Ми той и Корайката по същия начин награби Хандла,а нашата как да я награби бе,то сега и аз ще напрая един анализ,че ме е посетила музата 
Тъй на епизода с пуканките не го знам кой номер е
Тиха спокойна ,лятна нощ,щурците се чуват как праят тррррррррррр,трррррррррррррр,и по едно време у спокойния квартал-Етилер,се чува рязък звън на телефон-зъррррррррррррррр,зърррррррррррррррррррррр,ама то не беше обикновен телефон,а от тия антикварните с шайбите,дет вече не произвеждат такива
Все пак ,мюсу Чепилини,беше естет от световна величина ,и неговия дом ,беше пълен с антики 
Завтече се ,сеньорита Зехинда,и каза с аристократичен тон,типичен за фамилия Чепилини,альоооооо,альоооооо,и о беда,позор,срам,сеньорита де Хатиджина,била опозорена,нейния съпруг вилнял у сеното с младата им камериерка,и сега цялото имение било възмутено,от тази развратност 
Тя се обадила първо на 112,но от там я свързали с дома на брат и Чепилин,той като разбра този позор,дали от завист,дали от яд,че вече и виаграта нямала тая мощ,за да вдига тежкотоварната машина,турна наколенките,сложи и космодиска,и отиде да се саморазправя с зетя си 
И още не прекрачил прага на излизане от своя дом,неговата дъщеря ,младата сеньора Ферисия,сложи бързоходките и оставяща искри след себе си ,заби спирачка пред дома ,на красивия и най-желан сеньор Емириндо ,че като му се метна на врата на Емириндо,чудеше от къде да го почва най-напред,то желание,то страст напираше в нея,не можеше да удържа повече тази си тъмна страна Ферисия,младия амиго се стресна от тази необуздана сеньора,и почна да се върти в кръг ,опитващ да избяга от очакващата го изтощителна нощ,чуди се и се мая Ферисия,как да го възпре да не се опъва,че като набара един панер пълен с пуканки,метна ги връз него,за да го разконцентрира и му я захлупи на главата
Емириндо,вече примирил се със своята съдба ,започна да и изучава анатомията ,но о беда,мигът на шизофрения бе отминал,и се появи непорочната девица Ферисия,та като запя една песен с цяло гърло-Не,не,не,не ,не мога да правя такива неща,не ,не,о,не,не,не 
Толкова стържещ звук извади,че разгонените котки,чак засрами,и само да млъкне,Емириндо и рече,и аз не мога ,о,не,не,не,не 
Така спокойни,че и двамата са не можещи,и не разбиращи света около тях,легнаха и заспаха щастливи
Тъй на епизода с пуканките не го знам кой номер е
Тиха спокойна ,лятна нощ,щурците се чуват как праят тррррррррррр,трррррррррррррр,и по едно време у спокойния квартал-Етилер,се чува рязък звън на телефон-зъррррррррррррррр,зърррррррррррррррррррррр,ама то не беше обикновен телефон,а от тия антикварните с шайбите,дет вече не произвеждат такива
Все пак ,мюсу Чепилини,беше естет от световна величина ,и неговия дом ,беше пълен с антики Завтече се ,сеньорита Зехинда,и каза с аристократичен тон,типичен за фамилия Чепилини,альоооооо,альоооооо,и о беда,позор,срам,сеньорита де Хатиджина,била опозорена,нейния съпруг вилнял у сеното с младата им камериерка,и сега цялото имение било възмутено,от тази развратност Тя се обадила първо на 112,но от там я свързали с дома на брат и Чепилин,той като разбра този позор,дали от завист,дали от яд,че вече и виаграта нямала тая мощ,за да вдига тежкотоварната машина,турна наколенките,сложи и космодиска,и отиде да се саморазправя с зетя си И още не прекрачил прага на излизане от своя дом,неговата дъщеря ,младата сеньора Ферисия,сложи бързоходките и оставяща искри след себе си ,заби спирачка пред дома ,на красивия и най-желан сеньор Емириндо ,че като му се метна на врата на Емириндо,чудеше от къде да го почва най-напред,то желание,то страст напираше в нея,не можеше да удържа повече тази си тъмна страна Ферисия,младия амиго се стресна от тази необуздана сеньора,и почна да се върти в кръг ,опитващ да избяга от очакващата го изтощителна нощ,чуди се и се мая Ферисия,как да го възпре да не се опъва,че като набара един панер пълен с пуканки,метна ги връз него,за да го разконцентрира и му я захлупи на главата
Емириндо,вече примирил се със своята съдба ,започна да и изучава анатомията ,но о беда,мигът на шизофрения бе отминал,и се появи непорочната девица Ферисия,та като запя една песен с цяло гърло-Не,не,не,не ,не мога да правя такива неща,не ,не,о,не,не,не Толкова стържещ звук извади,че разгонените котки,чак засрами,и само да млъкне,Емириндо и рече,и аз не мога ,о,не,не,не,не Така спокойни,че и двамата са не можещи,и не разбиращи света около тях,легнаха и заспаха щастливи
Ай Влъх, чей да продължим ся....
