Есенна КАНАДскА малко преди зимата ;-)

Дискусията ми е особено полезна. То моето е само едно, но понякога имам чувството, че са 5.
Не мога да сравнявам, но навремето живеех в семейство с 4 деца в Щатите, под 8г. всичките и слушаха безусловно, когато им се каже нещо особено, ако е действие, което трябва да се прекрати. Мога да повторя 2-3 пъти, но резултата не закъсняваше.
А навън с дъщеря ми да изляза по магазини е пълен ад, че аз с 4 деца навремето, които не бяха мои дори съм ходила къде ли не. По цял ден съм била с тях и въпреки това не се чувствах толкова изстискана и на моменти безпомощна.
Какъвто и подход да предприема, ако иска нещо, както и да говоря, колкото и да обяснявам истерията е налице. Като й мине е като ангелче и дори повтаря думите, с които съм опитала да й обясня какво не трябва да прави или защо нещо не може да се яде (тя е с алергии щото). Хем не й минава номер всеки път, но опитва и дори се бори с мен и не й пука къде се намира.
Признавам не мога да контролирам думата НЕ, понякога просто ми се изплъзва, но и не съм убедена, че работи. 

Ето за тази книга става дума:
Raising Your Spirited Child

В сегашно време след толкова много говорене по темата, привързаното родителство и много нови подходи едва ли на някой ще му се стори толкова .. как да кажа life changing, но за мен тогава, на онзи етап от родителството ми буквално ми спаси разсъдъка. Както казах тогава четях и ревях. За първи път имах чувството, че някой е стоял в стаята до мен и знае ТОЧНО какво се случва и през какво минаваме. Та доста от подходите там ми преобърнаха представите и ни помогнаха много. За първи път срещнах някой да говори за слагането на етикети, за това колко е важен изказа и т.н. Да си избирам битките. И от там си взех мотото ми като родител, че се стремим да има "progress not perfection".
Малко повече писах отколкото трябваше. Исках само да кажа, че в момента вероятно не бихте я възприели така, но аз говоря за преди малко повече от 10 год. За мен беше пробив и превъзпитание, мое си.
Щастлива съм, че имах късмет да я срещна тук в BC преди няколко години и да й кажа лично колко много ми е помогнала

Хубава тема сте подхванали. Аз се намесих най-вече, за да споделя колко са различни моите деца едно от друго. Достатъчно, за да знам, че всички деца са като себе си. И че от всичко четено и опитвано и т.н извода ми е, че няма универсални подходи и че най-важното е да приемем децата си и да ги подкрепяме. Знам, че това звучи като клише. И освен това не винаги можем да реагираме според желанията и разбиранията си.
Както и да е, отплеснах се. Провокира ме начина по който няколко човека се изказаха, с усещането, че знаят всички отговори и т.н

Millena, съгласна съм с това, което казваш. Аз не съм се водила по конкретна книга (не ми се е налагало). Ръководя се от инстинктите си и интуицията си. Но т. нар. интуиция всъщност е придобита от четене на различни източници. Просто реагирам според ситуацията. Нямам конкретен подход. Веднъж ми се случи да не мога да се справя със ситуацията  и се допитах до специалист, оказа се моя параноя, не проблем с детето.

Както казах и преди, извадих късмет с кротки и послушни деца. Дано и по-нататък продължат така, че ме чака пубертет. Най-важното е да са живи и здрави.

Millena благодаря за заглавието. Не съм чела тази книга и не познавам авторката. Ще потърся и с интерес ще прочета.  


А тук се познах защото осъзнавам че така звуча.   Разбирам също че не само на Милена така й звуча!

Момичета
Съжалявам ако не е приятно за списващите и четящите в темата но не мога да се извиня за изказа си защото всъщност от мен се изисква всичко да знам. В БГ в продължение на 7 години работех по 12 часа седмично по 6 дни на седмица и хонорарът ми на час винаги е бил най-малко 15 процента от минималната работна заплата. Нямах право да не знам.  

Имах собствен логопедичен кабинет в години когато само в едно частно училище и една частна детска клиника предлагаха логопедични диагностика и терапия и логопед и на двете бях аз. Всички други логопеди бяха по държавните училища и частният им бизнес се състоеше да ходят по домовете на клиентите си.

Като се дипломирах и като психолог 3 години по-късно започнах да се занимавам и с диагностика и терапия на поведенчески проблеми в ранното детсво. Консултант на списание Мама бях в продължение на 5 години и имаше моя статия през месец. Консултант съм била и на здравни рубрики в сутрешни блокове. Обучавала съм систематизирано и години наред родители и учители на тема поведенчески кризи в ранното детство.

Автор съм на 6 книжлета първото от които съм направила на 23 а последното на 26. Сега съм на 36. Вятърът ме отвя далече в пространството а вече и във времето от онези дни за които говоря но сега знам много повече защото отново ми се налага да знам.  

Надявам се че звуча така всякаш зная всички отговори само на тема детска психология и логопедия. Много пъти съм търсила съвет и информация на страниците на форума а най-често в тази тема относно други сфери в които нямам всички отговори от други потребители на които съм сърдечно благодарна че са ми давали сдъвкана информация и са отделяли от времето си и енергията си да вникнат в питането ми и да ми отговорят.    

