За навика да ни е зле

  • 9 842
  • 206
# 15
Имало някаква китайска поговорка, че "суеверието носи нещастие", това за урочасването.
На мен много рядко ми идва да кажа зле съм, дори и да ми е. Минава всичко, по някакъв начин.

Виж целия пост
# 16
Аз не съм от оплакващите се, но ми се струва, че като кажа, че съм добре и всичко е чудесно, все нещо става и затова често пред самата себе си не смея да се зарадвам. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 17
На мен пък като ми е зле и не ми върви винаги казвам: Супер съм, отлично, слънцето свети, птичките пеят, какво повече ми трябва.
никога не казвам, че ми е зле
не обичам фалшивото съчувствие насреща

 Grinning Не беше към теб, така се случи моят пост да излезе след твоя
Виж целия пост
# 18
Ами сега например бебето ми е със сополи 3 седмици, голямата е леко болна, аз съм на антибиотик, щото съм с подуто лице от зъб, махнат мост и щърба като столетница, сестра ми са с новородено и плаче от колики, не се спи по цяла нощ, разходи за лекари, зъболекари, обеднях като църковна мишка, имам някой и друг проблем още, ама как да кажа зле съм, като не чувствам да ми е зле. Верно, напрегнатичко ми е, ама кво да се прави. Сигурно щото може и по-зле  Mr. Green  а тези неща минават.
Виж целия пост
# 19
Аз не съм от оплакващите се, но ми се струва, че като кажа, че съм добре и всичко е чудесно, все нещо става и затова често пред самата себе си не смея да се зарадвам. Rolling Eyes

Добре, обясни защо? Ако не искаш да споделяш хубави неща и да се хвалиш, защо просто не си замълчиш и говориш на други теми?
Виж целия пост
# 20
Кои са веселите хапченца?

Скрит текст:
Деанксит - от една страна личните докторки ги предписват на кило на всеки, който само спомене, че е в стрес или някакво напрежение, от друга - в аптеките ги продават без рецепта и майчетата по градинките си ги препоръчват и дозират все едно са бонбони... Безотговорно, но... факт

Не се оплаквам. Не се и хваля. "Как си?" - "Бивам", и това е. Опити да ми мрънкат - пресичам. Хвалбите не ми пречат, особено когато са чистосърдечни - обичам щастливи и удовлетворени хора около себе си. Хвалбите-изхвърлянки ме разсмиват.


Виж целия пост
# 21
Ето и ти, авторката, вместо да ни облъчиш с нещо позитивно, се оплакваш от сънародниците си. Виждаш черното и грозното. А защо не излезе с някоя ведра темичка, вместо да постъпваш досущ като тези, за които сега си клюкарим.

Иначе по темата, съгласна съм с Не се сърди, човече. На 100%.

В духа на форума, единственото ми логично обяснение е, че българите са недоклатени  Mr. Green

Прави ми впечатление, че ако си доволен от живота си (и то не за някакви материални неща), хората те гледат с подозрение, че лъжеш. Може би затова и щастливите си мълчат, за какво им е да се занимават с глупости? Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Тъкмо вчера четох статия, която може би обяснява нещата:

Скрит текст:
Според новото изследване на Todd et al., 2013, някои хора са генетично предразположени да забелязват по-лесно негативните емоционални събития. Виновникът за това е вариант на ген с име ADRA2b. Позитивното се забелязва с еднаква интензивност от всички хора; но тези, които разполагат с ADRA2b, са по-чувствителни към негативните емоционални събития. Това би могло да обясни защо някои хора са особено силно предразположени да забелязват и да се фокусират върху негативните житейски аспекти.

Според изследването не само фокусът на хората с ADRA2b е по-чувствителен към негативното, но ефектът се отразява и върху паметта им – негативните им изживявания се “забиват” по-дълбоко в паметта им. Това е предпоставка за по-тежко изживяване на пост-травматичен стрес или за по-чести случаи на “проблясъци” на спомени от тежки ситуации в миналото.

Статистически около 50% от бялата раса е носител на този ген; при другите раси разпространението му е доста по-ниско.

Лошото с мрънкането е, че се стига до един момент, в който наистина нещата са ужасно зле и няма на кого да споделиш, защото всички бягат от теб като от чумав, все едно нещастието ти е заразно.

Не ме дразнят мрънкалата, съчувствам им. Рядко има някой прекаляващ. Ако пък количеството им около мен е абсурдно голямо, ще се зачудя с какво ги привличам.
Виж целия пост
# 23
Кои са веселите хапченца?

Скрит текст:
Деанксит - от една страна личните докторки ги предписват на кило на всеки, който само спомене, че е в стрес или някакво напрежение, от друга - в аптеките ги продават без рецепта и майчетата по градинките си ги препоръчват и дозират все едно са бонбони... Безотговорно, но... факт


Благодаря ти.  Simple Smile

Ами, явно и те не помагат. Или майчетата не си ги пият редовно, ако се съди по всеобщото мрънкане във форума.  Laughing

Хм, дали да не поискаме от ръководството един нов подфорум - Мрънкалник? Как мислите? Според мен ще е много актуален.  Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Или майчетата не си ги пият редовно, ако се съди по всеобщото мрънкане във форума.  Laughing

Не случайно се подсещат по темите "Пи ли си хапчетата днес?"  Joy
Виж целия пост
# 25
Е то бившото ДиС не е ли мрънкялник? От свекървата, от любовницата, от снахата, от малкия член, от прекалено големия, от комшията, от фризьорката, от .... Но и Клюкарника, де. И тука е мрънкялница.
Виж целия пост
# 26
Koтьо, няма проблем, разбира се
постът ти просто ми помогна да допиша мнението си
Виж целия пост
# 27
Разбира се, във форума никой не мрънка и никой не пие антидепресанти!  Mr. Green
As expected.

И аз като Сийчето - не съм забелязала около мен да има много и изморителни мрънкала, предимно ги срещам мимолетно, в периферното си обкръжение, на опашката и прочие. Но фактите са си факти, затуй и реагирах с доклад.
Виж целия пост
# 28
  То това е национален спорт - я отвори който и да е вестник, само опяване и простотии.
Виж целия пост
# 29
  То това е национален спорт - я отвори който и да е вестник, само опяване и простотии.

Защо национален? В други държави цветя и рози ли пишат?

Липсва ни тема за мегаломанията на българина. Каквото и да се случи, то винаги е "само у нас".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия