Януарското бебче 2014, есента посрещна вече- тема 12

На 24.09 ми свършваше болничния и имах час за ЛКК. Отидох да си оставя документите, а на регистратурата ми сервираха, че докторите били в отпуска и варианта бил или да се върна на работа или да излезна в отпуска. Чувствах се сравнително добре и се почувствах още по-добре, когато ММ ми каза, че шефът ми е измислил лека работа - нещо като рецепционист във фирмата, редовна смяна. И си викам - даже може да си поработя, ако всичко е наред. Но се оказа, че чакат някакви одитори за сертификация и денят, в който се върнах на работа, мястото ми не беше подготвено, че ме сложиха пак на машина. Викам си, какво пък, един ден все ще избутам! Всички бяха под огромно напрежение, кога ще влезне проверката. Всеки гледаше да е изряден и аз не смеех ни до тоалетна да мръдна, ни погледът си да отместя, и диспенсъра за водата беше празен. Така от 8 ч. сутринта до 14:30 ч. след обяд.Гледах да не си опирам много корема в машината, но беше почти невъзможно, а тя бая вибрира и тресе. По едно време малко преди края на пъвата смяна (14:30 ч.) вече не издържах, чувствах си корема много напрегнат, извиних се на колежката и ѝ казах, че отивам до тоалетната. Когато дойде втората смяна седнах на друга машина, където се работи на маса, но явно 8 часа в седнало положение не ми се отразиха добре. Аз приключих в 17:00 ч., но се наложи да изчакам ММ да свърши с одиторите, та откарах още 3 часа седнала. Като се прибрахме се чувствах направо изцедена. Нито ми се ядеше, нито ТВ ми се гледаше. Тупнахме се, че на следващият ден - пак на работа. Сутринта събудена от позиви по малка нужда отивам до тоалетната и се връщам в спалнята разревана. ММ се чуди какво става, притисни се... Бях получила някакво зацапване подобно на това от края на отпуската през август, за кото уж ме убедиха, че било нормално - с ръждив цвят. Този път цветът червенееше, но не мога да го нарека кръв. Започнахме да звъним на АГ-то, но не вдигаше нито спешния си номер, нито другия(,а тя е все още в отпуска - как ще си наруши почивката). Чудихме се какво да правим и отидохме до спешното. От там ми дадоха контролен лист и ни пратиха ва патологията на АГ. Отдавна не бях виждала такова разбито отделение. Хората се стараят, правят ремонти, но са на светлинни години от Първа поликлиника в Бургас. Потиснах се и имах чувството, че съм в касапница. Уцелихме времето за визитация, докато съберем всички документи за прегледа. Дойде доктора, направи ми преглед и ме пита дали някога изобщо са ме поглеждали отдолу. Отговорих, че последният ми такъв преглед е бил в края на юни. Оказа се, че съм с 1/3 разкритие и, че имам някакъв полип на матката (той го описа като парче месо). Първият ми инстинктивен въпрос беше дали това крие риск за бременността и бебето). Отговори, че няма такъв и че този полип можело да падне при раждането, а ако не, после да ми го махнат, но не е добре да се пипа в този етап на бременността. За онзи момент си отдъхнах с облекчение, защото най-много ме беше страх да не изгубя бебето. Препоръча ми да остана няколко дни под наблюдение в болницата и аз се съгласих щом е наложително. Падна ми се една много изнервена акушерка. Дори и да действаш бързо според възможностите си, за нея не беше достатъчно бързо. Направо ме достраша като разбрах, че ще ми взима кръв. Седнах на стола и ту си слагам ръката, защото трябва, ту я махам от недоверие. И тя ми вика: "Хайде моля ти се, че имаме визитация!". Не издържах и изтърсих (минах направо на ти) "Моля ти се, внимавай!" и тя: "Добре, ще внимавам.". Дадох ръката и се извъртях, а столът беше много неудобен, защото облегалката му беше много висока. Каза да стискам юмрука и аз стисках и след като усетих обождането пуснах, а като се извъртях видях само някаква игла в ръката си и ме побиха тръпки. А тя каза, че не се е получило и ми се скара, защо не стискам. Досетих се, че ми слага абокат, но откъде да знам, че отнема толкова време! Никога не са ми слагали. Беше ми взела кръв. Дадох другата ръка и пак уплашена взех да треперя, тя потвърди, че ми слага абокат и предложи да легна. Много се беше изнервила. Помолих я да се успокои, а тя каза, че била спокойна. Легнах и изпълнявах вече като знаех, че правят нещо непознато за мен, а и знаех, че е за мое добро. После ми сложи една инжекция но шпа и бусколизин в меките задни части. Не ме заболя от инжекцията, но ефектът след нея беше няколко минутна парализа на единият ми бут. После ме заведе до стаята да ме настани и да ми пусне система (натриев хлорид с магнезий и още нещо си). От инжекцията направо не можех да седна и да легна. Наложи се да ме поизчака малко да ме поотпусне, съответно това я изнерви още и продължи да ме пришпорва, но вече и бях свикнала. Тупнах се, пусна ми системата, а преди това ми взеха и уринна проба.Три дена бях на инжекции, после още три на Папаверин и една извънредна инжекция. Общо седем дни с деня на изписването. Тоалетната да не ви казвам какъв кошмар беше - без седалка и капак нищо, че никога не сядам в обществени тоалетни, лазеха хлебарки, а някои бременни след ползване я оставяха меко казано акана дори и от вън. По едно време имах чувството, че от стрес от престоя получавам контракции и когато мина визитацията в деня на изписването си викам няма да се оплаквам, че ще ме оставят още в този кошмар. И на всичкото отгоре седем дена не можах да си сгъна ръката от абоката. Опитвах, но ми опираше и после ме боля много. Не можех и да спя настрани заради него.
Сега вече поуспокоена, като изключим полипа и разкритието, които ме притесняват, мога да изброя и няколко положителни неща. Първо - системата ми подейства много добре - усетих как коремът ми омекна и се отпусна. Инжекциите също са с много бърз ефект. Второ - запознах се с някои жени - та вече мога и да се похваля,че имам познати извън работа. Трето - въпреки нервността си акушерката, която ме прие, като изключим, че ми убиваше, ми беше сложила много добре абоката - нито прокърви, нито се възпали - само леко започваше да синее вече. Четвърто - като цяло, като изключим болничната обстановка, останах с много добро впечатление от докторите, че си разбират от работата и акушерките, макар й някои с по-голям замах да слагат инжекции, малко по-грубовати. Както каза майка ми в един от последните ни разговори по телефона - "Това не е отношение, а е дисциплина (необходимост)". И мога да се съглася с нея, защото ако и доктора и аз се отдадем на емоциите нещата могат да свършат фатално при раждане, та все единият трябва да се държи, за да вразумява другия, макар и с малко повече грубост, ако се налага. Но с мен никой не се е държал грубо.

Миналият петък най-накрая се реших да отида на ФМ, не толкова от любопитство, колкото за успокоение, защото наистина много се притеснявам с това разкритие и този полип. Първото с което ме зарадваха, понеже съм с предна плацента е, че плацентата ми се е качила нагоре. А после едно по едно докторката (не моята - ходих при друга) започна да отмята, череп, малък мозък, голям мозък - добре развити, бели дробове и сърце - развити и без дефекти, гръбначен стълб и ребра - без дефекти, пикочен мехур - добре, крачета, ръчички добре и в движение. Бъбреците само са асиметрични и каза да кажем на педиатъра да прегледа бебето след раждането, но аз си мисля, че това е нормално - накой са му симетрични частите на тялото! При мен например лявата млекоцентрала изобщо не прилича на дясната, но сега и двете така са напръщяли!   Тежим около 622 гр., а сме дълги 21 см. от главата до дупето. Общо взето си отговаряме на седмиците, само за едно от нещата които измерва каза, че е с една седмица назад, но не съм сигурна кое беше. Та се беше зачудила дали терминът ми е точен, а ММ я информира, че сме започнали с бебеправенето не от 25.04 (последната ми менструация) или от преди това, а от 07.05 и тя каза, че сигурно за това и показва една седмица по-рано. Та по-принцип го чакаме на 30.01, но може да излезе и през февруари, но това е Божа работа. На 100 % сме мома. ММ като чу, направо грейна. Панди да те разсмея и аз малко, ама честно казано и на мен ми е смешно, но и малко гадно, когато бебка се появи на монитора първата реакция на док. да зададе въпроса на кого прилича. И двете с акушерката казаха, че прилича на него по нослето. Знам, че цялата работа е на майтап, но ми стана малко гадно. Поне да бяха измислили и за мен нещо. Иначе си мисля, че носът не е нито моя, ито неговия, защото и двамата сме с леки гърбички, а нейният изглежда съвършен. Направо е като пързалка и по-скоро ми прилича на чипо носле. Само, че никой в родата няма чип нос.  А преди ФМ ходих на ЖК кръвното ми както обикновено е 90/110, а радостното е, че както бях закотвила на едва качените 50 + 3 кг. изтеглени на предната консултация съм качила още 5 кг., т.е. вече съм 58 кг.Ккачила съм цели 8 кг. от началото   ! Мойта док не ме ... за нищо. Пак ме прие акушерката, взе ми епикризата от болницата и нищо за това, че съм лежала, че имам разкритие и полип... Само ме попита как е минал престоят ми там.   Иначе точно тази акушерка в болницата, в която ме следят, е много готина, но нещо като цяло куца в комуникацията на поликлиниката. Съсъ сигурност второто няма да ми го следят там. На всичкото отгоре днес ми сервираха, че нямало час за ЛКК за другия четвъртък и ако съм искала болничен трябва, понеже си минах по реда този месец, да си запиша вторичен преглед при нашата, да си платя на ЛКК-то 40 лв. или да се върна на работа. Последното изобщо не стои на дневен ред. А за нищо няма да дам 40 лв., то дето се казва, аз толкова ще взема от болничните, та като ще давам пари поне да е за преглед - 28 лв. струва вторичния. Като ми свърши сегашния болничен, ще излезна 5 дни в отпуск, а след тях на преглед. И понеже няма смисъл да правя прглед след преглед, за другия месец си записах чак за 14 час за ЖК. Имам право и на един контролен в болницата на 28.10, та може и да се възползвам, защото вече нямам никакво доверие на мойта, след като при спешност не си вдигна телефона. Чудя се като дойде време да ме гледат на две седмици, а накрая дори знам, че всяка седмица трябва да ме следи дали ще го прави!? Много ме притеснява това и не знам какво да правя. А на всичкото отгоре ми забавиха изследванията във втория триместър, дето се казва, аз съм почти в третия! И другото тъпо е, че щом в болницата ме бодоха и ми направиха изследванията какъв е смисълът сега и те да ми правят пак!? Финансов?! Направо съм