За навика да ни е зле

Тъкмо това смятах да напиша.  

Не е нужно да се приема всяка дума буквално.Който иска, да страда дълбоко и безутешно за пъпката, с която се е събудил тази сутрин.Негов си е избора.Аз говоря за това, че ако хората се оплакваха по-малко, и живота им щеше да е по-добър, и на близките и приятелите им щеше да им е по-приятно да контактуват с тях.И на работните ни места микроклимата би бил по-здравословен...

Ако не искаш отговори, не задаваш въпроси. Какво значи любезност! Не питаш хората как са, не ти казват, ако не искаш отговори, не задаваш въпроси...И после не се жалваш...Някой питал, друг му отговорил, ама не както се надявал...ами ...твой проблем, амиго ...комплекса си твой...не питаш, не ти отговарят...

Ммм, съвсем не. Тези, перманентните, си казват без да ги питаш. А и каквото и да ги питаш, темата се измества към реването.
Не че ми пречат, лесно прекъсвам подобен разговор, просто отговарям на зададената тема 

Не съм съгласна! Фалшивата любезност е по дразнеща от фалшивия отговор. Дори от реването без питане. Толкова е отвратително да те питат как си, без някой да го интересува....За къФ чеп питаш, дявол го взел, за да пишеш после по форуми...хахха...любезните лосове....

Ха, сега, да не бъдело буквално! Написала си го достатъчно буквално, какво се дърпаш сега!

Бюфе, понякога това в работна обстановка може да докара ситуацията до нетърпима. Един киселяк, който вечно му е зле и все е сърдит - ако го попиташ, що го питаш, ако не го питаш, шо не си ги попитал него. Слава Богу, аз в колектив от 5-6 човека винаги съм имала само по един такъв, който след кратък игнор влиза в час, но пък и аз съм чешит, но и силен характер и вирея само в по-ведра обстановка. Случвало се е да има конфликт и двама като са кисели и напрежението с нож се реже. Айде малко любезност, нема нужда да се обичаме, ама малко любезност и възпитание не са излишни.

Не харесвам и избягвам контакт с подобни хора, ако е възможно. Човешко е да ти дотежи понякога и да го споделиш, не казвам да мрънкаш ежедневно, защото са ти тежки торбите от пазар или защото си изпуснал рейса. Това да си силен и адаптивен не е в никакъв случай лошо качество. Но обикновено съм забелязал, че такъв тип хора са студени отвътре, подобна порода ми е силно неприятна - крайно далечна ми е. Обичам топли, сърдечни и общителни хора, може би защото аз самият се определям като такъв и съответно контактът със себеподобни ми е по-лесен и ме кара да се чувствам по-приятно. Хората, които като някакви стоици понасят всичко и стискат зъби на всяка цена - сакън някой да не ги помисли за слаби или да си проличи, че имат нужда от помощ или просто от една добра дума, обикновено закоравяват в душата си, състраданието им става все по-чуждо и ничия болка не е достатъчно силна според техните критерии, за да признаят, че някой е изпаднал наистина в беда и има защо да му е тежко.



Слушал съм много за този филм, знам, че има и много издадена литература на същата тематика. Това лято го изгледах. Имах едни планове, за които беше 90% сигурно, че успехът ми е почти в кърпа вързан. Дори за миг не съм си помислял, че няма да си осъществя намеренията, защото шансът за това беше минимален. Дори вече се виждах как всичко се е осъществило и бера плодовете на успеха си. Е, най-неочаквано за мен не стана. Да ви кажа, малко съм с резерви към подобен род "изнасилване" на позитивното мислене.

Нино, любезността никога не е излишна, излишно е да се жалваме от нея след като сме я проявили, че видиш ли народа реве ли, реве, ами питал си го, казал ти е, не всички знаят зададения отговор във въпроса: "Как си?"-"Добре съм!!!"

Аз обаче искам да знам наистина какво става с тях, но те не казват само реват, че им пречи дъждът, сушата, правителството, Америка, Европа, ЕС или нещо друго 

Прочети пак първия ми пост-разказах как АЗ съм разбрала, че се чувствам нещастна без реална сериозна причина за това.Ти какво се хващаш за "човека без ръка"?Липсата на човечност в изказването ти е направооооо...

В момента, вместо да погледнете слънцето навън, сте се хванали да обсъждате кой има право да се оплаква. Т.е. оплаквате се от оплаквачите, досущ като тях.

А ти се оплакваш от нас, я гледай какво слънце има навън 

Аз не се оплаквам от вас, чудя ви се на акъла, как все нещо ви пречи. То не са теми от какво се дразните, то не са теми  голо на голямо-всичко от-до е оплювка.Аз ей сега се прибрах, за сведение, докато вие сте диплили мнения-оплаквания, аз слънцето съм го видяла

Моля? Няма човечност в изказването ми? Напротив, точно е човечно, защото при всички красиви думи осъзнавам прекрасно, че човек го боли първо и най-много за него самия и за близките му. Нормалният човек с нормална психика страда, когато му се случват лоши неща, а не се успокоява, че щото друг нямал ръка, неговите проблеми не били нищо. Тук на теб ти липсва човечност, а се изкарваш много благородна. Дреме ти, че някой нямал ръка, нали твоите са си на място! Просто си се почувствала гузна, а сега искаш да ти ръкопляскаме на прозрението. Я дай списък на разрешените неща за оплакване, че да не ставаме за резил и безчовечни!