Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Нека и аз се разпиша тук. Историята си няма пак да разказвам, ако някой се интересува  може да я прочете в "нека се запознаем и нещо повече". СЛед загубата на милите си момчета близначета нямах търпение да забременея отново. И така 4 месеца след раждането/смъртта на момчетата забременях. Изкарах напълно безпроблемна бременност, която завърши с раждането на най- прекрасното  англече на земята моята Малка Таня!
 ПОжелавам на всяка от вас такова щастие.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Аз също имам загубено бебе в 3тия месец от бременността. Беше ми много кофти, но реших да не позволявам това да ме отчайва и да не ми става идея фикс, макар че много исках дете. Една година по-късно отново бях бременна. Първите три месеца бях на тръни, не смеехме да се зарадваме в къщи. Имаше и проблеми: прокървих и ходих на лекар, пих лекарства. Всичко се оправи и родих едно прекрасно момиченце, а спонтанният аборт ми е далечен спомен. Успех на всички, които искат дете, и ви съветвам да поживеете сега, защото после няма да ви остава време за себе си!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Макар това да се случи преди доста години( вече почти ще станат десет), реших да добавя и аз моята история, която слава богу, е много кратка, но може би на някого ще е от полза....През април 1997 забременях с първото ни дете и много се радвахме с мъжа ми. След като менструацията ми закъсня с две седмици, отидох при гинеколог и той ми записа час след още две седмици, защото "сега било още много рано". В края на тези две седмици, обаче, се появи едно кафеникаво зацапване по бельото ми и отвреме-навреме едни не много силни болки, като пред мензис. Тогава бях много по-малко информирана, отколкото сега, пък и районният ни гинеколог не ме предразполагаше някакси да отида веднага при него, и така и не отидох на лекар, въпреки че се притесних. Надявах се, че не е нещо сериозно. Два дена по-късно абортирах зародиша у дома, с доста силни болки. Нямах представа, че трябва да се ходи в болница, да се прави кюртаж и т.н. Останах си вкъщи, пих болкоуспокояващи и на следващия ден вече бях по-добре. Малко след това ми дойде менструацията. После ходих на преглед с ултразвук и гинекологът каза, че няма нищо останало и матката ми се е свила. Той дори изрази силно съмнение, че изобщо е имало аборт, но аз ли няма да знам, че е било аборт, след като бях държала в ръцете си парче плът от утробата си в ръцете си- не знам какво е било, може би плацента... но така или иначе, преживях спонтанен аборт. Много ми беше мъчно, с мъжа ми бяхме като попарени. Често плачех за бебчето. Завиждах на бременните по улиците.
Следващите месеци не се пазехме с мъжа ми, но аз не забременявах, за голямо разочарование. Забременях след четвъртата менструация след аборта. Разбира се, беше ме страх, особено в началото, но паника не съм изпитвала. Не се пазех по някакъв специален начин, само общоприетите неща. Бях чела някъде, че след спонтанен аборт е добре първите три месеца да се избягва секс в дните около редовната менструация. Това беше единственото по-специално нещо, за което сме внимавали. Бременността ми беше лека и успешна, роди се синът ни Константин. След 3 год. и половина забременях с дъщеря ни, без никакъв проблем, още от втория път. Гинеколожката ме предупреди, че шийката на матката ми зее, но каза, че няма да ме шие засега, за да не затруднява раждането. Тя ръководеше раждането на сина ми и й се искаше и този път да родя бързо, както тогава ( за час и половина). Така се появи дъщеря ни Зорница, също след безпроблемна бременност и леко раждане.
Честно казано, сега вече много рядко се сещам за първия спонтанен аборт; благодарна съм, че не се повтори и че всичко мина благополучно с другите деца!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

