На добър час в ПЪРВИ клас! - 3

  • 33 755
  • 728
# 405 16 окт. 2013, 15:54 ч.
Джина, някои деца са просто стеснителни и не желаят да влизат в нови контакти, да ходят сами на нови места. Трудно преодоляват тези свои страхове. Малкият ми е така- докато го навия за нещо направо откачам. Като се навие, често пък "отвиване" няма. Пък е хубаво и да опитват нови работи, да правят нови познанства. При едни е лесно и бързо, но пък контактите са често и по- повърхностни, при други- обратното.
Други пък са имали неприятни изживявания и свързват новите предложения с тях, като не щат нещо от миналото да се повтаря.
Трети просто искат да си играят /и са си прави, деца са, без друго училището отнема маса ти време, а основата на живота за децата е играта/.
Шарен свят.
Сега децата още с училището не са свикнали. Минало е много малко време. Само някои възрастни разпространяват невярно правило, че децата "лесно свиквали" с новото. Друг път. Зависи от децата. Като свикнат с школото, може да се сдобият и с други желания. Моят, определено, е още стресиран, което не означава, че реве и пищи. Просто си го познавам- при него има объркване, несигурност, уплаха. Външен човек няма да го забележи, но аз- да. Та не го шпоркам много. Пък то няма и смисъл.
Виж целия пост
# 406 16 окт. 2013, 15:57 ч.
Цитат на: allana в вт, 15 окт 2013, 22:58
Между другото, днес ми направи впечатление, че всички цифри ги пише по особен начин. Започва от долу нагоре и от дясно на ляво. Крайният резултат е какъвто трябва, не е огледален или с главата надолу, но отделните компоненти не ги пише в показаната посока.
Това все едно аз съм го писала - и е вярно и за двете ми деца. При баткото изобщо не настоявах да се учи да го прави правилно, защото и той твърдеше, че така му било по-лесно. Той си пише грозничко, но едва ли е от начина, по който изписва нещата. Малката сега прави същото, дори държи химикалката по същия по-странен начин, като брат си. Не копира от него, просто така й идва естествено. Аз обаче нея я поправям, като я видя де. Но тя обикновено сама пише домашните, а аз вечер само проверявам. Ако нещо не ми хареса го трия и я карам пак да го пише - тогава виждам как точно ги изписва и  Shocked. Стават перфектни цифрите и елементите, буквите и тя твърди, че й било по-лесно. Понякога като я карам по правилния начин нещата не й се получават добре. newsm78
Виж целия пост
# 407 16 окт. 2013, 16:02 ч.
Цитат на: Red в ср, 16 окт 2013, 15:51
Ученето е философия. И следва бъде доброволна философия (точно тук ми е най-важно да ударя едно рамо  Grinning).
Ами точно това ми е въпроса - как ги убеждавате "доброволно" да стигнат до извода, че ученето е по-важно от играта на телефона, от посредственото учене, колкото да сме написали. Аз не искам да решават задачи защото аз така съм решила. Искам сами да поискат да го правят.
Мен лично никога не са ме натискали - колкото-толкова. А аз бях старателна, но и плаха и си мисля, че съм имала много по-големи възможности, ако някой беше ме насочил тогава към някакви допълнителни занимания. Не искам да изпусна този момент за моите деца, нито искам да пренасям моите амбиции върху тях. Но не искам един ден да ме упрекват, че не съм им помогнала да постигнат повече. Не че ще ги обичам по-малко ако си останат със средни възможности и не са супер-умове.

