Е, най-после ме видя...бях започнала да се притеснявам..
Браво, от страст взе да си почесва носа
Джанъм, тук теб ли фиксира
Къванч Татлъту и Берен Саат- преди и след "Забраненият плод"(Aşk-ı Memnu)! ~ 97
- Публикувана: 19 окт. 2013, 11:37 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2013, 03:03 ч.
# 300
3 ноем. 2013, 00:08 ч.
Е, най-после ме видя...бях започнала да се притеснявам..
Браво, от страст взе да си почесва носа
Джанъм, тук теб ли фиксира
Виж целия пост
Е, най-после ме видя...бях започнала да се притеснявам..
Браво, от страст взе да си почесва носа
Джанъм, тук теб ли фиксира
# 301
3 ноем. 2013, 00:13 ч.
На какво, викаш, съм го докарал ?
Ох, направо ми е мъчно като го гледам толкова дургундясъл !
Докарал си го шибек
Дургун ами...като няма " харна женица, равна отгоре до доле да му подреди, да му стъкне огъня, манджица да сготви...", както пише Чудомир в един от разказите си....То онова франсе по гладен вид има и от него
Виж целия пост
На какво, викаш, съм го докарал ?
Ох, направо ми е мъчно като го гледам толкова дургундясъл !
Докарал си го шибек
Дургун ами...като няма " харна женица, равна отгоре до доле да му подреди, да му стъкне огъня, манджица да сготви...", както пише Чудомир в един от разказите си....То онова франсе по гладен вид има и от него
# 302
3 ноем. 2013, 00:13 ч.
Е, най-после ме видя...бях започнала да се притеснявам..
Браво, от страст взе да си почесва носа
Джанъм, тук теб ли фиксира
Ми към кого, мислиш драпа ?!
Лека нощ и от мен !
Виж целия пост
Е, най-после ме видя...бях започнала да се притеснявам..
Браво, от страст взе да си почесва носа
Джанъм, тук теб ли фиксира
Ми към кого, мислиш драпа ?!
Скрит текст:
Лека нощ и от мен !
# 305
3 ноем. 2013, 05:50 ч.
Още снимки от Берлин.
Момичета!!!
Искам първо да разкажа съдържанието на филма, както съм го разбрала и колкото съм го запомнила. Не претендирам, че нямам пропуски. Сега дори си се сещам за някой, но така ще е на първо четене. Старала съм се да се въздържа от личните си емоции. За тях си запазвам правото в следващи постове.
Виж целия пост
Още снимки от Берлин.
Момичета!!!
Искам първо да разкажа съдържанието на филма, както съм го разбрала и колкото съм го запомнила. Не претендирам, че нямам пропуски. Сега дори си се сещам за някой, но така ще е на първо четене. Старала съм се да се въздържа от личните си емоции. За тях си запазвам правото в следващи постове.
Моят свят
Скрит текст:
Първите кадри вече са ви познати. Ела пише спомените си и вятъра развява белите пердета.
Тя е сляпа и глуха.
Иска да разкаже са своя учител Махир, който го е сполетяла жестока болест.
На брега на морето. Времето е лошо. Ела е вече голяма. Тъжна и самотна само с белия си бастун.
Разтревожена е от неговото отсъствие и заедно със сестра си, с файтон, го търсят из острова.
Вали проливен дъжд. Намира го сестра ѝ - сам под дъжда и казва на Ела. Тя тръгва и пада в калта.
Картината се връща назад във времето.
Домът на Ела - хубава, голяма къща, на няколко етажа, с градина и фонтан. Ела е бебе. Бащата влиза и съобщава на майката, че докторът е казал, че детето не чува и не вижда. Майката се разплаква, започва да пляска с ръце и да прави опити, да разбере наистина ли бебето не чува.
Ела вече е по-голяма и слиза по стълбите, държейки се за парапета. Движенията са доста ненормални. На врата си носи каишка със две кръгли звънчета. Залита. Влиза в хола. На голямата масата е сервирано и гори свещник. Тя в желанието си да се ориентира, бута свещникът и огънят лумва. Настъпва паника. Бащата се нахвърля върху детето. Удря ѝ шамар. Майката я закриля.
Друга случка - Сестра ѝ е още бебе. Сложена е в люлка. Ела е до нея, и изведнъж тя хвърля бебето на земята. Родителите отново са шокирани. Ела става опасна. Препоръката е да се въдвори в психиатрична клиника, като умствено изостанала. Майката не е съгласна. Иска да се вземе учител. Бащата е скептично настроен.
