Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~тема 180

може ли някой да ми прати 1 чифт кънки 59 номер ще съм много благодарна мерси предварително

Притча за усмивката.
Това било отдавна, много, много отдавна, когато хората нямали още усмивка.
Да, имало такова време.
Живеели хората тъжно и унило. Светът бил за тях сиво-черен. Блясъка и величието на Слънцето те не забелязвали, звездното небе не им носело възторг, не познавали щастието на любовта.
В тази незапомнена епоха един добър ангел от Небесата решил да се спусне на Земята, тоест да се въплъти в тяло, тоест да се роди и да изпита земния живот.
"Но с какво ще се явя при хората?" - запитал се той.
Не му се искало да отиде на гости при човечеството без подарък. И тогава се обърнал към Отеца за помощ.
-Подари на хората това - казал Той и му подал мъничка искра, която светела във всички божествени цветове.
-Какво е? - удивил се добрият ангел.
-Това е Усмивка, - отвърнал Отецът - сложи я в сърцето си и я занеси на хората като подарък.
-И какво ще им даде тя? - попитал ангелът.
-Ще им донесе особена енергия на живот. Ако хората я овладеят, ще намерят път, по който да утвърждават постиженията на духа.
Добрият ангел поставил удивителната искра в сърцето си.
-Хората ще разберат, че са родени един за друг, ще открият любовта в себе си, ще видят красотата. Само трябва да бъдат внимателни с енергията на любовта, иначе ...
И точно в този миг добрият ангел се спуснал от Небесата на Земята, тоест въплътил се в тяло, тоест родил се и не чул последните думи на Отеца.
Новороденото заплакало. Но не защото се изплашило в тъмната пещера или от угрижените, едва различими лица на хората, надвесени над него и гледащи го в недоумение. Заплакало от обида, че не успяло да чуе, защо хората трябва да бъдат внимателни с Усмивката. Не знаело как да постъпи - да им подари ли донесената за тях Усмивка или да я скрие?
Решило - извадило от сърцето си искрицата и я закачило в ъгълчето на устата си.
"Ето ви подарък хора, вземете!" - мислено съобщило то.
И в този миг пещерата се озарила от завладяваща светлина. Това била неговата Първа Усмивка, а угрижените хора видели Усмивка за първи път. Те се изплашили и закрили очи. Само угрижената майка не могла да откъсне очи от необичайнато явление, сърцето и се развълнувало, а на лицето и се отразило това очарование. Станало и хубаво.
Хората отворили очи и приковали поглед в усмихващата се жена.
Тогава младенецът се усмихнал на всички още веднъж, и още веднъж, и още ...
Хората ту затваряли очи, неиздържайки на силното сияние, ту ги отваряли. Накрая привикнали и се опитали да подражават на младенеца.
На всички им станало приятно от необичайното чувство в сърцето. Усмивката изтрила угрижеността от лицата им. Очите им засветили от любов и светът се покрил с багри. Цветовете, слънцето, звездите предизвиквали у тях чувство за красота, удивление и възхищение.
Добрият ангел, който живеел в тялото на земния младенец, предал мислено на хората названието на необичайната енергия на живота. Той бил щастлив, че е донесъл на хората такъв чудодеен подарък. Но понякога се натъжавал и плачел. Майката мислела, че бебето е гладно и му подавала гръдта си, а той скърбял за това, че не успял да предаде и предупреждението, как хората да се отнасят внимателно с енергията на любовта.
Така дошла Усмивката при човечеството.
Тя се е предала и на нас, хората от настоящата епоха.
А ние ще оставим тази енергия на следващите поколения.

Но дошло ли е до нас знанието, как трябва да се отнасяме към енергията на Усмивката? Усмивката носи мощ. Но как да я използваме само за добро, но не и за лошо?
Може би вече нарушаваме някакъв важен закон на тази енергия? Да кажем, усмихваме се фалшиво, усмихваме се равнодушно, усмихваме се насмешливо, усмихваме се злорадо. И вредим на себе си и на другите.
Трябва да разплетем тази загадка или се налага да чакаме, докато се спусне от Небесата нашият добър ангел, носещ пълната вест за енергията на Усмивката?!
Само да не е късно!
"Усмихвайте се на собственото си Аз! Усмихвайте се на всекиго! Усмихвайте се на децата! Усмихвайте се на Този, който Ви е изпратил!" - бих казал аз.
Но някой ще ми възрази:"А ако не искам да се усмихвам? Ако нямам настроение, да се усмихвам ли все пак?"
Друг ще добави:"Глупаво е да стоиш постоянно ухилен!"
Трети ще ме опровергае:"Има човешки характери, в които не се вписва усмивката!"
Ще се намери и четвърти, който да постави условие:"Когато животът стане по-добър, тогава ще се усмихвам."
Така ще кажат тези, които не знаят, че усмивката идва от сърцето и всички усмивки, които не идват от там са от лукавия. Те не знаят още и за това, че усмивка, която идва от сърцето , преобразява живота и го прави красив. Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.
Източник: http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_19.html