Операция на перианална фистула

Здравейте! В тази тема виждам много хора, терзаещи се заради тази проклета фистула и смятам, че е добре да разкажа за моята операция на анална фистула, която си „отглеждам“ от близо 6 години!
Първо, не искам да изглежда като реклама, но случих на уникален специлист - д-р Милка Пенева (хирург-проктолог). Работи в гр. София в Union Clinic и в Първа градска болница.
Първият ми преглед беше на 18.01 в Union Clinic. До тогава нямах представа какво ми е. Разбрах, че става дума за анална фистула. Планирахме да бъде премахната в амбулаторни условия с местна упойка (в близост до фистулата).
На 22.01 отидох за въпросната интервенция, но от страх не се престраших да ми бият упойката на такова шоково място и тогава ми предложиха следния вариант - операция със спинална упойка в Първа градска болница. Операцията за анална фистула се поема изцяло от НЗОК!
И така, на 03.02 в 8 сутринта вече бях на изследвания в Първа градска болница. Минавам през задължителен антигенен тест, кръв, урина, кардиолог и рентген на бял дроб. По принцип ме приеха веднага в болницата, настаниха ме в стаята, но аз пожелах да си се прибера и на другата сутрин да се върна за операцията. Та, тръгнах си към 12:30 (след всички изследвания), изписаха ми да си купя X-prep (очистително), което да изпия към 14ч. и до другия ден никаква храна, а вода е разрешено да се пие до 18ч. същия ден, след това не!!!
04.02, в 7:30 вече бях в Първа градска в хирургичното отделение. В 9ч. ме извикаха за операция. Влизам в залата, събличам се изцяло, лягам върху операционната маса, обръщам се настрани и се свивам в поза „котка“, за да ми бият упойката в кръста. Лягам си пак нормално по гръб, слагат ме на системи. Покриват ме отгоре с чаршаф, прикачват на операционната маса в края две опори за крака, където след като вече ме е хванала упойката ми ги вдигат и операцията започва!
В 9:25 вече операцията беше приключила. Пренесоха ме в леглото ми в стаята и ми казаха да изпия около 3 литра вода, за да не ме боли главата след като упойката ме пусне. Към 13:30 вече ме беше пуснала и задължително ми дадоха обезболяващо. По едно време ми се наду корема страшно много и се оказа, че ми се ходи по малка нужда, та сложиха ми подлога и добре, че успях, иначе трябваше да ми слагат катетър... След време усетих, че превръзката, която ми е отзад се е намокрила и нямах повече нерви да се изхождам в подлогата, та станах си и си отидох направо до тоалетна.
17ч. имах визитация от дежурен лекар.. Към 22ч. пак ми сложиха обезболяващо. Спах добре до към 5ч.сутринта. В 8:15 дойде лекар, който махна превръзката и изкара тампона от ануса ми. Няма да лъжа, това болеше доста, но аз все пак съм си с нисък праг на болка...
След 11ч. ме изписаха и се прибрах вкъщи. Предписаха ми да се мия със специален сапунен разтвор и да мажа раната с лекарство, съдържащо йод - Braunovidon.
След операцията имах лигатура (ластик), който трябва през 7 дни да ходя да ми го стягат. За мое щастие, той падна още на третия ден (в неделя, на 07.02), а на 12.02 трябваше да ми е първото стягане. Аз страшно много се притесних разбира се, веднага се обадих на хирурга, който ми каза, че е нормално и да отида на преглед.
09.02 бях на преглед при нея. Каза ми, че ластикът сам е паднал и това е добре! Вече е само розовка раничка, която мажа с Dermazin крем за всякакви рани.
Тези дни пак ще съм на преглед и ще пиша как се развиват нещата! Моят съвет е - НЕ СЕ ЧУДЕТЕ! Фистула не минава без операция! Препоръчвам с две ръце хирурга, който ме отърва от този проблем.