Махир / учителят/, в една тъмна и мръсна стая, е в дълбока депресия и дави мъката си с алкохол. Влиза негова колежка и започва да събира боклуците. Казва му, че едни хора търсят учител за тяхното глухо и сляпо дете. Също каквато е била сестра му. Той не иска и да чуе. Тя повишава тон и заявява, че ако той не подаде ръка на това дете, то ще свърши в психиатрията както сестра му.
На другата сутрин Махир се появява в дома на Ела. Поканват го и той я вижда за пръв път. Тя няма никакви нормални реакции и навици. Първо пита защо е това на врата ѝ - връв с две звънчета. Бащата отговаря, че така може да идентифицират къде се намира. Това го влудява. Той сваля звънчетата от врата ѝ. После сядат на масата. Сервирана е храна. Малката Ела минава от страни и взема с ръце от чиниите им и така се храни. Махир не издържа става и я хваща и казва - Не. Родителите са шокирани толкова, колко и той самият. Ела се съпротивлява и му удря шамар. Детето повтаря действия, които е почувствало, но не разбира какво означават. Впрочем те са и много малко. На този етап тя знае шамара и как да потърси майка си - с погалване с ръка по бузата си. Решават, че учителя ще започне да се занимава с нея и ще живее при тях.
Първото, което прави Махир е да научи Ела да се храни с лъжица. Опитите са несполучливи, но все пак се започва. Родителите гледат и едва се сдържат. Ела е груба, но и учителят не се дава. Направо се борят. В борбата Махир плиска водата от каната, в лицето на детето. Едва тогава Ела утихва.
Минало е малко време, но напредък няма. Бащата не приема методите на учителя, а и това, че е алкохолик. Бясно се запътва към стаята му. Махир е с чашата алкохол. Бащата хвърля плик с пари и му казва, утре да е напуснал острова. Останал сам, Махир потапя звънчетата на Ела в чашата с алкохол. На другата сутрин бащата заминава за известно време по работа. Махир, обаче не си е тръгнал. Майката сега е господарката на дома и той постига с нея съгласие. През това време, докато го няма бащата, той да остане и да обучава Ела. Без алкохол! и Без пари! Майката се съгласява и веднага се пристъпва към действие. Опразва се голяма стая. Остава се само един стол и един скрин. Въвеждат Ела. Оставят я да се движи сама. Тя се спъва в скрина и пада безпомощна. Втурват се да я вдигнат, но учителят забранява. Тя трябва да се научи сама. Изгонва всички от стаята. Методът му на обучение включва това да се учат думи. Започва се с първата - вода. Той взема ръката на детето, допита пръстите ѝ до устните си и изговаря думата. Ела следва да допре пръстите си до своите устни и да повтори думата. Ден, след ден, детето научава доста думи, но учителят вижда, че тя не разбира значението им. Извежда я навън. Сядат край фонтана. Той потапя ръката ѝ във водата. Тя се дърпа. Майката притичва да каже, че детето има страх от вода. Тогава Махир хвърля малката Ела във фонтана. Започва борба. Той също влиза във водата. И двамата са мокри, но в един миг Ела взема ръката му и я допира до устните му, и после до нейните, и казва - вода. Махир я грабва и я води при цветята, да ги докосне, да ги почувства и да разбере най после значението на думите. Съпротивата от страна на Ела започва да се стопява. Махир не иска тя да е животно, на което на шията му са сложили звънец.
Очаква се завръщането на бащата. Срокът на пребиваването на Махир изтича. Ако остави Ела, ще е пагубно за детето. Трябва да продължат. Бащата е ядосан, че майката е позволила на учителя да остане, но Махир бързо показва напредъка на детето. Ела показва, че е научила думата - мама, не с погалване на бузата си, а с устни, звук и прегръдка на лицето на майката. Бащата гледа смаян и Ела, обгръщайки неговото лице, казва - татко. ... Родителите виждат, вече сресаната Ела която се храни с лъжица.
Ела е вече голяма. Навсякъде се движи с учителя си. Контактът между тях се осъществява, като непрекъснато той я държи за ръката. Тя трябва да почувства и разбере думите с жестове. По същия начин и тя говори с него. Усвоила е вече този език на глухонемите. Ако беше само глуха, щеше да е много по-лесно да говори със жестове, но понеже е и сляпа допирът е много важен.
Ела вече е доста напреднала в опознаването на живота. На парти тя е до певицата. Сложила е ръка на устните ѝ и макар да не вижда, и да не чува, повтаря движенията в танца. Направо невероятно. На една маса учителят разговаря с декана на университета. Казва му, че иска Ела да е студентка. Изненадата е голяма и разбира се първата реакция е - не. Но все пак се постига компромис - Ела да се яви пред комисия, на приемен изпит.