Та събужда се сеньорита Ферисия в прегръдките на дон Емириндо и си казва....ой, ой,ой...защо не му дадох, като утре пак ще иска и накрая ще му дам...колко хубаво се спи тука в това имение на Сарафолини...какви високи тавани имат...трябва да кажа на папа да се замисли малко по отношение височината на мазата.
В това време дон Емириндо сънуваше прекрасен сън в който отвяваше плявата на сеньорита Ферисия и беше толкова хубаво...той беше пръв. Само един въпрос седеше пред него...дали беше пръв за вечерта или по принцип...но пустото споделяне със чичо Джак го беше довело до амнезия... 
Въпроса го тормозеше много и той даже взе да шава в кревата изобщо не схващайки момента кога точно сеньорита Ферисия се е изнесла от любовното ложе. 
Ферисия написа една бележка за сбогом, огледа се за китки за да му остави една на възглавката...не намери и слезе по стълбите в огромния хол на имението. Погледа и се спря на онази прекрасна кухня в която имаше честта да готви миналата нощ...Колко модерна беше тя в сравнение с антикварната кухня на Чепилини която се свеждаше до газов котлон. Намъкна се вътре и реши да сготви отново на дон Емириндо...не можеше да се раздели с това чудо на технологичната мисъл...Емириндовата кухня.
Сготви, подреди сребърните прибори...огледа се в лъжичката за чай...оправи китката на масата и напусна това модерно имение за да се върне в антиквариата на Чепилини.
В това време дон Емириндо се размърда...потърси любимата....и о, ужасТ...
любимата я няма и го беше изоставила като безстопанствена девойка след бурна нощ...само една бележка стоеше на възглавката....той погледна с недоумение и прочете бележката..."Тази нощ беше като сън...мисли си какво сме правили" от там следваше укорителен емотикон. Замисли се Емириндо...прокле чичо Джак и амнезията си...взе си душ, щот си мисли, че цяла нощ е чегарил джанката...чак се чувстваше уморен...излезе от банята...погледана разбърканото легло и си каза..."Боже, мен ме е огряло...работата е била да пута мадре...."
Слезе по стълбите в огромния салон и погледна масата....мед му капна на сърцето...помисли как добре се е справил та Ферисия чак му е направила закуска...той от къде да знае за нейната антикварна кухня...
В момента в който си бодна маслинката той взе решение...ще се оженя за Ферисия и ще си плющя всяка нощ.
Даже за мен сериалът свърши с думите: "С мен ли си?" и прегръдката 
Повече не бих си причинила 
За мен Емир си е с Фериа и се радват на децата си 
бързо оздравяване, само да припомня, че Неви ни беше обърнала внимание за момента на сватбата, че Хазал му казва нещо на Ча, и че много любопитна какво му казва, и аз много искам да разберем какво му казва 
И така след тая плеяда от хули...Емко е така... 