Дълго е за четене, но и по-дълги фистули има…:
През 2018 г. напипах малка подкожна подутина близо до ануса. Правиха ми колоноскопия, резултат – вътрешни хемороиди 2 стадий. Края на 2019 г. подутината на същото място взе да става червеникава и да се оформя като пъпка. Понякога усещах напрежение там. Декември се появи гнойно връхче, а самата подкожна подутина бе леко увеличила обема си. Болка усещах много рядко след дефекация. Началото на 2020 г. гнойната пъпчица взе да се пука и да изтича по капича-две белезникав секрет без мирис. В това отношение и аз й помогнах, защото почнах да изследвам повече мястото и да я натискам. Рядко от нея оставаше по няколко капки алена кръв по тоалетната хартия.   Проблемът не отшумяваше, връхчето на тая „пъпка“, ако не бе гнойно, бе малко кратерче, околието бе розово и чувствително, подсичаше се и сърбеше много силно.  а видях, че понякога имам влага там. След прочетеното като информацията по форуми и медицински статии аз заключих, че явно е фистула. Тая подутина (наричам я така, защото още не бе ясно какво е) продължи с времето да секретира и все по-често да сърби, да се подсича болезнено (болка като ожулено) и да се напряга. Края на май се насочих към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ София, защото от опит с близки знам, че там имат страхотен екип хирурзи и самата база на отделението е отлична. Минус  там е, че е доста скъпо за държавна болница.                  
И така: Отивам директно в приемния кабинет на отделението в болницата. Хирургът ме прие и казах, че искам час за преглед при съмнение за фистула. Той час не даде, а реши направо да свалям панталони и да лягам по корем на кушетката, за да види. Сторих го, стиснах зъби и зачаках съдбата да ми го върне за всеки път, когато съм си искал анален секс. Да ама ректално туше нямаше, само външен оглед. Заключение: фистула. Обясни ми онова, което вече знаех, че трябва да се оперира и че ако отлагам, ще се усложнява. Така се сдобих с прием през юни – ден за изследване, операция и още ден болничен престой. Питах го за метода и ще има ли от омразните ластици/конци или там каквото е, той каза, че ще прецени  по време на операцията. Минах на супи (това по мое усмотрение) и в уречения ден бях за прием. Голяма забава, хирургът вика този е за хемороиди, аз казвам фистула. После идва сестрата с формулярите и казва ти беше за киста, фистула казвам, абе то е едно и също рече. Чичко гугъл не мисли така обаче. После идва анестезиоложката да ме препита и казва ти си за операция на фисура. Фистула й казвам. Общо взето ми изредиха всички гъзни проблеми без моя, та се чудех дали да не си напиша с маркер на задника фистула, та да не сбъркат нещо на операционната. И така следват кръвни изследвания и прахчетата за прочистване на червата и толкоз. Хирург не дойде, нито ми правеха специални изследвания на онуй що щяха да отварят утре. Хапнах малко супа, по-късно изпих очистителното и голямото ….. започна. На следния ден пак никакви предварителни прегледи и изследвания. Първият, който ми прегледа задника от приема ми, бе едно цигане санитарка със самобръсначка. Да ама аз си бях направих процедурата сам и гордо свалих пижама. Малко е ми каза и минута по-късно цялото ми дупе бе епилирано. Трябвало цялото „оперативно поле“ да е почистено. Бе аз не съм мислил, че ще ми нарежат целия задник ?! Таз предоперация се проведе пред прозореца на терасата, където цял контингент млади сестри и специализанти пиеха кафе. Едва се сдържах да не се разсмея. И така голямото чакане доде. Първом почнаха с по-тежките операции, мина обяд и подкараха херниите, викам си мене за десерт са ме оставили. Дадоха ми един зелен халат, дето така и не разбрах как се облича, т.