Денят на изпита. Ела е спокойна. Учителят Махир я представя и до нея сяда преводачката - същата онази жена, която каза на Махир, че семейството търси учител за детето си. Следват въпроси и отговори - Колко океана има в света, Америка на изток, или на запад се намира от Турция и ... Ела отговаря подробно. Комисията е възхитена от занятията. Но как ще се осъществява обучението сред нормалните студенти. Махир казва, че ще я съпровожда винаги и навсякъде и тя ще използва пишещата машина за слепи.
Вече са на лекции. Започва поименна проверка на присъстващите. Всеки се обажда с - аз. Когато казват името на Ела, Махир стиска ръката ѝ и тя става права.
Много бързо се сработва с колегите си. Научава ги на някой думи с жестове - дърво, птица, полет ... Оная хубавата сцена на открито.
Ела и Махир непрекъснато се движат хванати за ръка. Той чете и с допир тя го разбира.
Сцената със снега на пейката. - Той чете и забелязва, че тя с другата ръка посяга към чадъра. - Няма да вали сняг. Не пипай чадъра. - И само след минутка, снегът започва да пада. Той иска чадъра, но тя не го дава и се смее.
Е, не всичко е гладко. Не са свършили мъките. В къщи нещата със сестрата не стоят добре. Тя е пренебрегвана, заради Ела. Ревнува. Иска и тя внимание от родителите си.
На Ела ѝ е трудно учението. Деканът дава книги за слепи на Махир за Ела. Ела започва да чете и пише като слепите.
Значи говори с жестове, като глухите и пише с машина, както слепите.
При Махир се забелязват първите признаци на болестта. Той решава, че трябва да премине към подготовка, за да може тя да се движи без него. Подарява ѝ бастун за слепи. Учи я да ходи с него.
На един от изпитите Ела се представя много зле. Разстроена е. Ядосва се на себе си. Леко удря главата си в знак, че глупаво се е изложила. Много смешен жест. Само две думи за десет минути е могла да напише. Махир не ѝ спестява подигравките. Обажда се на майка ѝ от телефонна кабина. Съобщава какво се е случило на изпита. Избира пак телефона и дава слушалката на Ела. Ела говори с майка си и казва, че се е провалила, че се срамува, а майка ѝ я успокоява. Интересна сцена.
Следва още по сериозна подготовка за поправителния. Учителя е непримирим. Ела също. Тряска по машината, хвърля я. Не иска да учи. Той я мотивира с думи от сорта - Ами тогава си остани магаре, животно с каишка и звънчета. Ела е бясна и започва да пише в транс - не искам да уча, не искам да уча... Махир не я спира, а засича с часовника си колко думи ще изпише за минута. Нормативът е покрит.
Заслужила е награда. Ще я заведе да ѝ купи сладолед. Оставя я на една пейка и отива до количката с леденото. Купува два сладоледа, забравя рестото и тръгва, но не към пейката, на която е Ела. Тя чака дълго. Един младеж сяда до нея. Тя по навик слага ръка на рамото, като си мисли, че е Махир, но подскача, както ужилена и го изгонва. Разбира, че не е учителят. После с пръсти отваря стъклото на часовника си и знае колко е часа. Станало е късно. Тръгва с бастуна сама. Една кола едва не я удря.
Прибира се в къщи, а учителя е там. Този път тя му е сърдита.
Тук ми се губи нещо, както на учителя. Но май в този момент го вкарват в болница. Диагнозата е – Алцхаймер. Впрочем има непрекъснато сцени и в сегашно и минало време, не само с Ела, но и с Махир и не винаги улавям последователността. Сигурно изпускам и много неща.
Та да продължим.
Сестрата на Ела се сгодява. Поканени са родителите на момчето на вечеря. На масата са всички. Ела и Махир също. Сестра ѝ става и започва до говори, че си тръгва от този дом и иска това да я направи щастлива. Тук тя се е чувствала пренебрегната, заради Ела и ... Много искрени думи придружени с обида и тъга. Махир превежда на Ела. Тя се ядосва. Става и е готова да се махне, но учителят я задържа. Тогава той вади лист, които е написала Ела и го чете. Ела казва, че много обича сестра си. За нея това е най близкият човек, когото има. Спомня си, още като малка, как сестра ѝ се е грижела за нея, да ѝ даде вода, храна и ... Пожелава ѝ най-искрено щастие. Страхотна сцена. Сестра ѝ се разплаква, взема ръката ѝ заедно държат чашата с вино.
