Енгин Акюрек/в очакване на „Kara Para Yalan Aşk”, нови и стари проекти/Тема 231

.......Един баща вдовец имал две деца; момченцето се казвало Хензел, момиченцето Гретел. Решил човекът да се ожени за втори път, паднала му се зла жена. Дотук всичко върви в реалистичен план. После жената започнала да проявява претенции и понеже хлябът не достигал, тя посъветвала мъжа си да заведе децата в гората и да ги остави там, или по-точно - на дивите зверове. Добрият баща със сълзи на очи се съгласил. Читателят дете обикновено не обръща внимание на тази важна подробност в характера на таткото, детето е всеопрощаващо. Хензел обаче имал навика да подслушва и разбрал намеренията на родителите. Той проявил изобретателност, като събрал камъчета и с тях маркирал пътя, по който ги водели двамата детеубийци. По този начин децата се завърнали у дома за радост на каещия се татко и възмущение на мащехата. Тя, разбира се, не мирясала и отново склонила бащата да ги отведе в гората. Той пак със сълзи на очи се съгласил. По някакъв начин мащехата разбрала номера с камъчетата и го предотвратила, като предварително затворила Хензел. Момчето успяло да събере само трошици, но горските птички изкълвали трошичките и планът на родителите бил изпълнен. За щастие на двете деца и за продължение на приказката диви зверове не се появили в гората, но затова пък се подготвяли по-големи ужаси. Най-напред се вестила красива бяла птица, която вместо символ на доброто се оказала провокатор. Тя повела децата подире си и така те стигнали до една чудно хубава захарна къщичка. На това място в приказката се появява невъобразимото и невъзможното; захарна къщичка, която не се разтваря от никакви дъждове. Хензел и Гретел били толкова гладни, че започнали веднага да опустошават сградата. Тъкмо Хензел се разправял с покрива, когато се оказало, че къщичката е собственост на баба канибалка. Още едно чудесно приказно несъответствие - вкусната къща се обитава от зла вещица. Колко й е на вещицата да хване горките деца. Сега оставало да бъдат изядени. Но не! Въпросната баба се оказала с изискан вкус. Твърде мършав й се сторил Хензел и тя решила да го угои, а Гретел да използува като домашна прислужница. Изобщо към момиченцето бабата се държала по-мило - по някакви неясни човекоядски съображения. Тя затворила Хензел в кочината и започнала да го храни най-обилно. Всяка сутрин проверявала дали е готов за консумация, но момчето я залъгвало, като й подавало вместо пръстчето си някаква пръчица. Вещицата била силно късогледа, но изглежда от суета не носела очила, така че не разбрала измамата. Тя все чакала и чакала, чака и разтревоженото дете, което слуша приказката и не си задава въпроса какво е яла през всичкото това време бабата. Може да приемем, че заедно с Гретел те са вечеряли кнедли или нещо друго от постната кухня. Най-накрая лакомията надвила, готов неготов, Хензел ще бъде изяден. Бабата наточила ножа, накарала Гретел да напали пещта и понеже нетърпението й се превърнало в истерия, сама се навряла, за да види дали е достатъчно подходяща температурата. Тогава момичето самоотвержено я набутало в пещта, затворило хладнокръвно капака и така се опекла самата баба за назидание на всички лакоми човекоядки, които се доверяват на клиентите си. Разбира се, не става много ясно дали Хензел и Гретел са изяли опечената баба, което би подхождало на стила на приказката, но братя Грим премълчават тази възможност. Не е изключено в някой централно африкански вариант на тази история те да са постъпили именно така.
        Детето си отдъхва, справедливостта е възстановена, но ни очакват още добри изненади. Не щеш ли, децата открили, че вещицата притежава цял куп диаманти. Те не се поколебали и отнесли със себе си всичките й спестявания. После вървели, вървели и не щеш ли, намерили бащината си къща, където ги чакал добрият татко. Междувременно и с него се случило нещо, което става само в приказките - лошата му жена била предвидливо починала. Като видял загубените си деца да се връщат, бащата се разплакал, прегърнал ги, а като видял диамантите, още по-силно се разплакал и оттогава тримата заживели щастливо и прещастливо.
        Това е приказката. Поуките са много. Ако не искаш да бъдеш опечен - печи ти! Искаш ли да забогатееш, прати децата си да ги изядат вълците. Не вярвай на захарни къщички, там винаги живеят вещици!
        Нека ми бъде простена цялата крайност и пристрастност, но колкото и да се мъча да намеря някаква нравствена дълбочина в тази история за родители, които водят децата си на заколение и плачат, за социални трагедии, които се разрешават с чужди диаманти, и за този символ на злото в захарната къщичка, който е победен едва ли не със собствените му средства, не успявам.
        Приказката на братя Грим може да послужи като сценарий за един великолепен филм на ужасите. Достатъчно е режисурата да подбере две невинни детски лица и да подсили с всякакви натуралистични подробности сцената с подготовката на канибализма. Разбира се, бабата ще претърпи известна метаморфоза, тя може да бъде и млада, с подчертана женственост и стръвна неудовлетвореност поради самотата й в гората. От време на време тя ще се опитва да прелъсти Хензел, дори самата Гретел и чак когато не успее, обзета от див садизъм, ще започне да пече. Успехът на филма ще разчита още на почти документалното заснимане на самото изгаряне в пеща, крясъци, пламъци, цвъртяща плът. Покойният Хичкок би се справил блестящо с подобна задача.
        Разбира се, че приказката ще надживее моето отрицание и ще продължи да се чете. Тя преди всичко е великолепно разказана. Пъстроцветна и вълнуваща, тя те хваща за гърлото и не те оставя. И все пак за мен тя е само забележително доказателство, колко дълбоки корени е пуснало насилието в мисленето на хората, колко естествено се приема то, та дори не го забелязваме, когато е добре подправено, и бързаме да го поднесем на нашите деца......