е. кое трябва ми се вее от него – задника или предника. Разгеле по едно време се сетиха, че съм за операция и ме викнаха. Влизам в операционната и се събличам гол. А то хладно вътре. Оглеждам се насам-натам, интересно ми е, само по телевизията съм виждал операционна. Очаквах повече джаджи да има вътре. Масата равна, чудя се как ще ме оперират, мислех, че ще съм на магаре. Сдобивам се с абокат, система и пулсомер на пръста. После следва спиналната упойка. Не е приятна, ама и по-гадни неща има (като ПСР теста). Знам за нея и съм любопитен кога и как ще подейства. Лягай бързо казва сестрата, преди да те е хванала. Брех, толкова ли е бързо. Лягам и скоро усещам как от кръста надолу всичко изтръпва, мога да си мърдам само пръстчетата (и то за кратко). Идват двама от хирурзите и ме завлачват надолу по масата с чаршафа, на който лежа. А ето го и магарето, то всъщност са две стойки. Добивам поза като в родилно. Не си усещам краката. Питах ги дали ще мога да ги гледам как оперират, казват, че леко ще ме упоят (ще ме „зашематат“), а на операцията няма какво да й гледам.  Чакат доцента и операцията ще почне. Още съм любопитен. Слагат ми кислородна маска и казват вдишвай дълбоко. Аз какъвто съм изпълнителен се концентрирам и вдииишвам дълбоооко…. и лека ви нощ. Изкарват ме с носилката от операционната и се будя, малко ми е зашеметено, но бързо умът ми се избистря, достатъчно, за да получа първата информация от доктор. Няма конци и ластици. Фистулата е била повече повърхностна и съвсем леко е засягала сфинктера. Изчистили са мястото и са махнали проблемната жлеза. Раната очаквано е оставена отворена за заздравяване. Операцията е траела около 40 мин. Е за радост са се сетили, че ще оперират фистула. Опасенията ми бяха, как ще оперират през палитрата хемороиди, оказа се, че си имали начини. Хемороиди не са рязали, защото раната щяла да стане много голяма, а и самите те не са били за такава интервенция. Ем, ок, лежа си аз и нищо не ме боли….. е и крака нямам.  По едно време пак ставам любопитен и почвам да барникам отдолу под завивката. Така… маркуч, де му е началото, опа туй е катетър. Вече мисля за кефа при изваждането му. Така… по надолу нещо кръгло между краката, каква е тая толкова голяма превръзка, пипам, пипам, па после поглеждам, че съм се хванал за топките. Тотална безчувственост от кръста надолу. Чат-пат мине някой да ме пита как съм и да види превръзката. Идва доктора и вика дай да видя, дръпни краката. А… ти не можеш, чакай аз ще ги преместя и ги отмести като марули, а аз нищо не усетих. Иде нощ, болка нямам, крака все още. Ама усещам напрежение в пикочния мехур, което постепенно нараства. Абе как се ползва тоя катетър, само ли изтича или трябва да се напъна. Еле, че влезе една сестра, оказа, се че е прегънат маркуча. Оправи го и облекчението се стече мигновено. Към 2.00 ч. почнах да си помръдвам с усилие на волята краката около колената. Появи се и лека болка в операцията, която си остана поносима до изписването ми. Предлагаха ми болкоуспокояващо, но нямах нужда и отказах. Към 6.00 краката вече ме слушаха и усещах, че имам сила, та станах да се раздвижа. Трудно бе ставането, сядането и лягането, защото опъваха раната, ходенето и стоенето не бяха толкова проблемни. Утринта мина делегацията визитация за половин минута. Казаха ми, че щом не ме боли, ще ми свалят катетъра и ако мога да се изпишкам да си ида. После някой щял да ми обясни за превръзките и хигиената насетне. Толкоз информация. Сестрата ми махна катетъра, гадно е, ама ПСР теста е по-гаден. Веднага побързах да ходя да пикая, че да видя кое му е проблемното. Нямах проблем. Там хирурзите все бързат и трябва да гониш този и онзи за информация. Накрая хванах двама хирурзи, докато ме превързваха, та ги разпитах какво е било и какво следва. Значи: фистулата е пълна интерсфинктерна. Метода на операция: фистулектомия, т.е. отстранили са цялата фистула. На масата са ми направили аноскопия и оцветяване на канала. Следва смяна на превръзките при къпане и дефекация (е и при нужда). Превръзките с марли. Връз марлята йодасепт. Къпането без превръзка, дефекацията по обясними причини също. След последната раната се измива със слушалката на душа без да се ползва тоалетна хартия или сапун (при къпане може сапун). Да я оставям и по-малко да диша раната. Киснене 2-3 пъти на ден със смрадлика (обезателно след дефекация). Зарастване прогноза 30-40 дни. Докато зарасне се прави кисненето. Логиката е да се пази раната чиста и да заздравее сама. Предупредиха ме, че може да отделя малко гной, докато зараства. Хранене – тука веднъж казаха обща храна, втори път ми казаха две седмици на кисело мляко и бисквити или супичка. Болничен: 30 дни. Питах ги и дали ще държи дупето, ако шумне заек в храстите, увериха ме, че ще държи.                              
 След като си тръгнах минах да си купя няколко пакета смрадлика и ги варих според инструкцията (един пакет отива на едно ползване), после в прованса си набрах смрадлика и я варих сурова, отделно си взех от билкова аптека, по препоръка там, билкова смес на др. Койчев за анални абсцеси. Според билкарите смрадликата сама не може да отнеме гнойта навътре в раната. Ето защо почнах да редувам трите седящи бани: суха смрадлика, прясна смрадлика и чая на Койчев, незнаейки кое ще е най-добро. Киснене 2-3 пъти по 15-20 мин. в леген или тава, поставени на ниско столче. Марли не попитах какви трябва да са, затова си взех стерилни за раната и обикновени като втори пласт и си ги режа. Йодасепт взех течен, пише йодасептадон. Марлите крепя с обикновен пластир, в болницата мисля, че ползваха едни по-удобни за употреба на Хартман, но са скъпи. При първата смяна на превръзката видях елипсовидна рана с големина не по-малка от двулевка. Зееше червеникава и без кожа. Явно здраво бяха чистили. Но не бе дълбока.  Успях и да различа колко дебела е кожата на задника ми. Чел съм и за по-хайдушки рани. Имаше и видим разрез влизащ в ануса, който усещах и леко навътре. Отделно ми бяха наранени хемороидите. Десетина дни от операцията не виждах промяна в посока затваряне. Както казах бях минал на супи преди операцията, после глад два дни с масирано очистване и се прибрах 5 кг. надолу. След 3 дни на кисело мляко и крем-карамел още 3 кила надолу. За да не слагам камъни в джобовете почнах супи с хляб, млякото и смутитата минаха между храненията и скоро почнах и по-малко яйца и мръвка. Само в началото щях да има проблем в тоалетната, ама тогава бях на млеката, после вече се понасяше. Не ми е трябвало болкоуспокояващо в никой случай. Нямах физически забрани, но ме предупредиха за възможен дискомфорт. Викам си тая рана няма да заздравее още 3 месеца, а имам преход Е4 (Витоша-Славянка) да правя. Еле тамън преди прехода ми през август заздравя на 99 %. Грешка или не – подложих дупето над 300 км. планинско изпитание с тежка раница. Пътьом дезинфекцирах постоперативното поле и чат пат слагах превръзка, че се прежулвах в един момент. Работата на хирурзите в това отношение бе добра, щото пътьом се нахендрих на мечка и нямаше изтичане на чревно съдържимо през дупето.       
   Уви, там дето раната финално се затвори остана пак подутина, доктора ми бе казал, че си е вътрешния хемороид това (мен ме съмнява). От октомври-ноември 2020 почна да ми се зацапва ануса с някаква влага и кожата да се възпалява. Подутината почна да се понапряга декември-януари и при натиск от дупето да изтича малко мръсотия или гной (особено след дефекация). Сякаш е останало някакво джобче вътре в червото. Февруари вече нещата ми изглеждат като рецидив, но фистулата мисля, че засега има само вътрешен отвор и е непълна. А толкова бях стриктен при почистването след операцията… Дали си помогнах за развоя с планинския преход не зная. Дали не трябваше преди да ме оперират да я изследват тая пущина за разклонения, че да не пропуснат нещо – също. Дали е шанс, кой знае. А уж при пълно отстраняване на фистулата няма рецидиви.  Нещата лека-полека отиват към рекламата „и режем, и рееежем….“  Но не знам дали не е противопоказно да се реже често в тази деликатна област (че заека в храстите, ако шумне…). Пък и ми предстои тая година Ком-Емине август, та се чудя, ако ще режат преди или след него да бъде. Че ако е преди, може преходът да навреди, ако пък е след, да няма усложнение от чакането.
 И в тоя ред на мисли, пак си се чудя дали мога да си помогна (или поне забавя заболяването) с кремове като риванол, гентамицин, проктис м, бани със смрадлика или направо чесън в задника, че нали чесъна мори бацилите. Самопомощта е въпрос към аудиторията, както и дали при вашите фистули, ви правиха предварително изследване или направо под ножа.

