Започват топлите сезони, октомврийче вятърът ще гони :)

Toni77 разгледай във всички оферти, има доста и не само на Тасос. Ние бяхме на екскурзия не на почивка, но според мен и за почивка там ол инклузива не е оправдан, освен ако няма да стоиш почти през цялото време в хотела. Аз бих предпочела да обикалям плаж по плаж, в този случай ще се яде навън. За готвене пък дума не може да става - абсурд, аз у дома рядко готвя, остава да ида на почивка и да грабна черпака  Доста хотели ол инклузив имаше за олимпийската ревиера и по халкидики, разгледай, сигурно ще си харесате нещо.
Ние септември сме ол инклузив в Кушадасъ, но без Яна, много път е с автобуса, не мисля, че ще го понесе.
Пък отсега събирам инфо за Санторини, много ми се ходи, но също ще е без нея. Нея тук ще си я водим живот и здраве за няколко дни, после сами, пък тя на гости на баба 

Здравейте!

Анбибиан, много ме кефите как я оставяте Яна на баба и с чиста съвест-явно тя го понася добре, пък и баба и сигурно е готина, не е като нашите мързеливи баба и дядо, които хем нямат сили да изведат децата на разходка, нито имат въображение да ги занимават с нещо вкъщи.....Не знам, друго обяснение нямам-и двете деца не искат повече с баба си и дядо си. Не са бити, не са тормозени-сигурна съм....само Юлия отнесла 2 шамарчета по дупето, понеже хукнала по един паркинг в момент, в който кола излизала на заден ход, но едва ли това е причината.
Лили казва "Баба и дядо все нещо ги боли и не ни водят в парка! Скучно ми е!", а Юлия така е стресирана, че и от бавачката реве вече, с баща си не иска да стои, а аз да отида до магазина; една седмица, след като се върнахме от Русе, се напикаваше през деня-еднократно, но факт  При всяка раздяла  с мен реве, търкаля се по земята, изглежда много уплашена и тъжна Когато предварително се опитвам да я подготвям за раздялата, тя казва, че не искала да стои с баба и дядо/баба Роси (бавачката), защото нямало да има вече мама и тати Как си ги измисля, не знам, но и на сън се е случвало да реве и да ме търси.  В чудо съм се видяла-закачена е за мен, винаги във физически контакт и дори не се заиграва вече, ако аз не съм до нея и не се облегнала на мен.
През носа ми излезе тази раздяла и хич не смея да планирам някакви пътувания без деца   

Привет, момичета!

Последният пост на Enidi ме провокира да попиша малко в темичката.

Enidi , мисля, че това е период, който ще отмине. При нас ситуацията е същата. Макси беше много самостоятелен като по-мъничък, а от Великден насам е страшно привързан към мен. Подозирах, че бъдещата поява на бебето има връзка с тази силна привързаност, после споделих с други майки, прочетох и малко информация по въпроса и се оказа, че много деца минават през това в "ужасните две". Обикновено е провокирано от нещо - в нашия случай връзката между болезнената зависимост и бебето е ясна. При вас не знам какво е, вероятно отсъствието ви за няколко дни при положение, че не сте се разделяли за толкова дълго никога досега.
Щом констатирах какво е положението по време на гостито в Асеновград по Великден, взехме мерки. Подготвяхме Макси много внимателно за предстоящото ни ходене до Мадрид, направихме и едно пробно гостуване за два дни, когато с Илиан уж отидохме да си купим самолетни билети. Разказах му къде ще отидем, показах му на картата (имаме пъзел с европейските държави) къде точно се намира Испания и Мадрид и къде е България, в частност - Велико Търново. Обещах да се върнем с подаръци, както и направихме (въпреки че май за него най-големият подарък се оказа нашето завръщане). Обяснявах надълго и нашироко за самолетчетата, за летищата, даже измислих приказка със самолет, а Макси беше шокиран как така в Търново няма летище и предложи "да купи едно"...
Въпреки всичко последната нощ си беше поплакал малко "за мамичка", а след завръщането ни е залепен като като гербова марка за мен и иска да правим всичко заедно - заедно спим, заедно се храним (не иска друг да му помага в яденето, иска "мама да му дава"), заедно играем, заедно се разхождаме, заедно ходим до тоалетна дори. Иска аз да му помагам в обличането, аз да го слагам и махам от столчето за хранене, аз да му давам вода и каквото още се сетиш. В началото, когато всичко това започна, ме изнервяше безумно, че не мога да мигна без него, но някак свикнах. Замислих се как след някоя годинка няма да отразява присъствието ми и тогава ще тъгувам за спонтанните прегръдки и милите изблици на обич, толкова любими и прекрасни, колкото нищо друго на света. И приех ситуацията. Гушкам си го до насита и сякаш ми домъчнява повече от преди, когато баба и дядо го вземат за разходка за час-два. И сега чакам с нетърпение да се прибере. В петък е ден за чистене и пазаруване у дома, така че баба и дядо ме отменят в грижите за няколко часа. Дано Макси е приел добре днешната ни раздяла!

