
това е една моя мечта, която мисля че ще се сбъдне в другия ми живот. Имаме къща на село, но там ходим от време на време, а аз искам постоянно да си живея в къща, нищо че в нея работата никога не се свършва. 
, та се наложи да и обяснявам, че и ги вземаме , за да и сложат нови стъкла, така се кротна.

Аз само си казвам мнението 


само дето с нея ще борави предимно мама, че Косарче и Сузи със сигурност ще се сдърпат за нея

Важното ми човече вече не ме иска с вързана коса. Веднъж докато си говорехме и обяснявах за моите прически (тъкмо 2 на брой). Разкривах й тайната на вързаната и спуснатата коса. Оттогава има претенции как да изглеждам. Не веднъж вече даже стигна до рев, колко много ме иска със спусната коса.
Така ежедневно ставам свидетел на скокоообразното развитие на Юлия, което е и доста забавно. Снощи, както се катереше и скачаше по дивана, изведнъж се изправи срещу мен и каза "Мамо, аз съм намиче(момиче)". Щях да падна
Реших да я оставя на бабин дом с преспиване, за да почне да свиква
Приспали са се малко късно , защото ме "чакала", но все пак без драми е заспала. В 3ч се събудила да ме търси и след 30 минути отново е заспала, та така до 9 сутринта. Тъжно й било, но смятам, че като за първи път е направо супер, щом обеща на баба, че пак ще спи при нея - нещата са добре
Ние пък с ММ скокнахме до Русе на кино (там ни е най-близкото) , поразходихме се , разнообразихме и така - доволна съм много. След 2 седмици пак 




И все така не мога да я приспя на обяд
Идеи?

Здраве Желая!
- съвсем докрая... Аз пях песни, говорих за мравките дето са й толкова благодарни, че сигурно песничка са й измислили, сокче обещавах, шоколад, печена кокошка... схвана, че на майтап я взимаме и двойно се разядоса...
Пожелавам ти момата да не ви изненадва в никакъв случай! Пък това за ината и при нас е на мода. Кали стоя две седмици у дома и ейййй взе да прави чупки , стойки, да се дупи и кавки ли не маймунджилъци да измисля, има пертенции кой от нас с мъжа ми да свърши определено нещо-например ако баща и и сменя памерса, за да не се навеждам аз, тя вдига олелия до Бога, МАМА да го направи, ако аз я храня, тя решава, че татко и е по-подходящ за таз иработа- абе като гледам не сме единствените и все повтарям на ММ- те и другите деца от форума са така
Кали така му се радва, напълни ми душата просто, тайно се надявам като се появи и нашето бебе това и отношение да се запази, но предстои да видим
Тропа с крачета около него, иска да го пипа по главата, пищи от радост- бебетооооо, пу-пу да не и е уроки, вика- бебе Иско паче ( в превод- бебе Ицко плаче)
Дано се задържат нещата така и не боледува





Много е гадно това с ясленското боледуване, но за съжаление се минава през него. Ако не, после през градината си взимат дозата. Това е положението.
Малеее, голям цирк е била разходката ви на Витоша. Ама няма как, това е положението. И у нае село вече започнаха якос поровете и само се чуват едни подвиквания от страна на Зори "ама Кокоооооооо". Понякога се чудя да им се карам ли или да се смея. 
Моите вече я изкараха варицелата де, но за мен ще е интересно. Аз май не съм я карала. Майка ми е категорична, че брат ми я е карал преди да се родя, за мен няма спомени. Единствената шарка, която аз си спомням да съм карала беше с многобройни ситни пъпчици, та не е била варицела. Обаче сега покрай дребните не се разболях, а бях в непрекъснат мнооооооого близък контакт. Та ми е малкос транна цялата ситуация. Надявам се да не "цъфна" на 50 години примерно, че тогава ще е много "весело".
Кокич нали до преди 2-3 месеца казваше точно 5 думи. Е поотприщи се и сега ЕСТЕСТВЕНО основните думи в репертоара му са "мое", "дай", "няма".
Момичета, дано не ми се обидите. Знам колко е гадно това почти нескончаемо боледуване, та се опитвам малко да ви повдигна настроението и да го обърнеме на майтап, че да е по-лесно.

Сега ще гледам да кача и снимка на Коколинчо за колажа. 
От друга страна вчера като вземах се вмъкнах без да звъня и чух лелката как ги навикваше и строяваше. То бетер казарма и аз да съм и аз няма да искам да ходя. "хайде, хайде обличай се, бързо де, първо потника" с един тон, после "готов ли си, изпика ли се, вдигай, вдигай гащите", следващия(едно дете през цялото време хленчеше) "ооо стига, стига вече, Калояне, млъкни, вече не мога да те трая"..
На фона на това, че съм се стремяла да говоря с детето си, да обяснявам, да не повишавам тон(признавам случвало се е да си изтърва нервите), ми е много мъчно. Седях и чак ми мина през ум да сляза да хвана директорката под ръка и да я заставя пред вратата да слуша и да обясни това нормално ли е. Умишлено отидох и на съседната група да слухтя и освен детски говор друго не чух.. Все повече си мисля, че и да говоря с директорката полза няма да има. Дори да има доброто желание жената и да ги смъмри колко ще вземат от дума. Все пак тя не може като падар да ги варди. Но пък ако продължава така положението, ще помоля да сменим групата. 

Особено след като вчера другото нещо което чух подслушвайки беше "ооо гледай, гледай три реда сополи", а майката, която дойде за дъщеря си ми обясняваше как постоянно и я връщали, че била със сопол, пък той от зъби.. И днес дори ми казаха да му обърна внимание, че май тръгвал да се сополиви..
А ти не се прави на героиня. Щом имаш свободни баба или дядо, че и с желание да помагат, възползвай се. 
Първият месец си казвах "трябва да изчакаме, ще свикне, ще се адаптира, и за нея всичко това е ново", ама вече взе да ми свършва търпението.
А пък е до 18.30 вечерта. Как ще искара не знам. И ми е едно свито и гадно.
Хем ми е мъчно, че я оставих разплакана и знам, че днес ще е много гладна, хем е явно, че трябва да се предприемат по-крути мерки защото не може само боклуци да се ядат. Това че другите деца го правят не е причина тя да копира от тях на принципа "чула жабата, че подковават коня и тя вдигнала лапа". Уффф....Извинявайте, че ви досаждам с нашите ученически терзания, ама ми е много криво и мъчно. 

Препоръчани теми