Много мина, мъничко остана - коя от нас ще бъде следващата Ноемврийска мама?

Започвам с малко предистория ☺
Както всики знаете ми пускаха системи с Кормагнезин и Гинипрал + Изокор за задържане. Гинипрала + Изокороа ми го спряха 36 часа преди секциото, контракциите се увеличиха, станаха по на честом, но все още търпимо. Изокора спряха на другият ден горе долу 14-15 часа преди часът на секциото, от там след няколко часа вече бях с контракции на по 5-6 мин, голяма част от тях болезнни. С настъпването на нощта ставаше все по болезнено и до към 4-5 сутринта се бяха учестили на по 3 мин. Не моможах да мигна, а много ми се спеше. Дойде акушерката в 5 без 15 и каза, хайде време е да те подготвим. Подготовката се състоеше в обръсване на долната часта на корема (под пъпа) и на интимните части, после клизма, поставяне на дебел абокат за раждането, пускабе на запис, на тоновете на бебетата и накрая вливане на 3-4 системи (които да си призная забравих с какво и за какво бяха). Оставаха след тази подготовка около 15 мин до 6 часа, часът за секциото. Най – накрая се пояеиха лекарите, анестезиолога, операционната сестра, всички в пълен екип. Аз понеже съм със серклаж, трябваше да махнат първо него. Трябваше да избирам, дали да е след като ми сложат спиналната упойка или преди това без упойка. Като лекарката, каза че се предпочита да е без упойка, по няколко причини, едната беше за да не губят време от спиналната упойка, другите не помня. Махането стана с някакви много страни инструменти, имаше болка за малко докато стигнат до самата шийка, но всичко приключи за 3-4 мин. От там хайде в операционната ☺ Беше дошъл най – накрая този така чакан момент ☺ Анестерзиолога на свой ред ме помоли да се обърна на лявата страна и докато той опипва прешлените на гръбнака аз трябваше с огъването на гърба (тип котешко гръбче) да се опитвам да му отблъсквам пръстите. Почисти добре мястото дезинфектира и каза че ще усетя ухапване от комар най много и че това е обезболяващата упокойка на спиналната упойка ☺ От там след минута вече бях по гръб и опъваха параванчето пред мен. След още минута, имах едно приятно затопляне и изтръпване от краката на горе към корема. Даже анестеьиолога ме накара да се опитам да си повдигна дупето, много странно чувство, хем го усещаш, хем не можеш да помръднш, все едно тежи един тон ☺ Посмяхме се на тежестта на дупето ми и и в следващият момент усетих леко побутване и едно такова олекване в корема, и ми казаха, че това е моментът в който децата се раждат и аз ставам мама. Точно след секунди проплака и моя малък мъж Константин и след него почти минута по – късно проплака и сестра му Елена ☺ Най – красивият и интимен момент, най – чаканият и представян от мен с месеци. Много се развълнувах и се разплаках. Толкова бях щастлива, че анестезиолога каза, че ще се наложи да ми притъпи вълненията с едно малко, както се изрази той и ми сложи някакво успокойтелно. Децата не ми ги показаха, но това нямаше много значение в този момент, чувах и двамата как плачат и ги къпят в момента. След това са ги занесли веднага в термолегло, заради ниските килограми. Той се роди 1880гр., а тя 2150гр., и двамата по 42 см.
След този момент да са минали още 10-15 мин и бях готова, прехвърлиха ме от масата на леглото и ме закараха в реанимация, там ми сложиха тжести на корема (пясък и лед) и ми ги стегнаха с един ластичен колан. В рамките на час, час и половина упокойта изцяло ме беше пуснала, нямах изтръпвания или някъде на не усещам. Нямаше гадене или сънливост. След 2-3 часа от секциото се чувствах така все едно нищо не са ми правили ☺. Предупредиха ме, че след упокойката са ми сложили и обезболяващ медикамент, който трябва да действа от 8 до 10 часа след самото секцио. И така това е около секциото, след това първите два дена са неприятни, но не са болка за умиране. В реанимацията най – неприятната част беше, че трябваше през определен период, принципно е 15 мин, да те натискат по корема и да проверяват дали матката контрахира. Първите такива натискания бяха много болезнени, но с всеки част ставаше все по – добре. 24 часа след секциото ми казаха, че вече мога да пробвам да седна, да се изправя и да ходя около леглото. Определено първото ставане е болезнено, но стимула, че дечицата ми са в съседната стая, а аз не съм ги видяла беше голям. В рамките на 15 мин. бях станала, бях направила няколко обиколки и чаках акушерката да ме заведе при бебетата. След още 2-3 часа казаха, че аз и Елена сме готови да ни качват в следродилното отделение и първо качиха мен, а нея ми дадоха 3-4 часа по – късно. Косето остана в термолеглото до другия ден, качиха ми и него. Мога да го взимам при мен, но те го хранят за момента, понеже е по дребен ☺ Елена си я храня аз още от както сме заедно с нея в стаята. Бебетата ни ги взимат за през нощта и успяваме да спим по 4-5 часа.
Момичета киселините и безсънието изчезват в момента на раждането. Аз поне от тогава нямам сблъсък с тях ☺
Това е не много накратко историята от преди по време на и след моето секцио ☺
Дано ви е било интересно и съм успяла да помогна на някоя от вас, ако е имала въпроси ☺