихте сеира в темата с тия въздишки по пенсионирани рокаджии.
В тази връзка Мик Джагър не е ли достатъчно стар и грозен, че не го споменавате?

Знаех си те,че си оригинална

Мик Джагър е пълен идиот като личност , не го харесвам.

Ехоооо... Хард Мадамите, а с флирта какво стана, сфлирта 

Флирта изобще не ми е интересен, ако отсъства дори идеята за продължение.

Флиртът си е флирт,то си е най-готината част

Оф, те щоТ другите са ангели небесни направо......     
Все от един дол дренки, ама....   

Навремето ми харесваше Дейвид Ковърдейл, но и той отдавна вече е говорящата кожа. Не че аз много съм се подмладила, но болшинството рокаджии от 80-те могат спокойно да играят Мумията. Изключение - Бон Джоуви, Боно, но те по-скоро са от 90-те.

Интересна формулировка на въпроса - ако ви дойде до главата Поне аз го разбирам все едно ние нямаме никакво участие - дошло ни от нищото и така...

Мен ме споходи. И устоях. Не знам как. Но не от страх. Във време, когато обичах мъжа си и нямахме никакви проблеми, и никога не съм имала нужда да погледна друг мъж дори, нито пък ми е липсвало нещо.
Приемам го като изкушението на моя живот От първата секунда, в която се видяхме. Макар че доста време разумът не допускаше, че е възможно. Усещането беше, че познавам човека по-добре от себе си. И изпитвах такова доверие, каквото не съм изпитвала преди. Чуваше ми мислите, материализираше ми думите, без да знае, че съм ги казала.
Точно когато си мислех, че съм загубена и бях на косъм да си признавам, някакси ми се проясни картинката. Оказа се излишна част от пъзела. Знаех, че искам мъжа ми. Знаех, че искам той да си запази семейството, защото иначе нямаше да е добре за него. Харесвах съпругата му и не исках да я засегна.
Връзка не сме имали, поне не интимна. Макар да сме били на ръба.
А как се справих - с много разум. Представях си кого бих избрала в различни ситуации, как бих се чувствала след месеци, какви биха били последствията за него. Вкарах в сила максимата "Не прави на друг това, което не искаш на теб да правят!". Не си представях да градя щастие за сметка на някого.
И понеже наистина се случваха прекалено много странни неща, наистина убедих себе си, че е просто изкушение, което трябва да преодолея За да сме добре всички. И това, след като гледах "Ефектът на пеперудата"
До ден днешен бих направила всичко за тоя човек. Той прави страшно много за мен, когато се налага. Гледам да не се виждаме излишно, за да не дърпам дявола за опашката. И ми е топло на душата, когато си помисля за него и вземе, че звънне или пише в скайпа буквално на минутата.

И мен ме споходи почти същата история като на Бижу , исках да продължа , но постоянно си мислех какви ще са последствията и Бижу го е описала много добре с ефекта на пеперудата . Радвам се че успях да го преодоля и нараних човека до себе , а и още много други, но ми беше много , много трудно.