Цитат на: Judy в ср, 16 окт 2013, 15:54
Джина, някои деца са просто стеснителни и не желаят да влизат в нови контакти, да ходят сами на нови места. Трудно преодоляват тези свои страхове.
Абсолютно същото важи и за нас, и за двамата. Предпочитат да са с мен, и дори и така пак с нови деца не се отпускат - примерно навън да се заиграят с някое дете не може да стане. Често се случва да дойде при тях дете и да ги пита - как се казвате, искате ли да играем и те да гледат като отровени от гъби и изобщо да не обелват дума.
Виж целия пост
# 408 16 окт. 2013, 16:07 ч.
И аз не виждам време за вмъкване на допълнително. Събота наблягам на убеждаването, че трябва да се напише домашното, в неделя е на английски. През седмицата ми се струва достатъчно, че е до 18.00 в училище. Направило ми е впечатление, че ако предложа задачки - проявява интерес и му се решават - сяда веднага с кеф да реши 2-3, но ако е писане на елементи на букви, няма шанс  Wink.
Струва ми се, че е добре първите 1-2 месеца да се адатпира към новия ритъм, училището, домашните и т.н., въпреки, че до тук нямаме някакви драми. Чак тогава ще се пробвам от време на време да давам задачки.
Иска ми се да ми чете всеки ден по малко (за да му се подобри четенето), но вечер всички сме изморени и не остават сили - хем и двамата имаме желание  newsm78. А и всяка вечер гледам да минем през площадката - да поиграе един час с деца на въздух, после да хапнем и става време да ляга...
Виж целия пост
# 409 16 окт. 2013, 16:13 ч.
Ще стана досадна, защото вероятно за петнайсти път ще цитирам нещо много любимо от Ерих Кестнер:
Скрит текст:
— Гьоте казва, че ние по природа имаме скрито в себе си, тъй да се каже, всичко, от което се нуждаем за живота. Според Гьоте то може да се развие от само себе си. Няма защо някой постоянно да се върти около нас и да ни съветва, надзирава и оценява.
При тези думи той погледна баща си.
— Знаеш много добре, че не говоря за теб. Но много родители и учители постъпват по начало погрешно.
— Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят. — Той седна. — Ще разберете това по-късно, когато сами станете бащи.
— Още отсега се радвам на това време — каза Емил.
— О — извика съдебният съветник. — Понякога от такива радости побеляват косите!
Но то е в пълна подкрепа на това, което Джина пише за себе си.
Не знам точно каква е рецептата. На мене лично най-добрият съветник е интуицията ми.
Адски добре усещам емоционалното състояние на дъщеря ми. Трудно е да се обясни.
Но видя ли, че е "прегряла" и търпението е изчерпано, незабавно сменям плочата.
За изминалия един месец не ми се е налагало, но ако се наложи, бих толерирала за известно време написване само на част от домашното, но пък качествено. И така стъпка по стъпка. Важното е децата да си повярват. И е важно да бъдат хвалени не защото са умни, а защото са успели да постигнат нещо.
Виж целия пост
# 410 16 окт. 2013, 16:20 ч.
Цитат на: Djina в ср, 16 окт 2013, 16:02
Цитат на: Red в ср, 16 окт 2013, 15:51
Ученето е философия. И следва бъде доброволна философия (точно тук ми е най-важно да ударя едно рамо  Grinning).
Ами точно това ми е въпроса - как ги убеждавате "доброволно" да стигнат до извода, че ученето е по-важно от играта на телефона, от посредственото учене, колкото да сме написали. Аз не искам да решават задачи защото аз така съм решила. Искам сами да поискат да го правят.
Мен лично никога не са ме натискали - колкото-толкова. А аз бях старателна, но и плаха и си мисля, че съм имала много по-големи възможности, ако някой беше ме насочил тогава към някакви допълнителни занимания. Не искам да изпусна този момент за моите деца, нито искам да пренасям моите амбиции върху тях. Но не искам един ден да ме упрекват, че не съм им помогнала да постигнат повече. Не че ще ги обичам по-малко ако си останат със средни възможности и не са супер-умове.

Цитат на: Judy в ср, 16 окт 2013, 15:54
Джина, някои деца са просто стеснителни и не желаят да влизат в нови контакти, да ходят сами на нови места. Трудно преодоляват тези свои страхове.
Абсолютно същото важи и за нас, и за двамата. Предпочитат да са с мен, и дори и така пак с нови деца не се отпускат - примерно навън да се заиграят с някое дете не може да стане. Често се случва да дойде при тях дете и да ги пита - как се казвате, искате ли да играем и те да гледат като отровени от гъби и изобщо да не обелват дума.
Мойте са същите и аз искам да им помогна да открият това което искат да правят, затова опитваме от всичко Wink
Виж целия пост
# 411 16 окт. 2013, 16:41 ч.
Здравейте!
Ние днес правихме първата диктовка и ми се иска да попитам при вас дали вече са започнали с диктовките.
Струва ми се, че е раничко, май госпожата ги понатиска повечеко, но сина ми се справи с отличен.
Стигнали сме в клас до голямо У и събиране и изваждане до 5. Как е при вас мами?
Виж целия пост
# 412 16 окт. 2013, 16:45 ч.
Да, имаме диктовки- на учени ръкописни букви- малки и големи. Нещо от типа: свързани главно "А", малко "о" и малко "ъ" и подобни.

Аз харесвам следните задачи, които г-жата слага допълнително в малките тетрадки- изписана гатанка, а детето трябва да си я прочете и да отговори с рисунка или пък /за четящите/ да отговори на няколко въпроса /печатно, защото ние така пишем засега/ към кратко текстче /напр. каква е шапката на Мина, каква е раницата на Лора, какво са правили сутринта Мишо и Гого и т.н./.
Виж целия пост
# 413 16 окт. 2013, 16:50 ч.
Диктовки нямат все още.
От днес за първи път са с тетрадки по математика и български - чакам да видя какво са писали в тях.
Виж целия пост
# 414 16 окт. 2013, 16:59 ч.
Цитат на: Djina в ср, 16 окт 2013, 16:02
Ами точно това ми е въпроса - как ги убеждавате "доброволно" да стигнат до извода, че ученето е по-важно от играта на телефона, от посредственото учене, колкото да сме написали. Аз не искам да решават задачи защото аз така съм решила. Искам сами да поискат да го правят.
За запалване на интерес към различни области не мога и не разчитам на училището. Постарала съм да намеря всеки интерес към тема или занимание и да му дам възможност да се развие в контекст, който е толкова интересен, колкото и игрите, но не ги поставям в конкуренция. И за игра трябва да има време и едното не трябва да е за сметка на другото.