След операцията е трябвало да доизкараш 2020 по-спокойно, а не да се напрягаш с преходи и мечки...

Здравейте диагностицирахаме с комплексна фистула ноември месец въпроса ми следния видях постове в който се споменава гентамицин мога ли да го ползвам преди операцията че в момента адски болки и немога да ставам от леглото заради абцес на сгъвката между краката и слабините преди правех бани с калиев перманганат но в момента немога заради абцеса и налагаме лапи с цел източване на гнойта ще съм благодарен за всяко мнение което ми споделите

Здравейте! Преди 2 седмици ме оперираха за 2ри път от перианален абсцес, сега започна леко кървене, това ли е фистулата или просто раната не е зарастнала все още?

bg_tatun трябва да се ориентираш към писане на книги или да станеш комик
Сега сериозно,началото при теб ми е много познато,така се почва обикновено.Към края на историята си помислих,че си успял да се пребориш,но финалът ме върна в реалността.Радвай се поне,че като срещнеш заека,няма да имаш проблеми.Макар че,това не е много сигурно,след втората операция ще разбереш.
Що се отнася до изследванията,първите пъти са ми правили само кръвни такива и преглед.Преди последната обаче ме пратиха на гинеколог,уролог,ЯМР...изключиха всичко,освен гастроентеролог,е там вече се изложиха.Последната операция също не беше успешна.
"А уж при пълно отстраняване на фистулата няма рецидиви" това съм го чувала 6 пъти.
Отивай на лекар на време,може много по-големи поразии да си навлечеш на главата

Според мен Гентамицин не би навредил, но най-добре е да се попита медицинско лице.

благодаря ви

Искам да споделя нещо много важно за прословутия "риванол-мас"! Задължително проверете дали не сте алергични към него! Аз се хвърлих директно, като обмазах отвън, че и отвътре, като още на следващия ден цялата област ми се разрани първоначално леко, а после се смъкна кожата и доста боли.

Аз имам такава чуденка за гентамицин маз. Има го и във ветеринарната аптека с 10 пъти по-силно активно вещество (по-концентриран). Би трябвало да е атомна бомба за бактериите във фистулата. Но да не остана и без фистула, и без задник.

Аз един месец мазах вътрешно и външно с Гентамицин(за хора:)) и нямах абсолютно никакъв проблем; в момента в който започнах с риванол-маз, започнаха и мъките ми: рани и свличане на кожата, която там е чувствителна и болките при миене, докосване и най-вече при пръскане със спирт са брутални!

Здравейте, отдавна не съм писал. Вече почти 3 месеца откакто ластика падна. Няма никаква болка, но тече една жълтеникава гняс и мирише на мърша. Доктора каза поне 5месеца ще е така. Всеки ден слагам по една марличка и така
Това с гентамицина не съм го пробвал.

Въобще някой с гентамицин излекувал ли се е ?

Кофти мълчание! Само потребител Oksana казва, че се е излекувала с Гентамицин...

Здравейте!Вчера стана точно 1 месец мазане с Гентамицин.Не вярвам фистулата да се е махала напълно, но от месец октомври започна гноенето и от средата на "лечението "до сега за пръв път нямам редуване на набиране,пукане, гной,рана,затваряне на раната. Мислех от днес да започна 10 дни мазане с риванол маз,но сега вече не съм убедена дали да го направя