Щях да пиша и за гледането на телевизия. Макси си има любими филмчета, повечето от които май са по JimJam, а за жалост, напоследък тази програма не я излъчват изобщо по Булсат. Харесва Heroes of the City и Thomas and friends. Напоследък гледа и други програми, май има нови любими филмчета, но аз още не съм им научила имената. Пускаме и в YouTube. В общи линии обаче, аз не съм много доволна, когато поиска "детско". Понякога прибягвам до телевизията, когато се налага да свърша нещо, но хич не ме радва вегетирането пред телевизора. Може и да научава разни неща, но мисля, че би научил много повече от игри, в които активно участва, което ще му даде възможност да осмисли по-добре нещата. Абе, честно, малко виновна се чувствам, когато го зарежа пред телевизора, вместо да играя с него. Понякога ми се струва, че не ми достига фантазия да го забавлявам и да измислям интересни игри...

За ходенето в Мадрид съм решила да напиша в темата, посветена на града. Ще дам линк тук, ако на някой му се чете пътепис.

Това е от мен засега! Прегръдки на всички!

Enidi баба й на Яна я глелда няколко месеца през зимата, докато не ходеше на градина. После ги закарахме и двете едновременно на село, Яна е ходила доста пъти там, познато й е. Баба й по цял ден я води на разходки, на гости на другата баба с колата, учи я на гърне, доста успешно, имат си и люлка, пък Яна си има и пра-баба инсталирана пред люлката да я люлее, докато баба й свърши нещо, защото когато Яна е някъде без нас и единствения човек, който познава добре като нас е майка ми, то тогава се лепва като лепенка за нея да не избяга  Добре се разбират, доволна съм, но нашата е много палава и за 2 седмици щеше да й види сметката на баба си, сега баба й вече не ще да чуе скоро да я гледа пак, каза че трябва да минат поне 2-3 месеца да си почине  То тия глупости дето Яна ги твори ежедневно, не съм чела тук някой друг да ги прави 
Новият ни коронен номер е да се съблече чистак бърсак гола. Ама навсякъде го прави - у дома, на село, в детската градина. Не дава да я облечеш. Пък сега е болна на антибиотик има разстройство и не е най-подходящия момент да търчи по голо дупе като заредена бомба из нас.

Сага ще се жалвам как го закъсахме със здравето. Ако някой може да помогне със съвет особено за моите болежки, ще съм много благодарна.
Тя Яна е ясна - температура, кашлица, диагноза гнойна ангина. Ама много зле беше милото. Ревеше нощно време, повръщаше, голо се събличаше и така спеше. Даже сама се настани в нейното си легло, от време на време сама си ляга там и заспива. Така е от предната неделя, вече е по-добре няма температура, ама доста кашля и гласчето й се е стопило. Като се разреве се чува все едно магаре се дере.
ММ и той се разболя ама по-леко го кара. Веднага му дадоха антибиотик, пие си го, каза, че е по-добре.
Аз обаче ставам все по-зле. От две седмици ми се схваща челюстта от дясната страна, горе при ухото. Тая седмица ме заболя гърлото, ама много, толкова никога не ме е боляло. Отидох на лекар, червено било, ама нищо му нямало, ухото ми било възпалено. Дадоха ми някъв антибиотик Азакс за 3 дни. 3 дни страшни болки в гърлото и 38 температура и на третия ден се събуждам с огромни, подути лимфни възли. Отидох пак на лекар, пратиха ме на УНГ. Отидох в Исул. Там попаднах на една възрастна, чалната жена. Била съм здрава. Изписа ми Биозин за повишаване на имунитета и няква смеска за гъркара, аз си самоизписах коларгол. В събота се събуждам, гърлото не ме боли вече толкова, обаче като стря да ме боли гърлото пак почна да ми се схваща ченето. В събота вечерта се схвана и от ляво. Чета из нета за разни диагнози с тоя симптом коя от коя по-неприятни. Боли ме като дъвча, боли ме като си отварям широко устата, пък и вече не чак толкова широко. Отделно лимфните възли продължават да ме мъчат, вече имам кашлица и хрема, температура около 37,3 
С 1 дума - разпадам се. Аз с моите редки и нелечими болести дето си страдам от тях, току виж съм пипнала пак нещо рядко и нелечимо 
Приемам всякакви съвети и напътствия 
Решила съм утре да ходя на друго УНГ да ми погледне ушите и се моля от тях да е причината и като ги излекувят да ми мине и челюстта, само дето чета, че болките в ушите са симптом на заболявания на челюстта, а не обратното 
Даже се чудя дали да не изнудя личната да ми изпише друг антибиотик, тоя може и да не е подействал въобще.
И към края на седмицата ако не съм добре съм решила да ходя на лицево-челюстен хирург за мнение.
Извинете ме за дългия ферман, ама такова заболяване не съм имала до сега. 

Здравейте, момичета!
Анбибиан- пожелавам ви болестите бъъързо да ви оставят. Може да сте пипнали тримата някакъв вирус.Мисля, че е добра идея да пиете нещо за повишаване на имунитета с ТМ. И Яна също може би, много неприятн отака, кой я гледа тази седмица, ти си болничен ли?
Деси- косата ми се изправя като те чета как Юлето е тъгувала за теб. Свинали са с вас децата, най им е добре при мама и тати. Кали от около седмица е почнала да казава от време на време, че я боли коремчето и като и духнем и я гушнем казва, че и минава.Според мен това е желание да ни привлече вниманието, въпреки, че ние изобщо не сме я лишили от такова. Освен това иска да я храни някой от нас и на яслата лелките я хранят, а чудесно може и сама да яде и сандвич да си взема и супа с лтжица да яде без да се улива, много ми е неприятно , дано се справим с това . Вчера и не яде с особен апетит, идеи за справяне с положението.... За сега това което съм предпирела е да нея насилвам и да и обръщам колкото внимание мога, храним се заедно... Днес например бяхме на разходка в парка и хапнахме в едно заведение навън, вкусно гювече със зеленчуци и пърлекна, сама си поиска, но аз да и давам и пърленката сама яде  и то повече от вчера.
Уинди- тези дни си мислех за теб, как ли сте изкарали в Мадрид Ще чакам с интер3ес разказа ти Как си, как върви бременността, знаете ли пола вече
Поздарави на всички от нас

Някой от темичката ни май беше ходил в къща за гости край яз. Батак.
Ако някой може да препоръча нещо прилично за 1 нощувка за нас тримата с Яна 

Анбибиан- ние ходихме прееди две години, по първи май 2012, ето тук:
http://www.7m-bg.com/
 доволни сме.
Кали е на ясла, а Ивчето спи след разходка в парка, аз чакам ММ да си дойде да обядваме, не съм се призорила с готвенето- кютенца , купени сурови, аз само ги сложих на тегана да се запекат и една шопска салата спретнах.
Казвайте кой къде ще почива лятото, че да раздвижим темата.
Поздрави на всички от нас

Анбибиан- видях, че страницата, която публикуваш не се отваря, та да ти напиша тук, комплексът в който спахме и сме доволни от условията се казва Вили 7М, виж в Гугъл, имат сайт.

Анбибиан, ние сме нощували в една вила до яз. Голям Беглик, по-високо е от Батак, но не е далеко, ако те интересува ще се поразровя за линк към вилата, хем и на мен ми трябва

Тони, къде ще почиваме.... в началото на юли ще ходим на разходка до Берлин, към края на август на планина и предполагам някое друго уикендче ще отскочим до морето (на нас плажа не ни е тръпка, така че може и дори да го пропуснем) 

Здравейте, да се включа и аз, че нещо пак замря темичката.
Миа нещо 3-4 дена беше с температура и нищо друго, надявам се днес вече да е ок.
За почивките лятото си говорите АЗ за есента някъде съм замислила да ходим във Виена, а за лятото може би някъде на планина. И ние не сме големи привърженици на плажа и може и да го пропуснем.
За 1 юни къде ще водите децата и ще им купувате ли подарък и ако да намислили сте какъв?