Не твърдя че това което казвам е категорично и трябва да работи за всеки но споделям защото наистина смятам че мога да бъда полезна и пред себе си знам че не съм седнала да пиша глупости просто защото ми се спори или ми се забавлява да провокирам събеседниците и да въвличам темата в дразги.

Имам достатъчно уважение към списващите тук - Една голяма част съм виждала лице в лице и не мога да си позволя подобно поведение като самоцел. Наистина опитвам да пиша в телеграфен стил и без излишности и може и това да допринася тонът ми да звучи директивно. Ще се постарая да внимавам занапред но отново казвам че не мога да се извиня ако на някого му звуча че всичко знам!

Надявам се темата да остане в позитивен и добър тон   и поднасям две покани за децата в Торонто:        





А утре е Коледното тържество на Църквата Св. Св. Кирил и Методий и Дядо Коледа ще раздава подаръци.   Започва след литургията - обикновено около 12 часа.

Днес в Торонто е приказно бяло и красиво! Бяло и добро да е в сърцата на всички ни желая от все сърце!  

Jennie,  , няма нужда да обясняваш! Това е форум в крайна сметка, говорим си само, къде сериозно, къде на майтап...аз лично съм получавала много полезна информация от форума, от момичетата в темата и честно казано се надявам, ако ми се налага да опирам до специалист  в работа с деца, то той да има възгледи и нагласа като твоите. Напълно се припознах като каза, че с канадци не споделяш за вечерните ви ритуали с Мишел и за спането заедно , и аз съм така. Сигурно ще ми викнат социалните служби, ако разберат, че дъщеря ми няма и никога не е имала нейно си креватче, спим заедно на спалнята от първият й ден у дома. Синът ни спа в нашето легло до 4 годишна възраст. За кърменето да не говорим, макар, че тук е в пъти по-добре от колкото в България (не, че там съм кърмила, де ), но дори и тук лекарката на дъщеря ми както всичко всичко беше ОК, изведнъж като чу, че на 2+ години още я кърмя и моментално дъщеря ми й се стори анемична и даде направление за кръвни изследвания , които пък взеха, че излязоха в норма Та, с две думи - no hard feelings, на мен лично ми е интересно всяко мнение, особено различното от моето и се надявам всяко едно от момичетата да продължава да пише и да не си налагате самоцензура. мисля, че в тази тема конкртно сме си доказали, че умеем да се зачитаме взаимно. Дано да е така и занапред. за всички!

Jennie, абсолютно няма за какво да се извиняваш или обясняваш! Дискусията е много интересна и полезна, съвсем нямах предвид, че бях негативно провокирана, за да се включа по темата. По-скоро исках да кажа, че много рядко говоря по темата, но този път самата дискусия и начина на разговор ме накараха да го направя и ми беше интересно. Както казах винаги е полезно да се чуят различни гледни точки, подходи, начини и т.н. Винаги има какво да научиш и какво ново да приемеш за себе си. Извинявам се, ако съм прозвучала негативно или обвинително, изобщо не ми е била това целта.
Благодаря ти, че писа и сподели  

Понеже нещо зима ни полази да ви питам с какво мажете бузките и устните на децата навън?
Веднага се сещам за вазелин, но като се сетя че аз съм алергична ми се иска да имам и план Б.
Виктор е много бял, чак прозрачен, и след всяко излизане е като изгорен по бузите от студа. Иска ми се с нещо да го мажа преди излизане, както и устните. А като го знам, че носи моят алергенен ген ....  Например и двамата сме алергични към  Eucerin. Дайте идея 

Щях да ти препоръчам на Юсерин има един крем Аквафор. Към коя съставка си алергична? petroleum jelly?

Може да пробваш на Адерма някой от кремовете. На мустела не ти ги препоръчвам - пълни боклуци са и при това скъпи. За устните - чапстик или нивеа.

На мен ми е много приятно да чета за опита и съветите на всички 

П.С. видяхте ли, че от утре ще се променя форума?

Дензъл,
на Маги подарих от тези (за устни):
http://evolutionofsmooth.com/

Виждам, че има и за тяло разни мазила.

Иначе бих заложила на кокосово и ший масла.
Пчелен восък за устните.

Да, тези eos са хит, но сред девойките. Много момичешки са на вид. Ползвала съм ръкавици с ланолин. Има и крем, но не съм го ползвала.

Да, така е - момичешко/женски/дамски.
Дадох линк, за да се видят съставките.

denzul, и ние сме с алергии, за нас Klorane работи добре. Тук не винаги се намира лесно. Aveeno имат добър cold cream също.

Дензъл аз също съм алергична към стандартните вазелини за уста - за себе си ползвам малките кремчета нивеа - със синя метална капачка.

Аз никога нищо не ползвам, нито за мен, нито за децата. Май сме късметлии с хубава кожа  Е, то аз и Зара сме винаги с фон-дьо-тен, пудра, гланц на устните и прочие мазила, които може и да предпазват нещо ама не знам, ама горките момченца - нищо.

Наистина много зависи от кожата - ние батковците никога не сме ги мазали с лосиони и кремове, само зимата точно бузките и устничките им мажа, защото изпръхват. Обаче Лейла е друга работа - по два пъти на ден трябва да я мажа, иначе веднага става на сухи лишеи цялата.