
Тази нощ пак го сънувах.Този път бях в стаята му, а той си играеше на балкона.Вършех нещо, не знам какво, и постоянно поглеждах към него.При поредното поглеждане към детето видях, че се е покатерил на парапета и се е надвесил от кръста нагоре навън.Викнах му да слезе веднага, защото ще се прекатури и ще падне.Той се стресна и полетя надолу, но се завъртя някакси и се хвана за парапета.Изтичах веднага, хванах ръчичките му и започнах да викам за помощ.Огледах се и видях пред блока едно момиче.Казах й да ми помогне, а тя само вдигна рамене и отвърна, че не знае как.Казах й да събере хора под балкона с идеята, когато го изпусна(защото усещах, че няма да мога да го издърпам, а няма и да издържа дълго да го държа) отдолу насъбралите се хора да омекотят удара.Тя започна бавно, бавно, с голямо нежелание да тропа по балконите, за да се покажат хора и да помогнат.В следващия момент крещях с все сила, но от гърлото ми не излизаше звук.Все едно бях няма, а вътрешно се разкъсвах от страх и безпомощност.Видях жена да мете на долния балкон, но не можех да й викна.Посочих с едната ръка жената на момичето, а то пак бавно, чак с отвращение привлече вниманието й.Каза й да погледне нагоре и жената хвърли метлата и се затича веднага да помага.Погледнах детето си, не беше изплашен, но ме стискаше силно...и се събудих.

Като не сънувам-не сънувам,ама като почна... 
.И тази вечер сънувах
.