Здравейте, момичета!
Смуси- за първи юни ми се иска я на куклен театър, я нацирк, пък и нещо на открито, абе ще има някакв изабавления, обаче кат ознам колко нарооод има по парковете тогава....
Дано Миа да е без темература вече
Ние днес ходихме до Хиполенд да купим летни шапки на децата.На Кали и искат за яслата, че ги извеждат навън и да стоя там. Купихме им и книжки по случай празника на буквите. Кали мери щапки, тази иска, онази не иска, голям цирк, голяма кокона е станала.Накрая си избра една жълта шапка с Хелоу Кити, предпочита жълтия цвтя, мисля, че той и е любим. После ходихме да хапнем в една пицария и на връщане към къщи децата заспаха в колата. Разсъни се Кали като я местихме в леглото и към 16 чак заспа, спа до 18.30, не знам изобщо кога ще заспи довечера.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ!

~Честит празник и от мен! Това е един от малкото празници, които уважавам. Много ми е хубав, светъл, изобщо - празнично ми е. А и както се оказа, доста хора асоциират името на Ая с началото и края на азбуката (аз не бях свързвала името с това, докато не ме попитаха дали това ми е идеята  ), но съм й нарекла, че днес ще има имен ден - поводи за празници си търсим хората  Аз също съм с име без празник, но семейството ми е нарекло 15 август и си знаем, че тогава празнувам... та... нека ви почерпя виртуално с нашите домашни ягоди , за нейния измислен имен ден 


Seengirl!!! Честит рожден ден ! Бъди жива и здрава, и светла като празника, на който си родена   

Смуси, хайде дано е останала в миналото тази температура 

За първи юни нямам план, ще действаме в движение, дори не знам какъв подарък да вземем, питам я - тя казва, че иска басейн, обаче ако й вземем надуваем, надали ще оцелее 24 часа надут, кучето веднъж ще му скочи и ще останем без, та ще мислим нещо друго, в крайна сметка един голям леген ще й подарим    (надали)

Хубава вечер! И приятно гласуване утре ... то чак да се чудя за кой да гласувам...ама варианта да не го направя не съществува в моята глава - така, че - приятно 

Ние не стигнахме до Батак   В сряда ни свърши антибиотика и в четвъртък Яна пак беше с температура. Докторката ни нахока, че сме я пуснали на градина, ама вече няма баба която да я гледа. Вика ми сега доста време няма да ходи на градина, викам си на акъла - значи скоро ще ме уволнят, до кога ще ме търпят по 2 седмици в месеца да ме няма с ММ гледаме да се редуваме, ама ако ще уволняват някой по-добре да съм аз, че съм с по-малката заплата  
Почвам да се чудя защо вместо части детски градини не почнат да правят детски санаториуми, с медицински персонал, отделни стаички, като са болни да ги гледат, родителите да ходят на работа и да плащат данъци, кво е това чудо и вируси ами може ли единия вечно да си е в къщи  

Имаме нужда от логопед, може би и от психолог в София. Моля ако някой може да препоръча добър специалист.  Сега като оздравеем, искаме веднага да я заведем. Все още не говори, иначе си е съвсем нормално дете като всички останали или поне на мен така ми се струва, но е време да я види специалист.

Привет момичета!

И ние имахме премеждия миналата седмица-Юлия си сцепи главата, на 3 пръста над окото. Всичко се случи от това, че за един-единствен миг не успях да се дигна от пейката и да я спра да се блъсне в един велосипед в парка Минаха 2 момчета с 2 колелета, като тя се размина с едното, но другото момче просто не успя да спре навреме. Никога не съм виждала толкова много кръв да тече от дете Събра се целият парк в опит да ни помогне. Беше неделя и отидохме в спешното. Там само и лепнаха 2 лепенки върху раната, която продължи да кърви още час след това Като излязохме от болницата, Юлия не плачеше вече и ми каза "благодаря ти, мамо!" и тогава аз ревнах, ама с глас Миналия понеделник ни пратиха на хирург, който се погрижи за раната, както трябва. Бяхме двамата с ММ и Юлия се държа геройски. Хирургът също беше много мил с нея, а и с нас. Изобщо, като цяло всички бяха по-загрижени за мен, защото съм изглеждала много бледа. В Спешното дори коментираха, че имам повече нужда от помощ, отколкото детето 
В петък също бяхме при хирурга-контролен преглед, промивка и нови лепенки, вече по-малко на брой. След това заминахме н екскурзията, която бяхме обещали на Лили от доста време. За справки-ФБ, че да не се повтарям

