Енгин Акюрек/в очакване на „Kara Para Yalan Aşk”, нови и стари проекти/Тема 231

Пак се сетих за разкриването истината за "скритите" писма.

Колкото и да ненавиждам Мукадес, трябва обаче да и призная, че винаги казваше / което и се случваше рядко / истините - но го правеше по най-гадният начин  и то така, че да  причини болка. Има една истина, която тя каза, но ако започна да я дебатирам - ще настане "бой и вой до небесата". 

Специално за въпросните скрити писма. Всички знаеха и най-неочаквано приеха, че Фатмагюл ги е скрила. Не я попитаха / Мерием дори забрани да се повдига въпросът / умишлено, точно защото май ги беше страх от отговора. Приеха, че има причина и уважиха това нейно решение.

Но поведението на Фатмагюл именно при разкриването на истината - не ми хареса. Крещя и се чувстваше обидена точно от хората които винаги са я подкрепяли  и са и вярвали. Дори не пожела да изслуша Керим - какви са неговите доводи,защо така е решил. Всъщност тя нито един път не се постави на негово място и да разбере какво изпитва и какво чувства. Дори в периода след  писмото на майка му и в агонията в която беше - тя какво каза на психоложката - той трябва да сподели, защото ситуацията била друга - кое е другото ? Тя била започнала да му вярва - ами добре. И точно в този момент Керим имаше нужда от помощ, а той остана някак си сам - единствено в компанията на алкохола. И пак беше виновен, че пие и кара Фатмагюл да плаче. Къде беше Рахми да поговори с него ? Къде бяха всички ?

Въобще Керим сам си се справяше с проблемите - с вината, с тъгата, с предателството, с недоверието.

Оф, много задълбах отново - а щях да пиша уж позитивни работи.

Интересни въпроси, но за един друг филм.   Ако той би се казвал "Каква е вината на Керим".   Иначе филмът е "Каква е вината на Фатмагюл". Ако някой се е вторачил само в Керим  повредата е в неговия "телевизор".  

  Мартичка. Точно се чудех - доколко по традиция оставиха героинята да бъде вярна на първата си любов.  Правя сравнението с Енисе - майката на Керим, която остава вярна на първата си любов до смъртта си. Тя отказва да приеме промяната в живота си. В техните традиции май такава вярност се възпява. Вярна на любовта и след смъртта... Хубаво, ама дали пък авторите на сериала не се опитаха да покажат, че подобна вярност е недопустима при други обстоятелства? Че в един момент такова поведение започва да граничи с глупост... Т.е. - борба с наложени представи - отново в КВФ.

Ей, обичам го този Булут. Нищо и никой не може да го измести от сърцето ми - сега...и завинаги.
Мариянче, благодаря ти, че ни припомни този клип, имах нужда...

В първият мини сериал "КВФ" който е филмова адаптация върху романа образите на Фатмагюл и Керим са съвсем различни. При положение, че гледах без превод и много неща ми се губят - основното го разбрах. Там омъжената насила Фатмагюл  се стремеше да бъде истинска съпруга и то с произтичащите задължения. Дори забременяваше и за съжаление губеше детето / след побоя    /. Тя беше тази която искаше семейството да е истинско. Ясно е, че романа и филмирането му са обслужвали минали порядки.  Новият вариант си има и кауза, има си и любовна история, има си и задължителната драма ... Но лично аз съм открила едно несъответствие което винаги ще ми "боде" и винаги ще си задавам въпроса - защо два пъти подчертаха един и същи факт. Да приемем, че първият път е било "напасване" на събития, но втори път ... вече явно значеше нещо.
Всички приехме, че се касае за гаф при представяне на минали събития / представени като спомени - на Фатмагюл и на Мустафа /.

Пак се задълбах, затова спирам.

Любопитна съм,какво казва твоят „телевизор“?
Защото ако я нямаше „вината на Керим“ нямаше да разберем и „вината на Фатмагюл“!
 

Само така ли разбра "каква е вината на Фатмагюл"? 
Мисълта ми бе, че влюбването в актьора Енгин Акюрек изкривява възприятията на образа на Керим Йългаз и Мустафа Булут. 

За кой от гафовете става въпрос? Дай малко подсказка.

И - да. Ясно е, че задължение на съпругата е да се хареса на мъжа си, да го уважава и почита въпреки всичко. Това е традицията, която спазва "първата" Фатмагюл. За съвременната, традициите вече не са това, което са били. Тук на преден план идва желанието на сърцето. Затова е вмъкнат и образа на годеника, който в първоначалния вариант изобщо отсъства. Той трябва да покаже, че сърцето е това, което води героите в днешни дни,  при съвременните обстоятелства. Точно затова се чудя дали тази пословична вярност на Фатмагюл към предаващия я нееднократно бивш (по негово желание!) годеник не е подсказка, че всяка легенда (за вярност) си има край, според обстоятелствата в живота ни.

Трябва ми малко време да намеря трите снимки които търся в близо 100 папки които имам / според Закона за всемирната гадост, винаги когато търся нещо, не мога да го намеря /

Delyna А може би е нужен още един преговор на КВФ, за да се разбере, аджеба, кой сериал сме гледали и чия е вината?

galandri, ".....ако я нямаше „вината на Керим“, нямаше да разберем и „вината на Фатмагюл“. Много правилно казано. Ако Фатмагюл не беше напуснала дома си посред нощ, ако Керим и приятелите му не бяха там....ако не бяха пили, ако не бяха взели хапчета, ако Фатмагюл беше послушала Мукадес... Много "АКО". Но, това е сериалът.

Говорили сме вече за това, Марианка, Галандри... По традиция при тях (пък и при нас доскоро), вината за едно изнасилване се хвърля първо върху момичето - търсила си го е. Едва отскоро (50-60 г.) започва да се говори повече за вината на мъжа в подобна ситуация. Тъй че заглавието на сериала "Виновна ли е Фатмагюл?" през 70-те и 80-те години (от тогава минаха повече от 30 г. ... промени, промени, промени... в какво ли не) отразява точно тази промяна в мисленето - има ли изобщо вина момиче, претърпяло сексуално насилие. В съвременната разработка на проблема, с вмъкването на годеника като персонаж, се вмъква още една страна в конфликта за вината. По техните традиции, годеникът на обезчестеното момиче е длъжен да отмъсти. Точно затова родителите на Налчалъ побързаха да развалят годежа - за да го предпазят от подобна постъпка. Фатмагюл, обаче, изпитва вина за случилото се. Помним думите и, когато видя подаръка за рождения си ден - "това ми напомни колко нечиста съм". Чувствайки се виновна, тя смята, че заслужено е наранена от Налчалъ. Само че това продължи прекалено дълго време. За мен е необосновано да продължиш да изпитваш вина спрямо човек, който те е предал не един и два пъти, който се е постарал да съсипе живота ти, причинявайки ти това, което и враговете ти не са сторили, преднамерено и съзнателно. Просто трябва да си абсолютен наивник (каквато Фатмагюл не е доста преди да дойде въпросната 76-а серия), за да продължиш да действаш, воден от подобна вярност. В този смисъл, би могло да се направи извод, че съвременната Фатмагюл е виновна спрямо мъжа, поел отговорността да бъде неин съпруг - нещо, което предшественичката и не допуска да се случи... дали поради липсата на годеник в пръвия филм?...

Това беше в 1 серия - запознаването с историята на двамата. В ПБН, Керим разкъсван от чувството за вина - казваше: "Ако не те бях посочил.... дадох те в ръцете им...." - по памет. Фатмагюл тогава каза: "Ако не бях излязла....ако не се бях родила.." Всеки си понесе вината и всеки остана с чувството за вина до края за мен. Да си припомним и психотерапевтката - лечението, изповедите на двамата.....

Здравейте, момичета!

Да кажа и аз за вината на Фатмагюл. Тя няма никаква вина,
точно и за това е такова заглавието на филма. Това е риторичен въпрос,
отправен към зрителите, у които е наложено мисленето, че момичето
е виновно при изнасилване.
Тук няма ''ако''....ако не е излязла, ако е минала по друг път....
Затова и Фатмагюл го каза в ПБН -  ....ако това...ако онова, ако не бях се родила.
Няма никакво ''ако''. Има престъпление и жертва.
Фатмагюл е жертвата, и не може да има вина за това.
Това е и едно от най-силните послания на филма. Трябва да се промени мисленето
на хората. Не да търсят вина, че някой е отишъл някъде, или нещо друго.
Да се осъзнае, че изнасилването е тежко престъпление, и са виновни тези,
които са го извършили. Никой няма право да наранява по този начин жените,
и трябва да си понесе наказанието.
Никой няма право да посяга на чужд живот, независимо при какви обстоятелства
са се срещнали, дали е било тъмно или светло, дали някой някого не бил послушал....
Да, това е филм, и Фатмагюл е героиня във филма, но сценаристките са отправили
тези послания, тъй като в Турция тези престъпления са едва ли не ежедневие.