За първи път пиша в този форум. На фона на всичко, което сте преживели, моята "история" си е съвсем обикновена на пръв поглед.
Разказвам я съвсем накратко:
Първата ми бременност се оказа извънматочна. Случи се в началото на 1997 година. Оперираха ме в 6 г.с., отстраниха ми дясната тръба и половината десен яйчник.
През септември същата година ми беше последната М. След 1 седмично закъснение и непрекъснати болки (като че ли ще дойде всеки момент) си направих тест: беше +. Едновременно с радостта се прокрадна и съмнението да не се окаже пак извънматочна. На първия ехографичен преглед не се видя нищо. Страхът ми се засили още повече. Но вътрешното ми усещане бе различно, по- различно от първата неуспешна бременност.
Едва изтраях още 5 дена и тогава се потвърди радостната новина, че бременността е маточна.
Бременността не беше много лека, в първите 3 месеца имах почти непрекъснати контракции. Те не ми позволяваха да се отпусна, да се зарадвам. След това в 4-5 месец се оказа, че плацентата е ниско, да се пазя, защото може да е превия. Но в 7 месец се вдигна. Тогава получих пък родилни контракции и лежах 10 дена в болницата с опасност от преждевременно раждане. В края на краищата дъщеря ми се роди точно на термина си (наложи се секцио в хода на раждането), много красива и напълно износена 3700 и 52 см.
Мечтата ми се беше сбъднала. Мислех си, каква галеница на съдбата съм, че ме дари с детенце.
Не вярвах че е възможно да забременея още веднъж. И така след няколко "непазения" се случи още едно чудо: забременях още веднъж. И това се е случило на 8-мия ден от М!!! Теста си го направих на 5-тия ден от закъснението. В началото изглеждаше отрицателен, но след известно време се появи една бледичка втора чертичка. Още същият следобед отидох на лекар, който този път веднага видя плодното сакче. Нямаше време за страхове, веднага ме обвзе еуфория, който ме държа до края на бременността. Родих с планирано ресекцио 13 дена преди термина. Синът ми се роди 3500 и 49 см. Още си мисля, че неговата поява е някакво чудо!
Тази бременност беше много лека, коренно различна от предходната.

Аз съм една късметлийка. Благодаря на съдбата за това!!!

Пожелавам на всяка от вас да е такава късметлийка и галеница на съдбата като мен.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Здравейте,
моята история е доста дълга ще ви я разкажа накратко, защото никога не съм си представяла, че може да ми се случи такова нещо и то толкова бързо...в общи линии оженихме се млади на по 19 години 1998година--и шест месеца след сватбата решихме да имаме дете..е да ама не--след три години ходене по доктори накрая след оперативна лапароскопия , цветна снимка и куп изпити хапчета най-сетне се сбъдна чудото--бях бременна. Зарадвах се много--но щастието не трая дълго--в 8г.с получих диdгноза--мисед--10г.с последва кюртаж и после--после дойде дъното--много сълзи и въпроси защо така стана--изобщо трудни времена. След това салед 6м отново опити--но пак нищо--последваха още четири дълги безплодни години--през, които не спрях ходенето по доктори  и накрая вече бяхме решили да опитаме инвитро е така ни посъветваха и лекарите. Решихме да изчакаме лятото на 2004 и после напролет да действаме--е друго трябваше дастане август 2004 разбрах, че съм бременна--както много от вас са писали трудно се зарадвах на новината, още по-трудно на бременноста--в общи линии не спрях да повръщам до края и да ми играе кръвното--поне не се наложи да влизам в болница. Така на 04,05,2006 ми се роди най-хубавото момиченце на света--Мая 3350,51см. Прекрасно незабравимо чувство на щастие и спокойствие. Е решихме с таткото да имаме 2 ама си викаме--то ще стане бавно няма да стане от раз я--е да де ама вече съм бременна с второто и го очакваме септември. Много въпроси ми се въртят в главата как ще се справяме с две мъничета, дали всичко ще е наред?--но пък от друга страна--това е най-голямото щастие за мен.
Стана много дълго, съжалявам ако съм ви отегчила, но от собстевин опит знам, че човек трябва да има надежда винаги--в общи линии винаги може да стане и по-лошо, но представете си ако стане по-хубаво или два пъти по-хубаво?
Трудно е да загубиш--но трябвада се вярва, че идват по-добри времена.
Поздрави  и стискам палци всяка една от вас да бъде щаслива поне колкото мен.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Имам два аборта, не мислех че ще мога да имам деца изобщо. Но прочетох, че Христос е понесъл на кръста всяка наша болка, болест, проклетия  и ние имаме победа чрез Него! Повярвах, че ми е простил всеки грях. Сега имам две хлапета, родих ги с операция. Слава на Бога, че са живи и здрави!
ТОИ ИМА ПОБЕДА ЗА ЖВЕКИ ОТ НАС! ДОВЕРЕТЕ МУ СЕ! 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Моята история е много дълга, но ще ви я разкажа съвсем накратко. През 1999 г. забременях за 1-ви път и бяхме много щастливи...Но в 7-я месец получих токсикоза на бременността и се наложи секцио по спешност, и бебчо се роди 1.250 кг., недоносен. Беше в кувьоз 1 месец, навакса си с килцата и го изписаха видимо здрав. Помислих си, че Господ е чул молбите ни, и вече всичко е наред.Но напротив мъките едва сега започваха. Оказа се, че е с хидроцефалия.Последваха операция за поставяне на клапа, махане на клапа, вътре болнична инфекция и детенцето ми почина на 5 месеца. Излишно е да споменавам как се чувствахме...Аз не живеех, аз просто чаках деня да свърши...Но минаха няколко месеца и реших, че трябва да се стегна...Започнах работа...и така минаха почти 3 години, първо ме беше страх, второ бях със секцио, и трябваше да се изследвам за евентуални причини за токсикозата.
Даже пиех противозачатъчни. И ги спрях. Реших че вече е време, няма за кога да отлагаме....В първия месец след хапчетата вече бях бременна. Излишно е да ви обяснявам, че не се притеснявах, 9 месеца живях като насън, гледах да не се тревожа, подтисках всички емоции... ТАКА НЕ ПРАВЕТЕ!!!! Радвайте се на всеки миг от бременността си, бъдете позитивни! Всичко ще бъде наред, вярвайте ми! Господ никога не ни дава в повече от това, което сме способни да преживеем! Което не ни убива, ни прави по-силни! И така, бях следена от генетична консултация и в 39-та седмица с планово секцио се роди моя син Мартин, който скоро навърши 3 години и е голям палавник! Времето минава...но аз мога да ви кажа, че никога не се забравя...Обаче когато 2 очички ти се усмихнат, нищо друго няма значение...А аз знам, че има едно ангелче, което бди над братчето си! Кураж! Бъдете силни! Ще успеете!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

6 месеца след загубата на нашето момченце, след молби и сълзи чудото стана и бях бременна .Очаквах с трепет всеки преглед на ехографа и всеки знак който получавах от бебчо .Изкарах една сравнително лека бременност и дойде месец март ,лягах и ставах с мисълта ,че съвсем скоро ше си гушкам бебчето .И ето дойде 11 март(Тодоровден) ,със ставането от сън ми се спукаха водите и започнаха контракции и тръгнахме с таткото към болницата .Приеха ме и след час вече бях обезболена(такова раждане с упойка е песен),минаха 2 часа и започнах да усещам напъни ,беше намаляло действието и на упойката и след 30 минути родих нашето малко момченце .Кръстихме го Виктор ,за да побеждава и да е силен в живота .Не е случайно ,че се роди на 11,в превод Тодор е Божи дар .Сега се радвам на тази малка душичка и мога да кажа ,че има пак какво да ми дава сили да живея .В сърцето ми има  едно голямо място и за малкото ми момченце Еди ,което знам ще ни закриля .Пожелавам на всяка ,от сърце го желая да получи своя Божи дар ,както ние го получихме .Обичам ви .


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

  Не знам дали това е правилното място, но искам да се похваля с едно голямо събитие в живота на моя първа братовчедка.
 Историята е дълга, но накратко - тази жена си имаше едно момченце, което по нещастно стечение на обстоятелствата и много нелепо се обеси(беше на 7 год.). На следващата година мъжът й се отрови с лекарства. Как е преживяла нещата само тя си знае.
 След няколко години си намери приятел и започнаха опитите за бебе, но почти 5 год - нищо не се получаваше. Накрая вече се беше отказала и изненадващо забременя на 39 год.
 Приятелят й обаче реши, че не го иска това дете и я остави.
Въпреки всичко тя си износи детето и вчера си роди живо и здраво момиченце - Камелия, 3.450 кг. Нормално раждане, без нито един шев.
 Както казват всички явно има Господ!
 Детенцето се роди на деня в който се правят 10 години от смърта на момченцето й.
 Не можах да пресъздам много добре радостното за нас събитие, но исках да споделя вълнението си.

Нейната мечта се сбъдна! Вярвайте!

