Тема 3 - МАЙски коремчета започват да личат

arabela82 стискам палци да е фалшива тревога  
Гледам , че си от София, при кой лекар си прави феталната и  ти остановиха това ?


sunshine_state и аз много обичам да си ходя на работа В къщи като се заседя определено ми става случно . С миналата бременност така се бях ошашкала какво ще правя и как ще скучая като излязох 45 дневния болничен преди раждането, и изкарах точно 1 ден от болничния....... и взех че родих.  Притеснявах се , че и след това с бебето какво ще правя по цял ден , а то даже времето не ми стигаше и кратък ми се виждаше деня

tani4ka111, ходих при д-р Румен Велев.  Ако беше някой друг, може би бих се усъмнила.

Не го знам тоя доктор, отиди  в някоя клиника дето си правят основно фетални морфологии- в Марковс  примерно или при Мазнейкова, те се водят най-добрите. И щом си в 11 по-добре изчакай да стане 12 и няколко дена , така съм чувала и аз , че 12-13 се ходи

Здравейтее!
Е толкова много работа да имам рядко се случва, ама на..такива дни са ми..

Арабелка, не искам и да си представям какво ти е и какво изживяваш.   както са ти казали повечето момичета, недей да избързваш с решенията. Задължително се консултирай и с друг доктор, зависи и в коя седмица си...ох, само ти си знаеш какво ти е Много късмет ти пожелавам!

blond_tweety , дано поне зацапването да ти спре докъто си в болницата, та да е било наистина основателно. А какво ти казват за него, каква е причината? Извинявай, ако вече си го писала и съм пропуснала...

Аз да ви кажа вчера имах малък не, ами голям скандал с мъжа ми и майка ми и въобщеее, много са ме ядосали. Живеем отделно, не исках да казвам на майка ми , щото е една паника..ама тя се досети по едно време , та и казах. Исках всичко да се нареди, да се радва само, ама...
Та тя понеже познава гинеколожката ми, работили са заедно преди години и взела че и се обадила вчера да я пита това - онова И докторката и казала, че било хубаво да полежа няколко дни и ми го била казала, ама аз съм била казала, че имам работа и така...Лелееее, побеснях!  Въобще не ми каза, че трябва да лежа, аз я питах и дори я питах мога ли да си ходя пеша на работа..каза че не е проблем! И както и да е де, та като се почна едно обвинение от мъжа ми защо не съм си останала, толкова ли ми била важна работтата, та повече от бебето ли..бррр, полудяяях! Как може да ми говори такива неща ? Много ясно , че ако ми беше казала да лежа щях да го направя. Изобщо тъпа история, но така или иначе днес дойдох до офиса , за да си подготвя някакви неща и да мога да си работя от нас. Принципно не е проблем. Само дето , за да си остана в нас трябва да кажа на шефката, а не ми се искаше толкова рано И сега много се чудя как да подхвана, много ми е тъпо. Тя не е в БГ и трябва по скайп да стане...още по-тъпо ! А съм сама и няма кой друг да поеме работата. А пък ми плащат супер малко и въобще е една шантава работа...та сега треперя как да подхвана темата

Мадленка, много мили тия твойта зъболекарки и мъж ти Особено мъж ти де...много готино !! Моят само ме упреква нещо напоследък, егати човека.

Ciera Leon вие ще се жените ли? Много мил и твоя мъж ! Супеер..и аз как искам, ама на, не ще моя. Ние вече сме 16 години заедно и все го коткам, ама не иска и това е. А аз така си мечтая ...

Златна, съжалявам за бабата на мъжа ти ! На моя също почина преди 40 дни, оказа се, че съм забременяла 2 дни преди да почине, а си викахме...айде отиде си един живот, трябва да се появи нов, а той бил тръгнал. Жалко, че не можахме да я зарадваме милата, тя много искаше..ама съм сигурна, че някак си ще разбере

Пупи, Ники, здравейте  

Наташке, страхотен маникюр! Да видим кога ще се наканя и аз да отида да си направя  

Вчера мойта приятелка много се зарадва, че ще се "търкаляме " заедно, както тя се изрази :
А днес май пак ще имаме гости..но съм решила да си седя този път, да се самообслужват, че не става така. Колкото и да обичам всичко да е перфектно...

Айде, толкоз за сега..не че е малко

arabela82, аз не мога да помогна с информация, но подкрепям останалите: направи си повече изследвания, иди поне на още един доктор! Може пък нещата да не са такива, каквито изглеждат!
amonita, и моята майка е малко особена, обича да е така в центъра на вниманието. И аз не исках да й казвам, но нямаше как - майка ми е. И като й казах, вечерта ми се обажда по телефона мъжът й. И почва да ми обяснява как се радвали, колко щастливи били и майка ми как плачела. Ама много жално плачела и той я питал "защо плачеш", а тя продължавала да плаче и по едно време казала "не са от тъга тея сълзи, от щастие са". И още плачела, на сега докато говорим по телефона пак плачела. Направих се на разсеяна, казах, че ще идем да ги видим някой ден, благодарих за обаждането и затворих. И питам аз сега: Бива ли такова нещо? Да ми прави драми тука, да я съжалявам ли, какво иска, да я успокоявам ли?? Ами като знаят, че съм бременна не беше ли редно да не ме притесняват? И стоя аз, и се обвинявам, че съм разтревожила майка ми.

amonita ние живеем почти 4 години заедно. От първия ден майка му представя снахата, отношение като член на семейството. Нямам думи просто.

Не мисля,че брака ни е задължителен, но честно казано, сега с бебо дойдохме на въпроса. Преди къде на майтап, къде на сериозно сме говорили ще се оженим.

Сега честно казано аз казах "аз предпочитам да го направим вече, и предпочитам преди бебо да се роди". В прав текст си казах и той каза ок, аз съм съгласен. Но днес реши да мисли дали искал голяма сватба или само да подпишем. И тъй като за мен е ок и двата варианта, бях решила,че няма нужда от сватби с оглед,че нищо няма да се промени го оставих днес да си помисли и да ми каже. Ако иска сватба ок.

Вчера както казах мерихме халки, беше много забавно.
Той е мил мъж. Никой разбира се не е идеален, но аз си го обичам такъв какъвто е. В първите ни срещи си спомням ме чакаше веднъж (среща имахме на Орлов мост и той в колата ме чака) и в момента в който ме целуна единственото, което си помислих е "Боже, искам тези устни винаги да ме целуват". С такава любов и нежност никой никога не ме е целувал.
Сигурно след 10-15 години ще дойде сиво ежедневие и тръпката може и да не е такава, но се надявам това, което имаме - уважението  ни един към друг да го запазим, нежността. Защото ще има и тежки моменти, но именно те са до нас-мъжете ни. (ПУ ПУ)

Аз още не съм казала на майка си. Чудя се дали да й съобщя след третия месец или като дойде ваканцията просто да ме види с корема. Някои родители не реагират адекватно на такива хубави вести.Затова аз си мълча засега,разбира ще ми се да и кажа,ама като знам,че първоначално ще ме депресира...

Най-ваното е уважението и обичта между двама души. Тръпката разбира се няма как да остане завинаги, като в началото. Аз от време на врме имам някакви тръпки, ама напоследък нещо много ме ядосва моя мъж, та са се поразредили..хихи. Разбира се аз си го знам какъв е с всичките му недостатъци и въпреки всичко си го обичам и не бих го заменила, няма идеални хора и който и да е все нещо ще има което да не е баш както ми се иска..
Още не съм казала на шефката...въобще не знам как да подхвана в скайпа...абе да ти кажа ...бременна съм...ох .... не знам А трябва да е днес, че да не идвам другата седмица.
А,  за болничния я да питам!  Още не съм записана на ЖК, мога ли да взема болничен и от кой трябва да е - от личната, или от тази която ще ми води ЖК...?

Арабела, наистина много трудно положение  Направи всички изследвания, които сметнеш за нужни и отиди на още едно измерване при друг специалист   Пожелавам ти да имаш сили и вяра и много късмет  Моля се всичко да е наред с бебчо 
Добре дошла, Ники! Пожелавам ти успешна бременност 
Сиера Леон пожелавам ви никога да не губите тръпката 

Арабела, подкрепям всички, които са се изказали и ти стискам палци  Сега и аз взех малко да се шашкам за прегледа в понеделник, дано вс е нормално 
Охххх, аз днес съм мн гладна  и сега така ми се яде картофена салата с майонеза и рулца от раци...Ама за последното не съм сигурна дали може да се яде от бременни  Ако не, поне друго ще си хапна после (като си го набавя). Ама с това ограничение дето ми го наложи АГ-то, аааа, няма да се разберем  Гладна съм!

Ох, мамчета, хем ме радвате, хем ме натъжавате... Не може ли всичко да се и наред с всички и да се изпитва тази радост до края както е в началото  Съжалявам за лошите новини и ви гушкам силно 
Честито е на щастливите мами и добре дошли на новите ни попълнения
Аз с мойта майка не мога да се оплача - тя е самото спокойствие (поне пред мен) - никога не изпада в паника и е спокойна - тя ще ми е най-голамата упора (защото пък моето мъжле си е голяма паника  )
Карола[/b][/b] да ти се похваля снощи и аз ядох харибоооо (но без да ги връщам )

Този доктор къде преглежда? На твое място бих отишла да ме видят в някоя от специализираните клиники по фетална морфология /Фемина, Марковс, Мазнейкова/. Ако искаш ще ти изпратя на лични телефона на Виолета Димитрова от Фемина - тя ми следеше първата бременност, защото имах проблем последния триместър. По телефона можеш да й обясниш какво са ти казали и кой те е преглеждал и евентуално да се разберете да отидеш да те види. В никакъв случай не взимай такова решение само на базата на едно лекарстко мнение. Стискам палци да се окаже фалшива тревога.

В краен случай можеш да направиш амниоцентеза, но незнам в коя седмица може. При това изследване е сигурно дали ще има проблем или не. При феталната морфология също се виждат изменения в самите органи. Дано всичко да е наред мила стискам ти палци.

CieraLeon ние с моя мъж се оженихме точно за 10 дни. То аз се продадох за един апартамент и един кредит ... хихихихи .... Купихме си апартамент с ипотечен кредит и точно 15 дни преди да ни изтече предварителния договор ми дойде на ума, че за да се възползваме от данъчните облекчения ще трябва да се оженим преди да купим ап. Ние и без това бяхме сгодени от доста години (заедно сме вече от 12 г, а сме женени от 3) та решихме, отидох резервирах дата за след 1 седмица. Дори беше през седмицата, купихме си дрехи, отидохме с родителите и най близките приятели, подписахме се най-официално и после направихме софра в къщи. Беше много готино.

amonita в началото ми казаха, че може да е отлепен сак, но прегледа не показа такова нещо. После гинеколожката ми каза, че било нормално да съм си пиела хапчетата.
Вече съм в болницата. Не е най-зле, питаха ме пак как съм, защо влизам... И сега си лежа, гледам ТВ. Само от съседната стая се чуват едни пъшкания... А аз както ме посъветва някой за слушалките - не ги взех Забравих ги
Момичета от мен лека нощ, че нещо ми се доспа... 

Бря! Човек да не отиде на лекции и вие се спуквате да пишете Ей сега почвам да ви чета ама междувременно да ви покажа нещо любопитно, което сигурно си знаете ама ей така да си припомните http://infobulgaria.info/news.php?itm=19161

а да за малко да забравя - честит