Аз явно съм доста максималистично настроена и си харесах най-много дивана със стената, обсипана с картички. Интересно обаче как са ги закрепили да стоят така без да ги повредят. Май в случая картичките са повече средство за съдаване на интериор, колкото ценна и обгрижавана вещ.
Засега ще си остана с кутията, след като прочетох за риска за избеляване ( съвсем бях забравила, че това е много вероятно да се случи.)
Класьорите също ми харесват много, но някои от картичките ми са толкова нестандартни като размер и форма, че едва ли биха се побрали в класьор. За тях ще си остане пак варианта с кутия.
Онзи ден споменах на баща ми, че съм се запалила по колекционерство на картички и като разбра, ми каза да си ги пазя много и заради марките ( защото той пък събира марки). Марките били още по-ценни, когато са на оригиналния си носител, на който са били залепени. Може би имаше предвид да не тръгна да изрязвам картичките заради марките или да се опитвам да ги отлепям ( което пък изобщо не би ми хрумнало да направя.)