Следва сватбата. Ела носи шлейфа. Младоженците сядат на масата за церемонията. Ела я отвеждат до учителя с Махир. Той превежда какво се случва на церемонията. Накрая казва - целувка - и Ела допира пръсти до бузата му, а той я поправя и допира пръсти до устните ѝ. Тя е смутена. Не знае какво е това. Вечерта си говорят двамата и тя го моли пак да ѝ разкаже за целувката на сватбата. Иска да почувства какво е това и понечва да го целуне по устата. Той се ядосва и я отдалечава рязко. Но после размисля и сам я целува леко.
Това всъщност е последната им среща извън болницата.
Махир буйства и лекари и сестри едва го удържат. Завързват го. Ела отива на посещение с голям букет цветя. Влиза в стаята приближава се до него и напипва ремъците, с които е вързан. Вик на голяма болка и отчаяние. Тръгва си, влачейки след себе си ремъците.
Настъпва големия ден - дипломирането. Залата е пълна. Присъстват майката, бащата и сестрата. Горди са с Ела. Деканът открива тържеството и дава думата на най-заслужилата студентка. Майката ѝ помага да застане на определеното място и превежда димите ѝ - жестове те ѝ. ....
От сълзи вече ни чувах, ни виждах. Редуваха се кадри и с Махир в болницата.
Ела съжалява само за едно, че не може нейният учител да присъства в този момент.
И за да изрази чувствата си, да сподели успеха си, или просто да разкаже, тя с тогата, шапката и дипломата в ръка, отива в болницата при учителя Махир. Иска да го извади от тази бездна на болестта. Хваща ръцете му и започва да му говори. Отиват до отворения прозорец. Навън вали. Протягат ръце и двамата. Махир по същия начин, като нея преди години, с огромно усилие казва - вода.
Снимки от филма съм слагала в предишни постове, както и вие. Почти няма такава, която да не е съм виждала. Ето един линк, който според мен, е най-пълният -
https://www.facebook.com/BenimDunyamMovie/photos_stream
Като илюстрация на моя разказ, аз ще сложа само няколко:
почти начален кадър, както и следващият
шамарът
излагането на изпита
въпросът за целувката
единственото за което съжалявам, че
последни кадри
Тя е сляпа и глуха.
Иска да разкаже са своя учител Махир, който го е сполетяла жестока болест.
На брега на морето. Времето е лошо. Ела е вече голяма. Тъжна и самотна само с белия си бастун.
Разтревожена е от неговото отсъствие и заедно със сестра си, с файтон, го търсят из острова.
Вали проливен дъжд. Намира го сестра ѝ - сам под дъжда и казва на Ела. Тя тръгва и пада в калта.
Картината се връща назад във времето.
Домът на Ела - хубава, голяма къща, на няколко етажа, с градина и фонтан. Ела е бебе. Бащата влиза и съобщава на майката, че докторът е казал, че детето не чува и не вижда. Майката се разплаква, започва да пляска с ръце и да прави опити, да разбере наистина ли бебето не чува.
Ела вече е по-голяма и слиза по стълбите, държейки се за парапета. Движенията са доста ненормални. На врата си носи каишка със две кръгли звънчета. Залита. Влиза в хола. На голямата масата е сервирано и гори свещник. Тя в желанието си да се ориентира, бута свещникът и огънят лумва. Настъпва паника. Бащата се нахвърля върху детето. Удря ѝ шамар. Майката я закриля.
Друга случка - Сестра ѝ е още бебе. Сложена е в люлка. Ела е до нея, и изведнъж тя хвърля бебето на земята. Родителите отново са шокирани. Ела става опасна. Препоръката е да се въдвори в психиатрична клиника, като умствено изостанала. Майката не е съгласна. Иска да се вземе учител. Бащата е скептично настроен.
Махир / учителят/, в една тъмна и мръсна стая, е в дълбока депресия и дави мъката си с алкохол. Влиза негова колежка и започва да събира боклуците. Казва му, че едни хора търсят учител за тяхното глухо и сляпо дете. Също каквато е била сестра му. Той не иска и да чуе. Тя повишава тон и заявява, че ако той не подаде ръка на това дете, то ще свърши в психиатрията както сестра му.
На другата сутрин Махир се появява в дома на Ела. Поканват го и той я вижда за пръв път. Тя няма никакви нормални реакции и навици. Първо пита защо е това на врата ѝ - връв с две звънчета. Бащата отговаря, че така може да идентифицират къде се намира. Това го влудява. Той сваля звънчетата от врата ѝ. После сядат на масата. Сервирана е храна. Малката Ела минава от страни и взема с ръце от чиниите им и така се храни. Махир не издържа става и я хваща и казва - Не. Родителите са шокирани толкова, колко и той самият. Ела се съпротивлява и му удря шамар. Детето повтаря действия, които е почувствало, но не разбира какво означават. Впрочем те са и много малко. На този етап тя знае шамара и как да потърси майка си - с погалване с ръка по бузата си. Решават, че учителя ще започне да се занимава с нея и ще живее при тях.
