Второкласници-2

  • 51 291
  • 752
# 510
Дааа, ей така порастват децата ни и се сблъскват с реалностите на живота  Sad

Вчера моята дъщеря се сдърпа нещо с брат си и от малка, дори незначителна обида побесня и от нея се изля огромно количество необуздаем и изненадващ за мен гняв. Оплаквала ми се е понякога, че се чувства обидена от нещо в училище и я попитах как реагира там. Отговори ми, че отива до тоалетната и си поплаква там малко, но понякога не издържала и сълзите и потичали още докато върви натам. Явно извън дома успява да се контролира. Стана ми мъчно, защото си е моето малко детенце, но си казах, че е нормално сигурно да е така. Сега, обаче, се чудя има ли друг начин за изразяване на емоциите без агресия, но и без сълзи.

Скрит текст:
Синът ми пък е предучилищна за 5 годишни в училище. Имат в техния клас едно момиченце, което предполагам е със СОП, защото е с година по-голямо, само драскало по листата когато трябвало да рисуват и е доста палава. Та учителката застанала на вратата за разговор за 2 мин. и дала указания никой да не става. А доста от децата започнали умишлено да насърчават това момиченце да стане, за да бъде наказано впоследствие. То не издържало на дружните призиви: "Е. стани!, Е. разходи се до дъската!" станала и разбира се била наказана. А синът ми беше тъжен от тази несправедливост. Още повече, че не е за първи път. Отишъл и казал на госпожата, но тя не отменила наказанието.
Виж целия пост
# 511
Винаги съм се чудила, какво поражда такава злонамереност в децата? И злонамерените възрастни не са ми ясни, но пък децата защо са такива?

Дъщеря ми има много сериозен конфликт с момиче от класа, отработен провокатор, агресор,  и манипулатор. Дъщеря ми също има развито чувство за справедливост, тя просто не може да си замълчи, трябва да разнищи истината докрай. Това дете непрекъснато я провокира и преди няколко дни бяха стигнали до изключително неприятна ситуация, в която дъщеря ми се беше озовала в позицията на манипулирано по много грозен начин дете. Лошото е, че дъщеря ми известно време беше крила какво я тормози, докато изведнъж емоцията не изригна като вулкан. Разговаряхме дълго, ежедневно. Засега успява да я игнорира като дразнител, но въпреки това възмущението й от това дете расте. Разговарях и с учителката, която реагира много адекватно. Никога не съм знаела как да реагирам на съзнателно злонамерени хора, защото не мога да разбера какви са мотивите им. Затова ми е трудно да обясня детето си, че просто има и такива хора и трябва да се научи да живее в едно общество с тях.
Виж целия пост
# 512
Дааа, ей така порастват децата ни и се сблъскват с реалностите на живота  Sad

Вчера моята дъщеря се сдърпа нещо с брат си и от малка, дори незначителна обида побесня и от нея се изля огромно количество необуздаем и изненадващ за мен гняв. Оплаквала ми се е понякога, че се чувства обидена от нещо в училище и я попитах как реагира там. Отговори ми, че отива до тоалетната и си поплаква там малко, но понякога не издържала и сълзите и потичали още докато върви натам. Явно извън дома успява да се контролира. Стана ми мъчно, защото си е моето малко детенце, но си казах, че е нормално сигурно да е така. Сега, обаче, се чудя има ли друг начин за изразяване на емоциите без агресия, но и без сълзи.

Скрит текст:
Синът ми пък е предучилищна за 5 годишни в училище. Имат в техния клас едно момиченце, което предполагам е със СОП, защото е с година по-голямо, само драскало по листата когато трябвало да рисуват и е доста палава. Та учителката застанала на вратата за разговор за 2 мин. и дала указания никой да не става. А доста от децата започнали умишлено да насърчават това момиченце да стане, за да бъде наказано впоследствие. То не издържало на дружните призиви: "Е. стани!, Е. разходи се до дъската!" станала и разбира се била наказана. А синът ми беше тъжен от тази несправедливост. Още повече, че не е за първи път. Отишъл и казал на госпожата, но тя не отменила наказанието.
    Казват, че агресията може да се замени с някакво творческо занимание....или спорт
Виж целия пост
# 513
Тя не е от най-спортните натури. Даже едната от драмите беше, че и се подигравали, задето бяга най-бавно от всички.
Виж творческите изяви са ни любими. Ходи на занимания по приложни изкуства и у дома непрекъснато твори нещо. Аз обаче не съм сигурна, че това е достатъчно (от собствен опит). Замислям се по-скоро за нещо като пеене, но не хорово с някакви специални участия, а най-обикновено пеене с цяло гърло, за да ти олекне на душата.
Синът има да учи някаква песничка за снежинките и си я мънка под носа. Пуснах запис на въпросната песен в нет-а и организирах състезание между нас тримата да се надвикваме кой по-силно ще я изпее. Е голяма веселба падна... мъжът ми дотърча да види какво се случва, което развесели децата допълнително. Та сега съм решила в домашни условия да си правим малко караоке.
Виж целия пост
# 514
M_I_A, аз имам приятелка на 35г, която не може да се освобождава от натрупаната отрицателна енергия в себе си. Всичко събира и таи - не плаче, не "истерясва", не се бие ... до такава степен е прибрана в чувствата си, че това започна да става проблем. По съвет на психотерапевт започна да ходи на уроци по пеене. И едно от упражненията беше да пее някакви песни с максимално силен глас, дори да крещи (в началото и беше много трудно, дори е отказвала да вика, но с течение на времето нещата се подобриха съществено)