anbibian, не се чувствай виновна за това, че отсъстваш от работа. Държавата е виновна, че ти се тревожиш за това. Вероятно ще те уволнят/съкратят, когато Яна навърши 3 години и законът вече не те пази. Освен, ако работодателят ти е особено широко скроен и разбран човек или пък ти си уникално незаменим работник Сигурно звуча цинично, но е факт, че много мами около мен не работят и някои дори го намират за нормално, защото са решили, че децата им са приоритет. Аз също много си обичам децата, но това, че не съм постоянно професионално ангажирана ме съсипва напоследък-изнервена съм, липсват ми контакти, чувствам се финансово зависима, самочувствието ми страда от това, че сякаш извън къщи аз съм ненужна. Скоро очаквам един нов проект да получи одобрение и съм предупредила ММ, че той ще ползва болничен и ще гледа децата (той работи на 3 места и не може да ползва болнични от трите, но както и да е) или, ако ще да давам всичките си пари на бавачката, но аз вкъщи няма да стоя Не знам ти как ги чувстваш нещата, но е добре да си дадеш сметка от сега и да действате според това, което ТИ искаш  Скорошно оздравяване ви пожелавам
А за логопед и психолог за дете, ненавършило 3 години не знам кой ви е препоръчал, но психолог бих потърсила за себе си, ако виждам, че има нещо тревожно около хлапето Логопед може би би установил има ли функционални нарушения в говорния апарат и толкова на този етап 
Смуси, дано и ри вас болестите да отминават вече! За Първи юни търся да купя на Юлия кукла Дора, но хич не ми се дават много пари, понеже бързо ще и омръзне. Тя обича кукли и вчера следобед рева, понеже си търсела някакво бебче, което има коса за ресане и плаче. Наредих всичките и кукли на дивана-никое не отговаряше на изискванията
Тони, за кокоченето на момиченцата мене питай-Юлия е събрала не знам колко рокли и постоянно се заглежда по магазините На това отгоре, на ден може да сменим и 3 рокли просто ей така-решава, че роклята, с която е облечена, е скъсана или нацапана и няма начин да я убедим, че това не е така. Следва преобличане, като си личи, че тя предварително е намислила коя рокля иска. Шапка не мога да и купя-не иска и това е. Може би по-натам ще опитам в кърпа за глава.

Днес направихме промоция на босите крачета на Юлия-значи, или не си харесва сандалите и не са и удобни, или не може да свикне без чорапи, но през 5 минути ме караше да проверявам има ли пясък, разкопчаваше ги, закопчаваше ги и по едно време дори шляпаше боса на детската площадка

Поздрави на всички и слънчеви дни ви пожелавам

Ето я и нашата босоножка . То през 5 минути си събува обувките да чисти пясъка, решихме, че е достатъчно топло да си дойдем на думата от миналото лято , а именно където и каквото и да правим сме боси 
Много неприятна случка с Юлка, ама тя каквато е дивачка, така и геройски понася нещата! Дано бързо се оправи раната, твоята уплаха и да нямате подобни изпълнения повече 

Анбибиан, съжалявам, че Яна боледува толкова често. Като те чета, много ми напомня за историите за моя вуйчо - постоянно болен и проговорил след 3г. Е сега е жив и здрав, ама си е бил истинско изпитание за семейството. Зареди се с търпение, а за работата какво да ти кажа, по-добре Яна да ти е добре.. 

Ние май сме в пубертета, отново... Станала е голяма свидливка - нищо на никого не дава. Вчера й плануваме детската площадка в двора, а тя казва "Моята люлка на никой няма да я дам"  През нощта се буди с рев и говори несвързани неща, сънува нещо, обаче направо си е страшно докато не я успокоя  Дано мине скоро този период, че се мъчи и детето , мъчим се и ние. То какво се мъчим, на мен ми е тъжно направо ми иде да ревна с нея.