Имах мисед аборт в 6 месец заради високо кръвно, което докторката, която ми следи бременността не видя. 3 месеца по-къно забременях. Бременността ми беше лека, но страшно много се притеснявах, не вярвах, че и аз един ден ще се радвам на бебок. На 21 март се роди моето ангелче. Раждането не беше трудно.
Искам да кажа на всички: Вярвайте. Един ден мечтите се сбъдват и няма нищо по-хубаво т това да гушнеш малкото слънчице и да знаеш, че то има нужда от теб.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Направих аборт в 26г.с/ живо раждане си беше/ една седмица преди сватбата ни. Момченцето ми живя два часа и не издържа - напълно здраво бебе, но недоносено.  Няма смисъл да казвам колко голяма беше мъката ми - чух го да проплаква и повече не го видях.
След шест месеца изчакване се появиха двете чертички на теста. Такъв страх не бях изпитвала. Направих още три и чак след няколко дни споделих с мъжа ми. Не смеехме да се зарадваме, нито ние, нито нашите близки. Последва серклаж, лежане в къщи и в болницата. Пиене на куп лекарства, а и от там мисълта дали всичко ще е баред с бебо. Седем месеца не смеехме и да си помислим за предстоящето щастие. На седмия месец на контролна консултация доктора ме прегледа и ми каза дишай спокойно и да тръгне да се ражда вече си има всичко, за да живее. Тук е мястото да изкажа благодарността си към Д-р. Колев от Окръжна болница, за подкрепата му не само като специалист, а и като човек  . Като ми направи серклажа ми каза - не се притеснявай обещавам този път да има бебе - живо и здраво! девет месеца ми беше лекар и приятел. И така минаха и седмия и осмия месец, махнаха ми серклажа и зачакахме бебчо да се роди. Така на 4 юни 2004 година се роди Константин - живо и здраво бебче, което сбъдна мечтата ми и което ме кара да се разтапям от щастие всеки път когато ме погледне. нека това щастие дойде и при вас!  


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Преживях аборт по медицински показания в 5-ия месец - бебето нямаше шанс да оцелее (нямаше нито грам околоплодна вода) и ми предизвикаха раждане. Видях бебчето като се роди момче. Изживях силна депресия.
Година и 6м по-късно отново забременях. Също си мислех, че 2 бомби не падат в една дупка, ама не! Имах същите признаци в 4-ия месец- без околоплодни води. Обиколихме де що има лекар, те такова чудо не бяха виждали. Не можаха да помогнат. Ситуацията се повтори като при първата бременност- пак "родих" момче. Оказа се,че децата не са имали бъбреци. Генетична "грешка'. Преживях още по-голяма депресия. Раждането на дете се превърна във фикс идея. Вече и забременяването беше трудно, стреса си оказа влияние. Най-сетне 1 год след втория аборт- пак бременна. Сърцата ни свити, страх ни е да се зарадваме. Колото повече наближаваше 5-ия месец, толкова по-нервни ставахме. 5-ят месец мина и замина, дойде 9-ия. 21 ноември 2004г - най-щастливият ден в живота ми - роди се синът ни Тодор (дар от Бога). Радвам се, че пиша в тази тема, за да ви кажа- не се предавайте, винаги има надежда!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

На 2.08.05 направих спонтанен аборт в 10 г.с. изгубих бебчето си в неистови болки, а с него смеха, надеждата, мечтите...първите дни след ужаса са познати на повечето от вас, които четатат този подфорум - безкрайно лутане от нощ в ден, от делник в празник...всичко без значение - еднакво черно, притискащо, задушаващо...последва дълбоката криза, затъването в дупката, изтрезняването, а с него и апатията...месеци наред неуспешни опити за повторна бременност, отчаяние...

5.02.06 - положителен тест - О, Господи отново усмивка, надежда, мечта...ами ако отново се случи...страх, кошмарни сънища...малко тупкащо сърце, малко растящо човече, малки сладки ритничета - месеците отминаваха и надеждата все повече укрепваше, усмивката ми ставаше все по сияйна, а мечтата все по-крилата...и понеже вярвам в Дядо Коледа, сложих си розовите очила, изпъчих и без това огромния си корем и тръгнах по пътя към срещата с най-желаното бебче на света...