Първото, което прави Махир е да научи Ела да се храни с лъжица. Опитите са несполучливи, но все пак се започва. Родителите гледат и едва се сдържат. Ела е груба, но и учителят не се дава. Направо се борят. В борбата Махир плиска водата от каната, в лицето на детето. Едва тогава Ела утихва.
Минало е малко време, но напредък няма. Бащата не приема методите на учителя, а и това, че е алкохолик. Бясно се запътва към стаята му. Махир е с чашата алкохол. Бащата хвърля плик с пари и му казва, утре да е напуснал острова. Останал сам, Махир потапя звънчетата на Ела в чашата с алкохол. На другата сутрин бащата заминава за известно време по работа. Махир, обаче не си е тръгнал. Майката сега е господарката на дома и той постига с нея съгласие. През това време, докато го няма бащата, той да остане и да обучава Ела. Без алкохол! и Без пари! Майката се съгласява и веднага се пристъпва към действие. Опразва се голяма стая. Остава се само един стол и един скрин. Въвеждат Ела. Оставят я да се движи сама. Тя се спъва в скрина и пада безпомощна. Втурват се да я вдигнат, но учителят забранява. Тя трябва да се научи сама. Изгонва всички от стаята. Методът му на обучение включва това да се учат думи. Започва се с първата - вода. Той взема ръката на детето, допита пръстите ѝ до устните си и изговаря думата. Ела следва да допре пръстите си до своите устни и да повтори думата. Ден, след ден, детето научава доста думи, но учителят вижда, че тя не разбира значението им. Извежда я навън. Сядат край фонтана. Той потапя ръката ѝ във водата. Тя се дърпа. Майката притичва да каже, че детето има страх от вода. Тогава Махир хвърля малката Ела във фонтана. Започва борба. Той също влиза във водата. И двамата са мокри, но в един миг Ела взема ръката му и я допира до устните му, и после до нейните, и казва - вода. Махир я грабва и я води при цветята, да ги докосне, да ги почувства и да разбере най после значението на думите. Съпротивата от страна на Ела започва да се стопява. Махир не иска тя да е животно, на което на шията му са сложили звънец.
Очаква се завръщането на бащата. Срокът на пребиваването на Махир изтича. Ако остави Ела, ще е пагубно за детето. Трябва да продължат. Бащата е ядосан, че майката е позволила на учителя да остане, но Махир бързо показва напредъка на детето. Ела показва, че е научила думата - мама, не с погалване на бузата си, а с устни, звук и прегръдка на лицето на майката. Бащата гледа смаян и Ела, обгръщайки неговото лице, казва - татко. ... Родителите виждат, вече сресаната Ела която се храни с лъжица.
Ела е вече голяма. Навсякъде се движи с учителя си. Контактът между тях се осъществява, като непрекъснато той я държи за ръката. Тя трябва да почувства и разбере думите с жестове. По същия начин и тя говори с него. Усвоила е вече този език на глухонемите. Ако беше само глуха, щеше да е много по-лесно да говори със жестове, но понеже е и сляпа допирът е много важен.
Ела вече е доста напреднала в опознаването на живота. На парти тя е до певицата. Сложила е ръка на устните ѝ и макар да не вижда, и да не чува, повтаря движенията в танца. Направо невероятно. На една маса учителят разговаря с декана на университета. Казва му, че иска Ела да е студентка. Изненадата е голяма и разбира се първата реакция е - не. Но все пак се постига компромис - Ела да се яви пред комисия, на приемен изпит.
Денят на изпита. Ела е спокойна. Учителят Махир я представя и до нея сяда преводачката - същата онази жена, която каза на Махир, че семейството търси учител за детето си. Следват въпроси и отговори - Колко океана има в света, Америка на изток, или на запад се намира от Турция и ... Ела отговаря подробно. Комисията е възхитена от занятията. Но как ще се осъществява обучението сред нормалните студенти. Махир казва, че ще я съпровожда винаги и навсякъде и тя ще използва пишещата машина за слепи.
Вече са на лекции. Започва поименна проверка на присъстващите. Всеки се обажда с - аз. Когато казват името на Ела, Махир стиска ръката ѝ и тя става права.
Много бързо се сработва с колегите си. Научава ги на някой думи с жестове - дърво, птица, полет ... Оная хубавата сцена на открито.
