Римарче, да ти е живо и здраво внученцето, мила, да му се радвате! Голям юнак да порасне!
Ето ви малко пресни лъчовизми:
За закуска съм направила пържени филийки. Дядото влиза и си взима пътьом. На Лъчко това не му харесва и сърдит отива в спалнята да плаче. Аз обяснявам, че и дядо му обича и т.н. и че ако иска да си поплаче, добре, нямам нищо против. На него му минава. Аз казвам - да, ама сега дядо ти е сърдит, какво ще правим - той казва - ще кажа дядо, извинявай. Добре. Отиваме в хола, Лъчко весел. Обаче какво виждаме - дядо ти тъкмо захапва още една филия. И нашият закова на място. Викам - какво става, нали щеше да се извиняваш. Той, навел главата - "Отказах се"
...
Звъни си Лъчко с едно телефонче, бебешко такова. Натиска с пръстчето - Зъъъън! Зъъъъън! Той го слага на ухото си.
Аз питам:
- Кой ти се обажда, татко ти ли?
- Не, шефа ми, отговаря много сериозно.
А от телефончето се чува вресливо: I love you! I love you!
Казал на майка си: "Нали се обичаме, не трябва да ми се караш!"
- като видиш ,,черната котка'' на лошия късмет и теглиш един шут по задните части и смело напред. Наистина се надявах да те видя, но има и следващ път ...
















Сега ще си прикадя къщата и ще поръса със светена водица.
Ма кога ли ще отида , не се сещам.


