Не виждам изход...или нямам сили

Не е много ясно. Аз поне съм чела достатъчно истории из нета, а напоследък и по бг новините за какви ли не случки, в които винаги ми е било интересно защо майката не се е намесила навреме. Но ето как ми се показа - майката е заслепена, като омагьосана и не може да види реалността със всичкия си, както би я видял външен човек, докато не стане късно. Има случаи, в които децата биват малтретирани системно и дори убити. Не знам колко заслепен трябва да си, че да не видиш какво се случва в действителност и толкова да не ти пука за собственото дете, че да държиш на насилника. Но, всичко се случва, за съжаление. За голямо съжаление има жени, които толкова са вманиачени в идеята да са с някой мъж, че жертват децата си заради това.

Боже, какви жени има...
За да не останат без мъж (да се чете без секс), от страх, от липса на доходи, жилище, от хорски срам или друго, са в състояние да си затворят очите, дори децата да страдат...

Не мисля, че нещата са толкова прости и контрастни.
Когато си в ситуацията, нямаш ясен страничен поглед. Едно е да седнеш и да прочетеш 1, 2, 3 поста и да кажеш "Разпни го!". Съвсем друго е да си всеки ден, всяка нощ в казана. И ти си човек - ходиш на работа, късаш си нервите по градския транспорт, навикват те продавачки, постоянно комбинираш ежедневните ангажименти, пресмяташ приходи и разходи. Освен това, гледаш да има какво да се вечеря, да обърнеш внимание на детето, да останеш за малко и с мъжа/партньора, да чуеш майка си, някоя приятелка...
При натоварено ежедневие, човек е склонен да си затваря очите, да оправдава, да се самозаблуждава. Дори и да помни избирателно.
Отпосле е много лесно - казваш си "Как можах!", "Как не обърнах внимание!", "Как не навързах нещата!". Еми - ей така, може. Когато сигналите или да кажем "лошите" постъпки са спорадични и между тях има периоди на спокойствие, нежност и внимание от страна на партньора - може. Да, усещаш, че има нещо, че нещо ти се изплъзва, чувстваш, че недооценяваш ситуацията, но нямаш време и възможност да се замислиш сериозно. А и ако самият ти не си такъв човек, трудно вярваш, че някой е насилник, лъжец и мръсник. И особено точно човекът, на който си се доверил изцяло, доверил си му най-скъпото си - детето. Всеки мери другите със собствения си метър.

Особено ми допадна идеята да каже "Благодаря" на синът си. Това ще му покаже, че усилията му и храбростта му си заслужават - за спокойствието, за по-добрите отношения, за усмивките.

Разбирам и подкрепям Исайкова. Само да й напомня, да не си позволява да изпада в самоунищожителни настроения. Случилото се, вече се е случило. Край. Гледай напред, момиче.

Хрониките криминалните, са пълни с хорица, които обаче са нискоинтелигентни. Те се бият и колят. Такива жени допускат да се гаврят с децата им.
Исайкова въобще не ми изглежда глупаво момиче. Следващият път ще внимава много повече.

Колко интелигентни жени си взеха тъпанари за мъже, че и умират даже за тях....

Плюс това има и интелигентни насилници, ама те обикновено вършат нещата така, че да не ги пипнат. 

Исайкова, радвам се за теб!   

Мерси

Да, вярвам на сина си на 100%.Той потвърди, че го е замерил с възглавницата, и понеже наистина е с железни ципове, му е попаднала точно на очето.
Не го е направил с цел да му причини съзнателна болка( надявам се) , камо ли да го насини.
Не зная защо така преувеличавате нещата...

А по повод това, че не би се бил с мъж и т.н. не е вярно.
Явно наистина има доста злоба в него, защото ми е казвал, че се е бил с много хора и мъже през живота си.
Но той е и преживял много в детството си. Явно от там са му загнездени проблемите.

ПреувеличаваМЕ? Ти идея имаш ли с каква сила и да не казвам какво друго трябва да се засили тази възглавница за да причини оток? А вътре в очето нищо ли му нямаше щом там е попаднала възглавницата или ти още не знаеш какво точно е станало?

Чек, колежка пострада от шоколад. Бутна го от стелажа и буквално от 15см я удари с ръб по клепача. Не можеш да си представиш с какъв хематом и какви отоци се разкарва повече от месец.
Зяпахме заедно, бях свидетел на ситуацията. Ако не бях там, щях да си мисля, че е пребита като куче.

Това изобщо не зная как може да се каже.
На коя майка не й пука за детето си?
Точно в тези моменти ама грам не ми пукаше за него ( онзи )...Не случайно всичко се изпари за дни...и толкова бързо се разделихме....

Но пък това да ме изкарват че не обичам детето си, и накякви такива е пълна глупост.
Мога да кажа, че всичко което правя го правя с идея за него.
Раздавала съм се винаги на максимум и се грижа много по-добре за детето си отколкото много други майки...Само хората, които ме познават го знаят.
Разбирам, че тук изглежда всичко по друг начин...но за мен не е от значение. Аз зная че давам най-доброто за него и дори да допуснах грешка, взех правилното решение и продължих напред...за което се радвам много, осъзнавайки сама, колко трудно ми беше да се откъсна.
Отстрани винаги всичко е много лесно, но когато човек има чувства, обича, живее в илюзии и надежди...е различно.
Да, допуснах грешка и ще ми тежи цял живот...За щастие нищо фатално не се е случило. Имам си урока, за съжаление...
Много хора преминават през всичко това...но аз съм човека, който го изказа във форума...
Така че си понасям и критиките, и обвиненията.
Сама се обвинявам. Но не мога да върна времето назад.
Пък и след като ми се е случило, явно е трябвало да стане така.

Нищо му нямаше в очето.
Циповете са лоши, ако наистина го е направил с голяма засилка, което съм сигурна е станало е възможно, да. И не възможно, а сигурно.

Исайкова, пожелавам ти най-накрая да изгрее слънце и на твоята улица!
Не се обвинявай, остави всичко зад гърба си. Сега вече знаеш какви хора има и от какво да се пазиш. Ти си добър човек и очакваш и другите да са такива, но уви...Вече бъди безкомпромисна, имаш сина си, не си сама, за да се вкопчваш в някого, който не го заслужава.

Исайкова, било каквото било. Сега гледай напред и всичко ще се нареди.
За мене единствената грешка беше, че не ни послуша от първия път. Още в началото на темата ти писаха да  изпъдиш навлека. Хората тук като странични наблюдатели го прецениха. Писаха ти да го разкараш за твое добро. Загуби много време и нерви, но човек се учи постоянно.

Права си, но пък щях да страдам и да продължавам да го обичам, дори да не съм с него.
А сега изцяло съм затворила страницата и нямам нищо остатъчно, което пък е хубаво.Един вид си изчистих пътя занапред.
Каквото и да ... сторено е.
Не искам да го мисля повече, натоварвам се така....

Да седнем да го оплачем и съжалим. И оня насилник, с който се бях захванала,  с това се оправдаваше. Но има хора, които са преживели и повече, и пак са останали хора.
По-добре от такива с трудно детство - далеч. А отношението към животните е показателно и за отношението към хората.
Плюс това може да е заплашил сина ти да не казва истината, знаеш ли... Те хората изнасилват със заплахи и внушават на жертвата страх, вина и срам, за да лъже и да крие, та камо ли за бой...
Може и да е така, както казваш, аз съм си подозрителна и не мога да повярвам, че удар с възглавничен цип може да се сравни с удар от камък (както сте лъгали в училището).
А детето от лесно няма да те моли да се разделите.  

Сигурна съм, че обичаш детето си, но наистина си била много заслепена. Те всички майки обичат децата си, но някои деца биват пребити и дори убити от другия мъж на майката, а понякога дори от собствения си, докато майката е в другата стая...
В нета има истории и за отрязани ръце/крака на дете от втория му "баща". Всички тия деца са били обичани от майката, но явно тя е имала нездрава и сляпа любов към който не е трябвало, за да допусне да се стигне до там. Хубавото в твоята история е, че не се е стигнало до там. За това трябва много да се радваш, че сте се разделили що-годе навреме.