Ела и Махир непрекъснато се движат хванати за ръка. Той чете и с допир тя го разбира.
Сцената със снега на пейката. - Той чете и забелязва, че тя с другата ръка посяга към чадъра. - Няма да вали сняг. Не пипай чадъра. - И само след минутка, снегът започва да пада. Той иска чадъра, но тя не го дава и се смее.
Е, не всичко е гладко. Не са свършили мъките. В къщи нещата със сестрата не стоят добре. Тя е пренебрегвана, заради Ела. Ревнува. Иска и тя внимание от родителите си.
На Ела ѝ е трудно учението. Деканът дава книги за слепи на Махир за Ела. Ела започва да чете и пише като слепите.
Значи говори с жестове, като глухите и пише с машина, както слепите.
При Махир се забелязват първите признаци на болестта. Той решава, че трябва да премине към подготовка, за да може тя да се движи без него. Подарява ѝ бастун за слепи. Учи я да ходи с него.
На един от изпитите Ела се представя много зле. Разстроена е. Ядосва се на себе си. Леко удря главата си в знак, че глупаво се е изложила. Много смешен жест. Само две думи за десет минути е могла да напише. Махир не ѝ спестява подигравките. Обажда се на майка ѝ от телефонна кабина. Съобщава какво се е случило на изпита. Избира пак телефона и дава слушалката на Ела. Ела говори с майка си и казва, че се е провалила, че се срамува, а майка ѝ я успокоява. Интересна сцена.
Следва още по сериозна подготовка за поправителния. Учителя е непримирим. Ела също. Тряска по машината, хвърля я. Не иска да учи. Той я мотивира с думи от сорта - Ами тогава си остани магаре, животно с каишка и звънчета. Ела е бясна и започва да пише в транс - не искам да уча, не искам да уча... Махир не я спира, а засича с часовника си колко думи ще изпише за минута. Нормативът е покрит.
Заслужила е награда. Ще я заведе да ѝ купи сладолед. Оставя я на една пейка и отива до количката с леденото. Купува два сладоледа, забравя рестото и тръгва, но не към пейката, на която е Ела. Тя чака дълго. Един младеж сяда до нея. Тя по навик слага ръка на рамото, като си мисли, че е Махир, но подскача, както ужилена и го изгонва. Разбира, че не е учителят. После с пръсти отваря стъклото на часовника си и знае колко е часа. Станало е късно. Тръгва с бастуна сама. Една кола едва не я удря.
Прибира се в къщи, а учителя е там. Този път тя му е сърдита.
Тук ми се губи нещо, както на учителя. Но май в този момент го вкарват в болница. Диагнозата е – Алцхаймер. Впрочем има непрекъснато сцени и в сегашно и минало време, не само с Ела, но и с Махир и не винаги улавям последователността. Сигурно изпускам и много неща.
Та да продължим.
Сестрата на Ела се сгодява. Поканени са родителите на момчето на вечеря. На масата са всички. Ела и Махир също. Сестра ѝ става и започва до говори, че си тръгва от този дом и иска това да я направи щастлива. Тук тя се е чувствала пренебрегната, заради Ела и ... Много искрени думи придружени с обида и тъга. Махир превежда на Ела. Тя се ядосва. Става и е готова да се махне, но учителят я задържа. Тогава той вади лист, които е написала Ела и го чете. Ела казва, че много обича сестра си. За нея това е най близкият човек, когото има. Спомня си, още като малка, как сестра ѝ се е грижела за нея, да ѝ даде вода, храна и ... Пожелава ѝ най-искрено щастие. Страхотна сцена. Сестра ѝ се разплаква, взема ръката ѝ заедно държат чашата с вино.
Следва сватбата. Ела носи шлейфа. Младоженците сядат на масата за церемонията. Ела я отвеждат до учителя с Махир. Той превежда какво се случва на церемонията. Накрая казва - целувка - и Ела допира пръсти до бузата му, а той я поправя и допира пръсти до устните ѝ. Тя е смутена. Не знае какво е това. Вечерта си говорят двамата и тя го моли пак да ѝ разкаже за целувката на сватбата. Иска да почувства какво е това и понечва да го целуне по устата. Той се ядосва и я отдалечава рязко. Но после размисля и сам я целува леко.
Това всъщност е последната им среща извън болницата.
Махир буйства и лекари и сестри едва го удържат. Завързват го. Ела отива на посещение с голям букет цветя. Влиза в стаята приближава се до него и напипва ремъците, с които е вързан. Вик на голяма болка и отчаяние. Тръгва си, влачейки след себе си ремъците.
