
Започвам ремонтче на покрива - в качеството ми на домоуправителка.






много се радвам че "слезе"
И с удоволствие четем дълги послания. 
. Но носталгията яко ме напада около нова година, щото по мое време си имахме само Дядо Мраз и новогодишна елха със всичките му такъми и отрупаната трапеза плюс задължителните сърми от кисело зеле, които обожавам,тортата от която вечерта преди нова година дядо Мраз или джуджетата му "отхапваха "парченце
А в салона в момента има "скандал" като гласчето на най малкия се вие над всички, представете се, за какво
при милионите игри, играчки, джаджи и не знам какво си, за въже за скачане 

.То си е по вече от празник.
,радвам се,че пишеш.

Облякохме се , излезохме, стигаме до ресторанта, а навън опашка като пред магазин за за нова книга( спомени от преди мнооого години).Паркираме значи, записваме се за маса,но по едно време гледаме ще стане утре,хаиде на друг. Ама ядец и там. Пък открили някаква нова верига супери с наистина по ефтини цени, аз се бутнах да си взема нещата "от онзиденшния ми списък", останалите се присъединиха.Отиде малко време, а в ресторанта отсреща още не ни е дошъл реда
. Веднага нурофен и детето заспа.Сега се молим да не е нещо сериозно само. Да видим като му подейстав лекарството как ще е. А за утре имат билети, купени от преди 3 месеца за един концерт спектакъл юношески, много много търсен и обичан.Ежегодно по време на Ханука се подготвя нещо ново, още по хубаво, още по интересно и децата с нетърпние го очакват.

Джили, ММ е пред уволнение,така ни е затресло, че изобщо не ни е до нищо,нито до пътуване.Но по Коледа стават чудеса и нали като се затвори една врата се отваря друга 









браво на теб, как успяваш винаги да съчетаеш хубавите неща. Щях да съм много щастлива , пак да се видим, но здраве и живот да е, пак ще го направим...
като четох постовете ти и си представих цялата картинка, да се настроиш за едно , а да излезе друго...
И всички се сепнахме от подтисната обстановка и като ни стана смешно , и точно като на клипа , смях , смях...
,няма спиране. Смях за нищо...
През това време започнаха да влизат работници и ние всички от смях се заливаме и сълзи ни потекоха. те ни гледат и ние още повече .....Никога не мога да забравя този момент... ,
рецептата за баклавата ще я напиша , но трябва да видя дали не съм я писала миналата година в рецептите.
, Фури
писали сме заедно...
:l