18.10.06 след 10 часови родилни болки Тя се появи на този свят, родилната зала се озари от силна светлина, сложиха я върху гърдите ми...минаха може би 10 мин...акушерката я погледна с ужасени очи и я грабна от мен...беше посиняла, спряла да диша, наакала се...Господи, това не може да е истина...не отново...спешен екип я върна към живота, а после лекари дойдоха и я взеха в детската болница...следобеда на същия ден я посетихме...най-красивото малко създание на света, омотана в кабели, система във веничките на главичката и..."гъста кръв - повишен брой червени кръвни телца... не можем още да кажем колко дни ще трябва да остане при нас"...думите се забиваха като огромни ръждиви пирони в и без това замъгления ми мозък...О, Господи помогни на горкото ми дете!...безсъние, молитви... На другия ден нещата изглеждаха по-добре, а на третия вече я изписаха...просто лош старт в живота, сега вече всичко е наред...само дето едва ли някога ще мога да наваксам с прегръдките, които искам да и дам...

Докато бях бременна ми хрумна името Вероника, прочетох, че значело "носеща победа"...тогава още не знаех защо, но бях убедена, че това е Нейното име...по-късно разбрах защо...така станах майка на победителка, преборила се за живота си и победила смъртта...сигурна съм, че край нея е бдяло и едно малко ангелче, онова малко ангелче - детенцето, което никога няма да имам...


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

   Виждам, че тук отдавна никой не е писал. И нищо, че моята история е много стара, се чувствам длъжна да ви я разкажа. Тези думички съм ги казвала много преди да ги прочета тук '' Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!, защото историята ми е невероятна, чак аз сама се плашех...
    Вече имах син на 2г. и 7м. , когато загубих моето ангелче Моника... Какво ли не правех , за да се боря с болката. Дарове в нейна чест, помени, споделях /говорейки за нея тя продължи да живее.../, изпратиха ме на екскурзия, работех, родих син, смених за първи път цвета на косата си /рус като нейната/, казах на мъжа ми дете или куче, купи ми куче... Но всичко бе временно или изобщо не помогна.
      Молих го да имаме още едно момиченце, но той се страхуваше, че няма да издържим финансово. Тогава аз започнах да лекувам депресията си с мечти, които не вярвах, че някога ще се сбъднат, бяха просто фантазии. Трябва да е била много силна мъката ми и желанието ми, защото сега благодаря на господ, че е чул мечтите ми. Моята мечта се сбъдна!Вярвайте! с цвят, мирис и др. подробности. Направо плашещо.
      Мечтаех да забременея цветна и да е момиченце,  да се роди на голям празник, поне да прилича на Мони и заедно с това да се сдобиеме с жилище имаше и др. подробности , но те не са важни. И познайте какво... всичко стана.
       Поръчах обеци още преди да родя,  жената ме попита : - ... ами ако е момче - аз отговорих: - няма да е моята мечта, но ще видиш ,че е момиче...
      Тя се роди на велики четвъртак и се казва Евангелия има нейните очи и красота. Много често ми напомня по свой начин обещанието, което и дадох още, когато бе в корема ми: Че този път никой не ще ни раздели! Историята ми е по-стара от 15 години и едва ли успях да ви разкажа всичко, но дано де е достатъчно. Ако ли пък не  питайте... Защото сега ми е по-леко , но чувството което изпитвам не може да се опише то трябва да се усети. Човек се научава да живее с болката. Сега знам, че това което трябва да правя, за да мога да живея с болката е да помагам на/ другите/ Вас. 
     Защото сега се боря с болката от загубата на моя татко!
    Живота е борба, но не се отказвайте да мечтаете, мислете позитивно, помагайте дори и на враговете си, научете се да прощавате и ще успеете! Аз го научих сама. Сигурно на някой от вас ще се наложи да го преживеят сами , за да ми повярват. Може би ме мислят за луда... Но какво от това. Аз си мислех, че ще полудея или ще умра , но станах по силна. Просто бог ме срещна и със смъртта и лудостта и аз разбрах... Също ми показа, че е по-голямо наказание да гледаш болничко детенце /инвалид- срещала съм мама която моли бог да отърве детето и от мъки/ , отколкото да загубиш и след това да имаш шанса да отгледаш здраво дете. Макър и осиновено , дори това е по- голям жест / да дадеш дом на едно слънчице/ .


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!