Настъпва големия ден - дипломирането. Залата е пълна. Присъстват майката, бащата и сестрата. Горди са с Ела. Деканът открива тържеството и дава думата на най-заслужилата студентка. Майката ѝ помага да застане на определеното място и превежда димите ѝ - жестове те ѝ. ....
От сълзи вече ни чувах, ни виждах. Редуваха се кадри и с Махир в болницата.
Ела съжалява само за едно, че не може нейният учител да присъства в този момент.
И за да изрази чувствата си, да сподели успеха си, или просто да разкаже, тя с тогата, шапката и дипломата в ръка, отива в болницата при учителя Махир. Иска да го извади от тази бездна на болестта. Хваща ръцете му и започва да му говори. Отиват до отворения прозорец. Навън вали. Протягат ръце и двамата. Махир по същия начин, като нея преди години, с огромно усилие казва - вода.
Снимки от филма съм слагала в предишни постове, както и вие. Почти няма такава, която да не е съм виждала. Ето един линк, който според мен, е най-пълният -
https://www.facebook.com/BenimDunyamMovie/photos_stream
Като илюстрация на моя разказ, аз ще сложа само няколко:
почти начален кадър, както и следващият
шамарът
излагането на изпита
въпросът за целувката
единственото за което съжалявам, че
последни кадри
# 306
3 ноем. 2013, 08:40 ч.
Добро утро ! Хубава неделя ви пожелавам !
Дива,
благодаря ти от сърце за преразказа на филма ! Дори само това излагане на сюжета, ме докосна силно и сълзите ми сами се стичат, докато те чета ! Със сигурност филмът е много вълнуващ, изпълнен с много тъга и болка, но и с много надежда, според мен ! Дано по- скоро го качат, защото след твоят преразказ, съвсем нямам търпение да го гледам ! Благодаря отново ! 
Кралицата,
не знам какво ти си е привидяло на снимката, но , ако е същото, което и аз виждам .....ми така си е ! 
Виж целия пост
Скрит текст:
Дива,
благодаря ти от сърце за преразказа на филма ! Дори само това излагане на сюжета, ме докосна силно и сълзите ми сами се стичат, докато те чета ! Със сигурност филмът е много вълнуващ, изпълнен с много тъга и болка, но и с много надежда, според мен ! Дано по- скоро го качат, защото след твоят преразказ, съвсем нямам търпение да го гледам ! Благодаря отново ! Кралицата,
не знам какво ти си е привидяло на снимката, но , ако е същото, което и аз виждам .....ми така си е ! 
# 307
3 ноем. 2013, 09:09 ч.
Добро утро, момичета
Дива, не прочетох за какво се разказва филма, защото ми се иска да не знам сюжета. Макар че ми е много любопитно. Обичам да когато гледам да не знам за какво иде реч Обаче изгарям от нетърпение да го видя, направо не ме свърта 
Госпожа, не се съмнявай
Виж целия пост
Дива
, не прочетох за какво се разказва филма, защото ми се иска да не знам сюжета. Макар че ми е много любопитно. Обичам да когато гледам да не знам за какво иде реч Обаче изгарям от нетърпение да го видя, направо не ме свърта Госпожа, не се съмнявай
# 308
3 ноем. 2013, 09:43 ч.
[/spoiler]
Виж целия пост
Скрит текст:
Ноември идва с мирис на канела,
на топъл пай и мляко със кафе;
уютен дом – ухаещ на вечеря;
обичен мъж – очите на дете.
Желание да си отидеш вкъщи,
след тежък и изпълнен с грижи ден;
прането да изгладиш – и на пръсти;
да гушнеш любовта благословен.
Сушени плодове и споделеност;
очакване за сняг и много смях.
Ноември идва с мирис на канела;
наглед е простичко, но си е „Нас“
Маргало
[/color]
на топъл пай и мляко със кафе;
уютен дом – ухаещ на вечеря;
обичен мъж – очите на дете.
Желание да си отидеш вкъщи,
след тежък и изпълнен с грижи ден;
прането да изгладиш – и на пръсти;
да гушнеш любовта благословен.
Сушени плодове и споделеност;
очакване за сняг и много смях.
Ноември идва с мирис на канела;
наглед е простичко, но си е „Нас“
Маргало
[/color]
# 309
3 ноем. 2013, 09:54 ч.
Добро утро, момичета!
Дива много благодаря! Филмът изглежда е невероятен!
Госпожата благодаря за кафето! И аз виждам същото като вас 
Хелънче здравей, слънчо! Изобщо не се извинявай за нищо, няма проблем! Пак ще се видим! Желая ти много успехи в новата работа!
