Аватарна тема 40 - Стилове в изкуството

Няма да ви разказвам за Пикасо, всички го знаете, съвсем накратко ще кажа за времето, в което е нарисувал тези картини.

Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picassoе  или Пикасо е основоположник на кубизма, но аз харесвам творбите му преди това , а именно синият и розовият период. Първият започва от  1901 до 1904 година, като в него преобладава синята гама, а картините са тъжни и меланхолични, повлияни от самоубиството на негов много близък приятел и самотата на художника.  Розовият период е от 1904 и трае до 1906, като в него има повече розови и червени цветове. Рисува, артисти, актьори и акробати и въпреки, че картините отново навяват тъга, вече имат и доста по-жизнерадостни елементи. Музата в тези години е любовницата му Фернанда Оливие, която увековечава и в картините си.

На аватара е "Жена с гарван" - 1904 , а в подписа картините са  "Акробат и арлекин",  "Майка и син / акробати/", "Жена в риза " и "Актьорът" - всичките от розовия период нарисувани 1905 г.
След цветните периоди следва черният до 1907, след което Пикасо полага основите на кубизма, където отношението е не към цветовете, а към формите. Имал е бурен любовен живот, който обуславя и различните периоди в творчеството му.

Това са картини на руската художничка Светлана Овинова в стил ар нуво.
Ето повече инфо за стила: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80_%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%BE

Представям се с творби на Анди Уорхол и стила поп арт. Анди Уорхол е водещ представител и пионер на движението поп арт в изкуството. Движението е вдъхновено от връзката между художественото изразяване, стила на живот на популярните личности и рекламата, и е много разпространено през 60-те години на 20-ти век. Шаблонните рисунки на Анди с лика на Мерилин Монро са едни от най-емблематичните творби в света на изкуството и до днес. Много други известни личности също са били модели за творбите на Анди, можете да видите Мерилин на аватара ми, а в подписа - Мохамед Али, кралица Елизабет Втора и Мик Джагър.

Ще играя с български велик художник Димитър Гюдженов, мисля че е в категорията живопис. Така поне го описват - батална живопис. Пресъздал е много военни действия и битки, съществени моменти от борбата за освобождение, но и много други известни картини.
Тези картини отразяват защитата при Шипка и Шейново.

Избрах да играя с най-любимия си стил в живописта- импресионизъм
и един от любимите ми негови представители- Едгар Дега

Стилът е импресионизъм

Представям ви модерно изкуство с храна.За направата му се ползва храна, с която се правят копия или фрагменти от известни произведения на изкуството.Автор на творенията в моята комбинация е Ида Скивенес. Тук може да разгледате още много от нейните "закуски". https://www.google.bg/search?q=ida+svendsen&tbm=isch&tbo … 1%81&tbm=isch
А ето ви и част от "Modern Art Desserts". http://chromatology.wordpress.com/2013/04/29/modern-art-desserts-caitlin-freeman/ За ентусиастите кулинари има и клипче.

Творбите в оригинал:
1. „The Son of Man”, Рене Маргрит
2. „Sunflowers”, Винсент Ван Гог
3. „Tete de femme (Jacqueline)”, Пабло Пикасо
4. „Composition II in Red, Blue and Yellow”, Пиет Мондриан
5. „The Persistence of Memory”, Салвадор Дали

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80_%D0% … D0%B0%D0%BD%D0%B5
Едуар Мане.Импресионист.Най-известната му и провокативна картина,която разбунва духовете в Париж е "Закуска на тревата",но аз не участвам с нея.Използвам други негови творби.
"Жена в градината","Букет от виолетки"и "Моята градина".Рисувани са в периода 1880-1881г.

Представям космизъм ("Амаравела") - направление в руското изобразително изкуство. Комбинацията ми е с картини на Александър Маранов, съвременен руски художник-космист
Инфо:
за "Амаравела" http://www.palitrabg.net/34a.htm
за Александър Маранов http://bulgarian.ruvr.ru/2013_02_28/Svetonoseshhata-zhivopis-na- … leksandr-Maranov/

Модата през Бел епок

Французите наричат периода от 1895 до 1914 година La Belle Époque.  Това е епоха на красивите дрехи и връх на луксозния начин на живот, който обаче бил привилегия на малцина избрани – най-богатите и най-привилегированите по рождение.

В ретроспикция можем да видим, че това е епоха много силно различаваща се от XX век, въпреки, че оглавява началото му. Разликата се намира по отношение на начина на живот. Две десетилетия от XX век са белязани от война, а от нейната бруталност се ражда идеята за личната идентичност и социализамът.   Масите започват да отхвърлят идеята за привилегията като причина за по-добър живот. Дрехите носени след 1915 може биха били носени и  днес при определени обстоятелства, но дрехите преди тази година били по-сложни и в днешно време биха се появили само като булчински рокли.

Суетността изчезва от ежедневните рокли, а стилът на  новата дневна пола е разкроена надолу и  гладка над ханша и постепенно се разширява в поръбването.

До 1895 година краката на овните, вдъхновили създаването на ръкави с гигантски пропорции, а също и за декултетата на вечерните рокли. Размера на ръкавите бил подчертаван с тънките талии, оформяни благодарение на корсети или колани, а полите падали гладки и прави надолу, за да балансират огромните ръкави.

Дамите започват да се стремят, към нещо не обичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях заедно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията.

В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.

Мъжете запазват традиционното си облекло. За дневно облекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка.

По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак” ( по името на квартал на милионери в Тексас )

Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка.

1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак и Пикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние.

Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на Римски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.

Тези идеи опонират на Пол Поаре, който е вече безспорен лидер в света на висшата мода и той обявява, че вече създава дрехи за „новата жена”. Това са дрехи без тежките долни фусти и престягащите корсети. Той смята да твори за младото и гъвкаво женско тяло – тенденция, която ще трасира за в бъдеще съвременната дамска мода на

Претендиращ за първенство в хвърлянето на корсета, това се оспорва от много други дизайнери по онова време, той допринася много за появата на сутиена, като част от дамското бельо, което повдига и очертава дамските гърди. В дизайна си отхвърля преливащите се цветове, мерките и формите на предишния период. Неговите дрехи все пак си остават дълги и тесни, което затруднява движението на тялото. Неговия модел на пола наречен „спъваща пола” с прилепнал до глезените подгъв напълно отговаря на името си. В някой случаи полата е разцепена отстрани и се превръща в пола-панталон, но в други е толкова тясна в подгъва, че е почети невъзможно да се пристъпи. Друг характерен за него дизайн е съчетанието „абажур”, което представлява права дълга пола в античен стил и туника с формата на абажур. Поаре работи и ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”.

По това време жените започват да се замислят за своя социален статус в света на мъжете. Някой от тях се включват в движението на суфражетките, други започват да търсят работа извън дома.

Това налага едно ново облекло състоящо се от блуза и пола. То измества предишното натруфено дневно облекло. Това се засилва особено много през годините на Първата световна война, когато жените се налага да извършват дейности запазени до този момент само за мъже. Модата следва тези промени и в резултат на това полата се скъсява с около 20 см. И краката вече се разкриват до глезените.

Шапките с големи периферии са сменени с малки шапки тип „птиче гнездо”.

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения,[1] а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден-днешен.

Роден през 1879 г. в Люксембург, Едуард Стейчин/Щайхен емигрира със семейството си в САЩ през 1881 г. и започва да се занимава с фотография, когато е едва 16-годишен.Първоначално работи за  Алфред Стиглиц (списание Camera Work), а впоследствие двамата отварят заедно галерия "291" в Ню Йорк. По-късно снима за списания Vogue, Condе Nast и Vanity Fair.Става известен с редица портрети на холивудски знаменитости (сред които Глория Суонсън,Гари Купър, Рудолф Валентино, Грета Гарбо, Игор Стравински, Джордж Гершуин, Фред Астер, Уинстън Чърчил и Марта Греъм).След II св.в. не публикува повече свои снимки,макар,че продължава да се занимава с фотография.През този период става първият директор отдел фотография в Американския музей за модерно изкуство (до 1962г.) и заснема редица документални филми. През 1954г. получава Оскар за  филма "The Fighting Lady",които разказва за американския флот.Умира през 1973г.
Най-известната му снимка е  The PondMoonlight, а на търг през 2006г. е продадена за 2 928 000 долара.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c8/ThePondMoonlight.jpg

Автохромната фотография е една от най-ранните методи за цветна фотография.Патентована е от братята Люмиер (Луи и Огюст Люмиер са известни също с изобретяването на кинематографа) през 1903,а масово започва да се използва през 1907г., като остава единственият начин за постигане на цветна фотография до 1935г.
Техниката е проста - първоначално заснетата черно-бяла плака се оцветява със светочувствителни цветни бои с консистенция на нешисте (или нещо подобно) и именно това създава размитите контури на изображението.Техниката давала възможност за получаването на една-единствена снимка, която не подлежала на размножаване.


Макар,че импресионизмът е характерен главно за изобразителното изкуство,но се развива в литературата,музиката,а негови похвати се използват и във фотографията. Ключова естетическа категория за него е впечатление. Името на направлението (от фр. impression – впечатление) е дадено на подбив от някакъв журналист, който се надсмива над картината на Клод Моне - Впечатление. Изгревът на слънцето. Целта на импресиониста е да предаде впечатлението си от наблюдавания обект, който най-често е пейзаж.
Импресионистите се отказват от историческите, религиозни и литературни теми. Възхищават се от красотата на природата, рисуват предимно на открито, за да хванат специфичната игра между светлината и цветовете. Привлича ги естественото осветление на деня от ранното лято, но често изобразяват играта на светлината и при изгрев, залез, мъгла, сняг. При полагането на цветовете използват къси, енергични мазки, които предават играта на светлината по цветните повърхности.
Камил Писаро e единственият художник, който е участвал във всички изложби на импресионистите; известен е със следната препоръка: „Рисувайте онова, което виждате и чувствате“.

Интериор в еклектичен стил: аватар - кухня; подпис - трапезария, всекидневна, баня, спалня.

При изкуството еклектиката използва елементи от различни периоди в една творба.

Еклектиката в архитектурата и интериорния дизайн означава смесване на стилове и похвати.
И няма точно установени правила как това да се случи. Тази липса на ясни граници дава от своя страна  възможност  да проявим безкрайната си изобретателност и творческа инициатива.Еклектиката е интересно решение за интериора, но е капризен и труден
за изпълнение стил. Смесването на мебели и тъкани от различни епохи и
култури трябва да се прави внимателно, за да не заприлича домът ни на
склад за вещи.

Участвам с произведения на френския художник импресионист Едуард Мане.
Картините са от различен етап на живота  му,но с еднакъв и сходен тематичен цикъл.
Ето и малко инфо за автора:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80_%D0% … D0%B0%D0%BD%D0%B5

Представям се с Ермитажа в Санкт Петербург. Стил на изкуството - Барок.

Карол Бак е роден през 1961 г. в Полша. От 1984 до 1989 г. учи в държавната академия за изящни изкуства в Познан, във факултет по графични изкуства. Днес той е известен художник, илюстратор и графичен дизайнер. Участвал е в самостоятелни и колективни изложби, най-вече в Полша, Германия и Холандия.
 Реалистичните платна на Карол Бак възникват под влияние на митове и легенди, затова неговите героини са сякаш изтъкани от мечти. Тези мистични създания изникват пред нас в цялата си неземна красота и великолепие. Те са образи на ангели, търсачи на бисери, жрици, богини, дори галактически елементи.
 Картините не оставят равнодушни тънките ценители на изкуството, културата и историята. Те засягат най-потайните кътчета на душата и предизвикват противоречиви емоции.
 Полският художник се стреми да разкрие женската душа, нейната суетност и вътрешен мир. Той иска да покаже, че жената не е само физически обект на желания, а едно духовно същество, нежно, любящо и емоционално.

Това са картини на Оскар Кокошка - експресионист.  http://en.wikipedia.org/wiki/Oskar_Kokoschka

Аватар: Катедралата в Йорк отвън.
В подписа от ляво на дясно:
1. Прозорецът на петте сестри, намиращ се в северния транспент. Завършен е през 1260 г. и е най-старият прозорец в катедралата.
2. Детайли от тавана на централната кула.
3. Детайли от тавана и прозорците на Осмоъгълния параклис.
4. Големият западен прозорец, който заради сърцевидната си ажурна украса, е известен като „Сърцето на Йоркшир”.

Катедралата в Йорк се счита за най-големия средновековен храм на територията на Великобритания и за най-голямата катедрала в готически стил в цяла Северна Европа. Наричана още Йоркската катедрала, тя е един от символите на едноименния английски град. Счита се за шедьовър на архитектурното майсторство и средновековния стъклопис, който от своя страна е уникален. Катедралата е строена в продължение на 250 години, за да изглежда във вида, в който можем да я видим днес. Посветена на Свети Петър, тя е едно от чудесата на Европа.
На мястото на внушителната катедрала отначало е имало малък дървен храм, построен още през далечната 627 година, който е бил разрушаван и възстановяван неколкократно през вековете. През XI век катедралата е унищожена от датчаните, но норманите решават да я построят отново през 1080 година. Именно тогава започва строежът на съвременната катедрала.
В средата на XII век по нареждане на архиепископ Уолтър де Грей, катедралата е променена в готически стил, като целта му е била тя да се мери с величествената Кентърбърийска катедрала. Така започва началото на голямата трансформация на Йоркската катедрала. Северният и южният трансепт са първите нови допълнения, а след тях се появява и централната кула.
Забележителни части от Йоркската катедрала са Западният прозорец, Източният прозорец над параклиса на Дева Мария и Прозорецът на Розата в южния трансепт. Друга интересна част от конструкцията на храма е Осмоъгълният параклис, където могат да се видят невероятно красиви дърворезби още от периода 1270-1280 година. От върха на кулата на катедралата може да се види обстойно цял Йорк.

Повече информация и снимки - линк към wikipedia.

Играя с творби на Алекс Алемани - Реализъм-Сюрреализъм

http://artodyssey1.blogspot.com/2009/07/alex-alemany-alex-aleman … -was-born-on.html

Художникът е Ел Греко - информация за него от уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE . Това, което ме привлича в него е, че е художник-индивидуалист, което прави трудно причисляването му към която и да е конвенционална школа.

Стилът е Ар нуво и се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми.
В Испания представител е  архитекта Антони Гауди.
 Паркът Гюел, проектиран между 1900 и 1914 г. , въплъщава идеята му за “град-градина”, в който да избяга от индустриалния град и да се върне към природата. Красивите мозайки, оригиналните анатомични пейки, павилионите са като излезли от приказките.
В Австрия жудожника Густав Климт използва похватите на арт нуво в своите произведения посветени главно на женската красота.