Много мина, мъничко остана - коя от нас ще бъде следващата Ноемврийска мама?

  Беше много внимателна с процедурата, успя да ми увеличи 1 см разкритие до 2 см, даже успя да пипне главичката на бебето!   не бих казала че ме болеше, колкото че беше некомфортно, може би понеже тя обясняваше всичко а и аз се бях подготвила за болка. Получи се кървене (естествено), първо алена кръв, по късно по тъмна, но нарочно стоях с една превръзка цял следобяд и не беше много зацапана. Тази сутрин все още имам няколко капчици и някои по слузести парчета, предполагам че това е тапата.

На 07.10. бях на консултация и д-ра ми каза, че има редукция на околоплодните води. Предписа ми да пия Магнерот и Дузофарм и ме изпрати на запис на тонове. Каза на 10.11. пак да дойда на преглед. От прегледа ни обясни, че околоплодните води ги няма и че трябва да се направи секцио по-рано като това не било проблем тъй като съм в 36 седмица. Бебето каза, че е около 2 кг и че ще трябва да поседи малко в кувьоз и все пак да запазим спокойствие. Искаше да ме приеме в болницата за запис на тоновете в петък, събота и неделя, но аз не пожелах да остана и ходех сутрин и вечер. Разбрахме се, че ако издържа, в понеделник сутринта в 8 часа да съм при него и да се готвим за раждане. Нямаше проблем със записа в петък сутринта, но от този след обяд дежурният лекар каза, че съм имала 2 контракции. Събота сутринта пак нямаше проблем със записа, но като отидохме след обяд дежурната лекарка като го видя записа ми каза, че си имам контракции, а аз й отговорих, че нищо не ме боли. Прегледа ме вагинално, а след това и на видеозона и каза, че съм имала 1.5 см разкритие и че бебето тежало 1.690 кг +/- 250 грама, което много ме притесни и да оставам да ме приемат веднага. Аз се бях подготвила. На обяд ходих на козметик и си бях взела и чантата за болницата. В 18 часа ме приеха и казах на мъжа ми, сестра ми и нейния мъж да си тръгват, защото няма смисъл да стоят да чакат. Знаех си, че или тази нощ или утре ще бъде секциото. Не исках близките ми да знаят какво се случва и ги уверявах, че всичко е наред и че ще ми правят само записи. Така се чувствах много по-спокойна. В 18:30 ми включиха система, след което пак на запис, който го видя дежурния лекар и ми каза, че съм с контракции и отново ме прегледа вагинално и на видеозона, но той каза, че бебето тежи около 2.200-2.400 кг и наистина той позна теглото му. Каза, че ще се обади на моя лекар и че секциото ще е тази нощ.Пуснаха ми друга система за намаляване на контракциите, но уви. Учудиха се, че нищо не ме болеше и че съм толкова спокойна, тъй като тези контракции били на макс и през равни интервали как съм ги търпяла. Казаха ми, че ако всичките им пациентки са като мене би било много добре. В 22:30 свикаха екипа и в 22:40 ме вкараха в залата. Анестезиолога ми направи спиналната упойка, след което ми каза, че трябва да усетя топлина в краката си и после изтръпване. Така и стана. След това усетих доктора, че ми опипва корема и че ме маже с нещо. Другото нещо, което усетих беше едно дърпане и толкова. Бебо се появи в 22:58 и изрева 2-3 пъти и ми го показаха. Не можех да повярвам, че това е истина. Струваше ми се нереално. След което в 23:30 ме свалиха в стаята. Обадих се на мъжа ми да му кажа, че съм родила, а той милия остана като гръмнат по телефона. До към 1:00 часа вече започнах сама да си движа краката, че се чувствах много зле като не можех да ги мърдам. До сутринта ми включиха и изтекоха 4-5 системи. На следващия ден по обяд ми свалиха катетъра ме вдигнаха. Чувствах си една лека болка и дърпане като ставах, но мина бързо.