Момичета, като ви чета направо ми настръхва косата. Моето дете расте в такава изолирана среда, че направо се плаша как ще му се отрази челния сблъсък с истинския живот ...  Tired
Виж целия пост
# 515
Може в другите градове да решат да им съберат всичко, за да опазят състезателната тайна.
Ако не ме лъже паметта, през изминалата уч. год май точно Великденското в Бургас се проведе един ден по-рано и задачите се подмятаха из нета още следобяд, т.е тайна нямаше.
При нас също е следобяд - от 14:00 часа в неделя.



Aко искаш да направиш детето добър състезател, да иска да ходи на състезания заради самата тръпка, а и за да покажеш, че по-важно е да си честен, а не с най-много (преписани) точки, едва ли ще търсиш задачите в нета, защото иначе разваляш удоволствието от самото състезание - все едно да отидеш на кино след като някой вече ти е разказал как свършва филма. Така, че не се притеснявай - по-важното на тази възраст е да заобичат математиката и да тренират психика, отколкото колко точно точки ще изкарат.  Peace

Виж целия пост
# 516
Aко искаш да направиш детето добър състезател, да иска да ходи на състезания заради самата тръпка....
Двете неща са коренно различни, а и ми се струва малко пресилено да говориш, че искаш да направиш едно осемгодишно дете добър състезател.
Що се отнася до различното време на провеждане, има МГ, резултатът от КМС е важен за приема след 4 клас, но това разбира се не вълнува второкласниците и техните родители.
Виж целия пост
# 517
Детето ходи на състезания от първи клас ,защото обича математиката, но и малко от "стадно чувство"-всичките му приятели от класа ходят.В началото ходеше почти целият клас, сега пак- повече от половината.
За нас е рано да "ценим " точките , защото не ни трябват за никъде, но си представям едни по-бързи и умели майки, а пък особено ако, с оглед професията - колежките им са квесторки някъде из България- хайде, холан, че няма да дадат задачите на децата си ли? newsm78

За мен няма особено значение резултатът, още повече , не сме от най-успешните в градски мащаб.Но си представям какво е на др. ден след резултатите, говорят си децата.


П.С.Успех утре на всички деца!Ние сме болни и пропускаме.
Виж целия пост
# 518
Моето дете пък много се мотивира именно от постигнатите резултати, за нея това е най - важното.Тя отива само защото иска грамота и се надява да я получи, само това я мотивира. При нея състезателния елемент важи с пълна сила. Когато говоря, че не винаги са най - важни резултатите, твърди, че ме разбира, но вътрешно съм убедена, че не ми вярва Grinning
Виж целия пост
# 519
  При нас пък проблемът е, че изобщо не сме амбициозни-дали ще е максимален брой или минимален би й било все тая, стига да не й се подиграват, а нейните съученици са същите-изобщо класът ни е една хубава група от развличащи се деца, които си разменят играчки, стикере, понеже са интелигентни като цяло и избутват без напъни, но няма конкуренция, мързи ги да мислят и за мен това ще им се превърне в проблем през следващите години, но останалите родители не мислят така и казват, че трябвало децата да имат детство.Сега всички са си накупили от готовите пликове с писма до дядо Коледа и пишат писма, въобще са го ударили на уволнение Sad
Виж целия пост
# 520
Моето дете пък много се мотивира именно от постигнатите резултати, за нея това е най - важното.Тя отива само защото иска грамота и се надява да я получи, само това я мотивира. При нея състезателния елемент важи с пълна сила. Когато говоря, че не винаги са най - важни резултатите, твърди, че ме разбира, но вътрешно съм убедена, че не ми вярва Grinning
Все едно аз съм го писала Simple Smile
Виж целия пост
# 521
Боби не се мотивира от резултатите по тези състезания, просто му е забавно да участва. Даже често забравя да ме пита, дали са излязли резултатите и как се е представил. Аз и не настоявам, защото целта ми той да участва е просто да има навик и допълнителен ангажимент към математиката, като ходенето по състезания за момента ми се струва най-разнообразния и незабелязан начин детето да решава по-сложни задачи, за да повиши нивото си.
Виж целия пост
# 522
Някъде могат ли да се погледнат задачите от днешното състезание?
Виж целия пост
# 523
моето дете е с резултат 39 точки от състезанието без изобщо да се е подготвял/то при нашата програма е и невъзможно/.Доволна съм от резултата,той-не.Мисля,че в някои от задачите е разбрал условието малко по друг начин и оттам идва разминаването/ поне това което виждам написано в черновата/.Например задачата с най-краткия път и улиците.
Виж целия пост
# 524
Запис, за да ви следя и да се включвам   bouquet Надявам се да ми е много полезна темата, а и аз ако мога да помагам
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия