Рожден ден наближава вече- ще празнува НОЕМВРИйското човече

Ангелче, не беше планирано. Искахме второ, даже трето, но мислехме пумпал да стане на 4-5 и тогава. Но май така по-добре се нареждат нещата малко ще се озоря годинка-две, но пък се надявам после да е по-леко

Ние бяхме видяли само сакче и голяма киста. Аз преди 2 години имах мисед и затова исках да видя ЧХГто, но като видях голямата стойност се успокоих. 1 седмица все ще изтърпя

Аз се записах и в отчетната за юли, но вас си ви познавам и ми е толкова по-леко с вас да си пиша.. Ако е дразнещо за някой-кажете, ще разбера

Плежърче като чуя за бременна мама с киста и подивявам .. тва просто е някакъв синдром имам чувството .. 95% от лекарите в тая държава бъркат жълтото тяло, което храни бременността, до развитието на плацентата, с киста .. а вместо да се притесняваш още седмица, пусни си утре пак една контрола и ако резултата е х2 значи всичко е наред и просто прегледа е бил твърде рано .. и не си мисли да ходиш никъде, ти си имаш Ноемврийче и то си е наше!

ами аз не помня колко беше при мен,че беше 01.2006-та,но видях сак ,а после така и не чухме сърце -това с първата бременност.Та за втората си повторих изследването след 48 ч.А с Жоро и Никола изобщо не пусках хормона ,ми направо ходех през 5 дни там,докато не видим нещо успокояващо.

Супер е така Плежърче,иначе като стане пък по-голяма разликата и човек по-трудно се навива ,защото тъкмо си е влезнал в ритъм и трябва да се върне към памперси,будуване и т.н.При мен го нямаше това де,но доста познати са с по 1 ,точно защото са минали повече години и вече не им се занимава.
Честно казано,нямам против и аз такава изненада. Защото човек и да иска 3-то,като се замисли за училище,учебници,курсове и т.н. х3 и започва да се чуди ще се справи ли изобщо.А като си дойде само,се справяш,няма къде да ходиш.

Ох и аз се разчувствах, разплаках и настръхнах ....... много са ви хубави разказите...... Дано и аз да изживея някой ден такива емоции, че моя е твърдо против брака

витанова, не си сама
Я кажете с какво обличате децата за снега? Моят мъник стои препариран и се съмнявам, че го обличам много, а досега все гледам да е по-леко облечен, даже по-леко и от мен, за да не свиква на много дрехи

Е на таквиз температури няма как с космонафт

   и много  на Самуил на //Герито// - да расте здраво и щастливо дете!!!

  и на Елица на coucoumelle, да бъде здрава и засмяна!

Космонавт - ясно. Ама под космонавта? Всъщност беше с грейка и якем не цял космонавт и отдолу под якето - оди и подплътена жилетка, ама явно му беше много неудобно. Та се чудя дали боди и памучна блуза ще е ок.

Маги е с боди потник, чорапогащник, пам. блузка, екип и яке. Като стане по студено ще обличам грейка и яке и най-вероятно пуловер отдолу вместо пам. блузка.
ЧРД на Сами и Ели! 

  на двамата ни рожденици. Бъдете много здрави и весели деца.

За обличането - според мен вчера и онзи ден си беше за космонавт, в този сняг няма с какво по сигурно да се облече и все пак е навън да си играе в снега. Аз вчера го облякох върху дрехите, с които беше вкъщи - тънък анцуг, боди с к.р., тънка памучна блуза. През големия студ в снега ще излиза облечен с чорапогащник, тънко пуловерче и боди. Днес вече е приятно времето и беше облечен с дънки, боди д.р. и тънък пуловер и зимно яке.

Мерси, определено явно е бил много облечен

За обличането - пуловер никога не е носила каката. Даже и в най-големите студове, боди, памучна блуза и яке или космонавт, а надолу чорапогащник под космонавта или панталона. Вторник като излизахме беше с тънък чорапогащник и памучно долнище, боди с къс ръкав, тънка блуза и яке. Това по обедно време. В снега с космонавта, да се въргаля ако иска

запис едва сега 

Днес моята малка дама има РД! Как бързо минава времето, сякаш вчера беше, когато я родих...
Днес бяхме на фотосесия. Една приятелка има студио и ни снима семейно с тортата. Едва опазихме тортата от малката бандитка, но пък мн се забавлявах . То било мн готино да те снимат и фотографът да не мрънка, пуфти, мръщи се, прави уговорки, дори ме насърчаваше, даваше насоки . Че и всички снимки ми даде.
Утре са празненствата, а аз имам да дорисувам 1 плакат за РД. Хайде, лека и спокойна, аз отивам да приспивам госпожицата и после ще творя.

Благодаря за пожеланията! Да са ни здравички и щастливи всички дечица! Съжалявам, че не пиша много тук, но нещо във ФБ ми е по-удобно да следя темичките, а и някак по-скрито е там.

Божее искам толкова много неща да споделя, чак се страхувам че ще ви досадя, затова ще сбия малко разказа

Рожденния ден. На самия РД бяхме резервирали маса в една пицария и отпразнувахме с родителите. Много хубаво се получи, въпреки че нашите трябваше да тръгват- не искаха да пътуват 300км по тъмно. Самко много се забавлява- получи страхотен подарък от сестрата на ММ- кракомобил, който сега е хита вкъщи )

Днес беше детското парти- супер си изкарахме! Толкова много подаръци получи детето, че ги отваряхме един час. Притеснявах се, че няма да стигне времето в детския кът, но 2,5 часа си бяха напълно достатъчни.  Помолих аниматорките да пуснат малко диско музика и добре си потанцувахме с децата- те самодерни хлапета- кой ти слуша детски песнички хихих

За годежа- скоро и ние ще имаме годишнина (на 17.12). Беше много романтично и съвсем неочаквано (въпреки, че вече 2г бяхме гаджета и в 80% от времето живеехме заедно). Отидохме на предколедна екскурзия в Будапеща и Виена. Беше страхотно време- хем имаше навалял сняг, хем беше слънчево и меко време, навсякъде украсено, носи се аромат на греяно вино- направо приказка. Преди да тръгнем от Будапеща ни предложиха разходка с корабче по Дунав по залез слънце. Аз не бях много сигурна, но ММ ме нави да се качим. Атмосферата беше много романтична, пихме шампанско, хапвахме торта, започна да се здрачава и градските светлини изглеждаха направо като картичка. Той понеже е фотограф предложи да излезем на палубата да погледаме и снимаме. Излизаме ние и аз, понеже нямаше други хора, започнах да се преструвам че съм принцеса и махам на дворците и града си. Той ме гледа, смее се, снима ме и аз както съм се отнесла и ръкомахам след малко виждам пред себе си кутийка с пръстен. Направо замръзнах и се ухилих като зелка, а той казва " един скромен пръстен за принцесата". После не помня много, но май го питах това годежен пръстен ли е все пак, за да знам как да го приема. Не бях подготвена по въпроса на кой пръстен се носи, затова го сложих където ми е удобно и до ден днешен там го наося- на безименния пръст на лявата ръка.
Опиянени от прекрасните емоции следвашите дни във Виена прекарахме като в приказка- щастливи, сред красив декор. Година по-късно започнахме да говорим за дете, а още почти две години след това и се роди нашето Самуилче.

Най-смешното е, че не бяхме сигурни коя точно беше датата на предложението -но най-добрата ми приятелка роди в същия ден (шегувам се, че от радост като съм й пратила смс да й кажа за пръстена са й започнали контракциите- затова после станах и кръстница на прекрасната й  дъшерика), та  в крайна сметка и покрай нея успях да запомня, че е 17ти .

С предишните си гаджета помнех всяка годишнина, всяка дата, а с ММ дори не знам коя година се запознахме, дори в момента не съм сигурна от колко време сме заедно. Той, пък, съвсем е скаран  с датите, затова не се и замисляме.

Всяка година си казваме, че ще се оженим, но все нещо друго излиза.

Хайде спирам, че голямо писане падна.