Виж целия пост
Дива
много благодаря! Филмът изглежда е невероятен!Госпожата
благодаря за кафето! И аз виждам същото като вас Хелънче
здравей, слънчо! Изобщо не се извинявай за нищо, няма проблем! Пак ще се видим! Желая ти много успехи в новата работа!
# 311
3 ноем. 2013, 13:26 ч.
Дива благодаря, че сподели тези силни емоции с нас! Сякаш бях с теб в кино салона и гледахме заедно филма. Много силен филм, много трогателен, много емоционален, направо не знам дали ще мога да го гледам "отново".
Госпожата щом станахме повече от две, значи няма съмнение какво се е случвало в далечната 2008 и 2009 година. Вчера докато гледах снимки зад кадър, забелязах и още нещо - Нур Айсан ( която вече не е Айсан, но не знам новата й фамилия ) беше сложила глава на рамото на Нихат ( забравих му истинското име ) на новогодишната вечеря. Момент, който после го има в самия филм, но това беше извън снимки.
Хелън нали знаеш, че и за миг не съм се съмнявала в теб, специално за работата! Желая ти много успех и да се издигнеш!
И последно - сутринта изгледах епизод 73 - бала на Нихал и онова "Обичам те! Много те обичам! последвало от И аз много те обичам! Зареди ме с многооо Любов!
Виж целия пост
благодаря, че сподели тези силни емоции с нас! Сякаш бях с теб в кино салона и гледахме заедно филма. Много силен филм, много трогателен, много емоционален, направо не знам дали ще мога да го гледам "отново". Госпожата
щом станахме повече от две, значи няма съмнение какво се е случвало в далечната 2008 и 2009 година. Вчера докато гледах снимки зад кадър, забелязах и още нещо - Нур Айсан ( която вече не е Айсан, но не знам новата й фамилия ) беше сложила глава на рамото на Нихат ( забравих му истинското име ) на новогодишната вечеря. Момент, който после го има в самия филм, но това беше извън снимки. Хелън
нали знаеш, че и за миг не съм се съмнявала в теб, специално за работата! Желая ти много успех и да се издигнеш! И последно - сутринта изгледах епизод 73 - бала на Нихал и онова "Обичам те! Много те обичам! последвало от И аз много те обичам! Зареди ме с многооо Любов!
# 312
3 ноем. 2013, 13:30 ч.
Статус "Обичана"
В дни като този намирам причини
да разговарям с ръцете му.
В сейф за любов заключвам отминали
тръпки – и слушам Сърцето си.
Статус „Обичана!“
Влюбен ноември…
Вън е студено – до бяло.
Жизнени сокове буйстват в очите ми
и равносметка – за „Цяло“.
В дни като този говоря с мечтите му
и мисълта, че го има -
всяка преграда събаря в гърдите ми
и съм готова – за зимата.
Маргало
Кралицата,
Виж целия пост
Статус "Обичана"
В дни като този намирам причини
да разговарям с ръцете му.
В сейф за любов заключвам отминали
тръпки – и слушам Сърцето си.
Статус „Обичана!“
Влюбен ноември…
Вън е студено – до бяло.
Жизнени сокове буйстват в очите ми
и равносметка – за „Цяло“.
В дни като този говоря с мечтите му
и мисълта, че го има -
всяка преграда събаря в гърдите ми
и съм готова – за зимата.
Маргало
Кралицата,
# 314
3 ноем. 2013, 19:26 ч.
Джемиле към Бешир: "Докато гледаш звездите в небето, не виждаш какво става около теб. Ако не гледаш толкова надалече, щеше да забележиш нещата наоколо, но както и да е!
Докато Бешир се разкъсва от любов по Нихал, докато се опитва всячески да я предпази от Бехлюл, пренебрегва жената, която обича него - Джемиле. В същото време Нихал, тичайки след Бехлюл и самонавивайки се, не забелязва колко много наранява Бешир с държанието си....
тук ръката на Бихтер къде ли е? Отражението в огледалото малко се е размазало....
Разказа ми в картинки от епизода, който гледах преди малко е малко объркан, но вие си знаете кое след кое следва. Не мога да им се наситя.
Виж целия пост
Докато Бешир се разкъсва от любов по Нихал, докато се опитва всячески да я предпази от Бехлюл, пренебрегва жената, която обича него - Джемиле. В същото време Нихал, тичайки след Бехлюл и самонавивайки се, не забелязва колко много наранява Бешир с държанието си....
Разказа ми в картинки от епизода, който гледах преди малко е малко объркан, но вие си знаете кое след кое следва. Не мога да им се наситя.