Прецени коя област от науката би могла да е интересна на децата ти и измисли някаква игра, която да е свързана с развиване на умения или придобиване на знания по темата. Имай предвид, че това, което се учи в момента в училище не е най-интересното и интригуващо нещо на света. Писане на някакви ченгели с цели страници не знам на кого може да му доставя удоволствие, освен на някой бъдещ калиграф.
Просто не се движи по училищния материал. Идете на някой музей, на детско ателие, разглеждайте енциклопедии, играйте игри с определена насоченост... Тази книга например е много подходяща за запалване на интерес към различни сфери на науката, като информацията може да се допълни от други енциклопедии или филмчета.
Има много книжки и сайтове с логически задачи за деца.  Тази игра е подходяща и сигурно ще им допадне да я играят заедно. Тази също.

Иначе материалът, до който са стигнали в момента, могат да го упражняват с игра на "Не се сърди човече", карти или много видове настолни игри, където имаш да си пресмяташ точките (повечето са такива).

Не е задължително трупането на знания и развиването на умения да се случва седнал на чин, а за да се заинтригува детето даже е задължително формата да е друга, по възможност игрова.
Виж целия пост
# 415 16 окт. 2013, 17:03 ч.
Цитат на: allana в ср, 16 окт 2013, 16:59
Писане на някакви ченгели с цели страници не знам на кого може да му доставя удоволствие, освен на някой бъдещ калиграф.
hahaha Точно!

И да - съгласна съм с ученето чрез игра.
Това е един от начините децата да разберат защо се учи -  че ще им потрябва и ще могат да го приложат.
Виж целия пост
# 416 16 окт. 2013, 20:40 ч.
И при нас днес са правили диктовка.
Виж целия пост
# 417 16 окт. 2013, 23:31 ч.
Диктовка досега не са имали, но имат самостоятелни работи - по БЕЛ - малки листчета на които има думи за звуков анализ и преписване на ченгелчета или букви които са взели. По математика, в тетрадката с квадратчета има вече няколко пъти преписвани задачи от дъската и после решени. Допълнително работят и с тетрадките към учебниците.
Виж целия пост
# 418 17 окт. 2013, 07:11 ч.
За децата и новостите напълно подкрепям Judy.
Големият ми син е от децата, които обичат предвидимото ежедневие, познатото, от новото в началото се стряска, притеснява се  до степен, че дори не може да разбере, че ще му хареса. В детската градина не искаше да ходи на никакви допълнителни занимания, защото им прекъсваха нормалния ритъм, водеха ги на друго място Simple Smile
Тази година за първи път ходи с желание на карате и на английски.
 За плуването реагира малко странно, не мога да разбера какво става. Един ден тръгва с огромно желание, на другия уж също, но когато стигне там и види треньорката, изведнъж , както уж е спокоен, започва да реве. Последният път това се разви във времето, в която тя ми обясняваше, че е много, много доволна, че  се справя отлично. Според мен причината е, че тя е от старата школа, малко по-остра е, басейнът е с олимпийски размери и още от втория-третия път ги накара да минат по десет-петнайсет дължини, но не както си искат, а в различни стилове. При неизпълнение, ги изкарва навън за малко като наказание. Той е такъв характер, че не може да не е изпълнителен, но в същото време очевидно му идва в повече всичко да е по план.
Баща му не дава да го отказваме, защото според него така при най-малката трудност, ще се отказва от всичко. На мен много ми харесваше плуването, освен това смятам, че това е най-прекрасния спорт . Може би ще изчакам още няколко хпъти да видя какво се случва и ще решим.
Малкият е толкова отворен към всичко ново, той е най-щастлив, когато го водим по цял ден на различни места.
Виж целия пост
# 419 17 окт. 2013, 07:43 ч.
Съпругът ми е тренирал дълги години плуване и водна топка. И личният му опит сочи, че в тези среди човек може да се натъкне на ужасно прости треньори с хамалски способи. Или не чак толкова брутални, но все пак по-сурови от необходимото.
Всичко това може би е ОК, ако детето ще си търси попрището в сферата на спорта.
Но ако е просто допълнително занимание, аз не бих си го причинила.
По принцип смятам, че е добре едно дете да се възпитава в приспособимост към обстоятелствата (това е и следствие от констатацията ми, че дъщеря ми е от силно адаптивен тип). Но имам ясно дефинирани граници и треньорските навиквания са  ми абсолютно неприемливи.
Въобще може да се каже, че изпитвам презрение към всякакъв вид учителски подход, неотговарящ на определени критерии за интелигентност и култура. Но това не го казвам по принцип; валидно е само за моята нагласа.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало