На добър час в ПЪРВИ клас! - 3

Силно не съм съгласна. Може и да има хора в образователната система на експертно ниво, които разбират и знаят, но решенията не се вземат от тях. За съжаление. Ако нещата се случваха, както предлагат знаещите и безкористните, действителността щеше да е доста по-различна.
Различнното мнение е различно мнение. Приемам го, което не означава непременно да го споделям.

Според мен е нормално като родители на първокласници да се лутаме от едната в другата крайност в оценките си /за няколко седмици преминах през какви ли не състояния/
Образователната система от край време се изразява с фразата "Помогни ми да те възвися". Акъл с фуния не се налива.
Ще се образоват толкова, колкото искат и могат.

Важни са различните мнения, именно. 
По принцип не е добре да се припява в хор.

Иначе далеч не съм убедена, че преди 20-30 години сме имали образование като слънце.
В малкото училище бяхме 39 деца в класа. Сетете се точно какъв е бил учебният процес и всъщност - припомнете си - всички ли бяха отличници и всички ли успяваха да се справят с материала? Защото моят отговор е отрицателен, а аз имам доста добра памет.

И само две приказки за променящия се свят. Нашите деца нямат нищо общо с това, което сме представлявали ние. На 7 години не сме били обработили и една хилядна част от информацията, която е минала през главите им днес. Те възприемат по различен начин.
Един професор в университета ни беше казал, че информацията в света се удвоява на всеки 8 години. Сещате се до какво води това - до числата великани, легенда за шахматната дъска и прочее. Как днес да се отдели повече от година в писане на ченгелчета, като децата ни няма да пишат на ръка? Аз вече съм забравила да пиша на ръка; забравила съм как се смята корен квадратен на лист, а съм учила висша математика. Владея до съвършенство един основен и професионално необходим ми софтуер, но вече има други много по-добри софтуерни продукти, и трябва да започна да подтичвам и да догонвам, за да съм в крак с времето.
Светът е лавина от информация. Съвременният човек няма как и кога от обща култура да чете Достоевски и да гледа Тарковски.

И на мене ми е трудно да се ориентирам в този свят, но в едно съм сигурна - нещата не могат да бъдат опростени в твърдението "колко добре беше по наше време и колко е лошо сега". Най-малкото защото това е дежурната мисъл на всяко позастаряващо поколение и сега и преди 200 години. А аз не искам да живея с дежурни мисли.

ПП: Междувременно е писала valerie - много точно казано:
Така е било и така ще бъде винаги.

 - http://www.book.store.bg/p25945/zadachi-po-matematika-za-byrzous … ia-temnikova.html
Сборникът на Рухова за школа по математика-Малки стъпки в голямата математика също е добър- продават го в МГ-Варна,а и в темата беше качван-ние си решаваме всяка седмица по една тема от него,но детето ми по принцип си смята до 20 и повече без проблем...

Този сборник и аз го купих (бързоуспяващи), хубави са задачите.
Сборника на Рухова съм го разглеждала само в интернет, бяхте го постнали тук. Аз не продавам сборници, които се пишат от учители и си ги пласират сами, без определено издателство.
Нашата класна каза, че не е задължително записването на състезания (въпреки, че в училището се провеждат повечето), но месец и половина преди това, в деня в който имат по 4 часа, който иска ще остава за 5-ти час и ще се подготвят точно по такива задачи. Пролетта сина ми се сърди, че не го записах на Великденското състезание, почти цялата ПГ се бяха записали, но той беше с варицела преди това и аз незнаех и не го подготвих.

Алиена, благодаря за инфото за торбичката.  


Клоня по- скоро към мнението на Ред. И аз хич не обичам изказвания от сорта- нашето поколение ехеее какво беше, а сега младите за нищо не стават. Това са казвали и за нашето поколение, и за поколението на родителите ни. Просто всяко следващо поколение е различно. По- скоро ние трябва да се опитаме да сме в крак с промените.
Звънче, и при тестовете нещата са относителни- ако са направени добре, съвсем ясно може да се види нивото. Големият ми син завърши Американския колеж, където ги изпитваха основно с тестове и да ти кажа- не им е било по- лесно на децата.

аз пък съм дълбоко несъгласна с това. а valerie, ако наистина го вярва, да спре да купува сборници за допълнителна работа

Предполагам тестовете там не са правени от български преподаватели и "специалисти" и системата на обучение не е българската? Не съм казала, че тестовете са лесни за децата. Но Американският колеж не може да е пример за българската образователна система.  Да не говорим, че това е средно образование, а моите смишления към момента се простират до начално и основно.

Както написа и някой друг в темата с по-голямо дете - проблемът е, че има огромен обем информация и никакво време за неговото упражняване. Това води до неразбирането и незнанието му. Аз лично нямам опит, но се доверявам на приятели с по-големи деца и имащи отношение към образоваността им. Предстои да видим кой е бил прав и кой не. А и в крайна сметка, критериите на всеки са различни.

Всички ние не помним 90% от това, което сме учили в училище. В живота и професията се придобиват практическите и ползващите се знания. Да не говорим, че непрекъснато трябва да четеш, да се интересуваш и т.н. Ако искаш да си добър и качествен. Защото знанието не е чаша вода, която изпиваш и вече си всичкознаещ и нямаш нужда да пиеш повече. И процесът на учене формира нагласата ти да търсиш, разбираш, осъзнаваш и прилагаш знанията. Да имаш основа, която да надграждаш и профилираш, имайки по-широка представа за нещата. За мен, това е целта да се ходи на училище. Естествено, че няма да помниш цял живот всичко.


Хайде, добро утро и хубав ден   

Звънче, много си ранобудна

Добро утро и от мен.

Днес ще имаме плуване, а детето ми е с запушен нос... Май няма да го пускам...
Не знам дали е настинал или вследствие на вчерашната разходка - може би от някое растение на алергична основа. 

Ползването на калкулатори ми е най- малък проблем.  Лично аз смятам, че те следва да се ползват едва след овладяване на основата, при задачи при големите, където не сметките са основни. За малките ползването им е непрепоръчително, те сега се учат на прости сметки, които следва да могат да правят на ум.
Но това не е проблемът, по- скоро не е основният такъв. Нито пък аз някога съм сравнявала поколения. Сравнявам система и по- скоро една система от някога с липсваща такава днес. Но ще го видите по- нагоре, нейде от пети клас нагоре- обемен материал, без време да се упражни и овладее и децата логично закъсват. Без допълнителна помощ от родител или учител и да искат и да могат, сами трудно ще се оправят. И ако до четвърти клас почти всеки родител може да се оправи сам, то нататък е все по- трудно, т.к. се учат и забравени и неучени от нас неща, често такива, които са абсолютно безполезни. Наобиколете седмокласните теми. Аз го правя от години. Толкоз плява по БЕЛ трудно експерт би организирал като нещо, предвидено за овладяване и научаване.
Аз далеч не отричам всичко, но набелязвам огромни проблеми, които в образованието ни се знаят от много години, но за решаването на които никой нищо не прави и не се кани да направи.
За жалост не експерти у нас управляват, не важи само за сферата на образованието, но и аз намирам, че то, наред със здравеопазването, е в плачевно състояние, което кара хората сами да търсят и често да намират изход за себе си и своите деца.
.............
Когато избирах класен питах най- вече за сериозен човек, в чиито часове има първо дисциплина и който е справедлив. Препоръчаха ми и засега съм доволна- не се шуква в час. Знам какво е, когато е наопаки. Пази Боже втори път в такъв хаос, като при големия син последните три години, да не попадам, но след четвърти  клас при всеки учител е различно- зависи изцяло от учителя. Едни и същи деца при един не шукват, а при друг на ръце ходят направо и челни стойки правят.
С овладяването на материала е също така- при един математиката може да е песен и безкрайно удоволствие, при друг- часове за инквизиция.

jam , аз разчитам на системата да ми зададе рамките, да покаже какво се изисква. В началото е необходимо родителите да подпомогнат процеса, да създадат навици, отношение към ученето, но оттам нататък всичко е въпрос на възможности, характер, усилия на самите деца.
И най-добрият учител или сборник не могат да надскочат заложеното у детето.
Още по-трудно е да се разчита изцяло на системата в държавно училище, в клас, в който се работи с още поне 20 деца.
И ако нещо не върви, пък на другите им се получава,  първо ще потърся причината у детето /на този етап и при нас с баща му, а след това в учителката, шефа на комисията по образованиие или образователния министър/.
 

Нашата екскурзия ще е посветена на голямата кафява мечка Половин ден на Витоша, 17 лв. Половинът не е разбрал какво включват тези пари освен транспорт и вход за музея.

Аз също не мисля, че положението в образованието е толкова лошо. Винаги е имало и ще има деца, които по-трудно се справят с определени предмети.
Активното в момента поколение е точно продукт на онази образователна система. Факт е, че наличието на такава, съвсем не е помогнало да масата от хора да станат особено грамотни.
Специално по математика, мога категорично да кажа, че програмата си върви като едно време. Единственото, което е променено и според мен това не е особено положително, е късното въвеждане на понятието "уравнение". Иначе и едно време имахме толкова на брой часове по математика на седмица, най-много да са били 5. Не сме се упражнявали много повече в училище. И точно, както и сега, имаше максимум по 4-5 човека на клас, които се справяха отлично, другите...
Според мен сега се ходи много повече по школи, защото има по-големи амбиции - започва се с език в начален курс, има много повече математически състезания, масово се цели висше образование в чужбина и т.н.... А след като последното се реализира доста успешно, кандидатстването, а после и самото обучение, значи все пак не ни е толкова лошо средното образование...

Да ви попитам имате ли идея от къде могат да се купят играчки от рода на кубчето на Рубик? Имах като малка един цилиндър с топчета, търсих го преди време при майка ми, но не го открих, явно е отпътувал към вечните игрови полета.

Мисля, че е подходящ за първокласник - не е много труден за нареждане, но не е и съвсем елементарен. Имаше и една змия, с която можеха да се правят различни пространствени форми.
Кубчето още си го пазя, но ми се ще първо да му дам да си играе с нещо по-лесно.

Змия, цилиндър и квадрат /онзи, на който се нареждат цифрите/ сме купували от будките по панаирите, както и от китайските магазини за стоки по левче. Със змията, напр., много се игра.