Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

   Толкова отдавна си мечтаех да пиша в тази тема и ето мечтата ми е вече реалност!
  Имам дъщеря на 16г.  от първия брак. Преди 2 години влизайки в 9м. спрях да усещам бебето си. Когато докторите потвърдиха най-лошото мислех , че сънувам кошмар. Не вярвах, че се случва с мен..  Но аз не се отказвам лесно и не оставям депресията да ме погълне изцяло. Липсваше ми единствено търпение.
  След 3 месеца забременях отново. Като видях двете чертички плаках и от радост и от мъка. Не бях прежалила още мъртвото си момченце. А и организма ми може би не е бил готов за нова бременност.  В края на 5м. отново спрях да усещам ритничетата.
  Докторите не дадоха обяснение и двата пъти. Чувствах се като в омагьосан кръг и не знаех как да изляза от него...
  Мъжът ми заговори да си осиновим дете ( той нямаше деца ). Но аз пожелах да направя трети опит. Но този път се въоръжих с търпение. Изчаках да се възстановя психически и физически преди да почна опитите за зачеване. И се молех всеки ден ...

  Чудото се случи и отново бях бременна. През цялата бременност се опитвах  да притъпя огромния страх граничещ с паника и отново се молех всеки ден .. И така на 40 години станах за втори път мама.

   Скъпи момичета,не спирайте да вярвате и да се молите и най-вече бъдете търпеливи. Чудеса се случват всеки ден, но само на тези ,които вярват в тях. Желая на всички ви да се сбъдне съвсем скоро съкровенното ви желание 

Да ти е жив и здрав мъничкият Адриан - само радости и щастие да ви носи!   

esim, желая ви много щастие от тук насетне с вашата изстрадана, но сбъдната мечта!

И аз жеаля щастие на всички вас мили майки!И все повече постове в тази прекрасна тема!

И аз отдавна си мечтая да се запиша в тази тема. Най-после настъпи момента, за който си мечтая откакто изгубих малкото си момченце. Пътят е много труден, страховете са огромни, изпитанията, обаче си заслужават. Знам, че никога няма да забравя изгубеното си дете, но най-сетне усещам радостта и като че ли вече не съм сърдита на Господ за това, което ми отне. Може би е имало причина, така и не я открих, но съм щастлива, че намерих сили да продължа, че намерих смелост да опитам отново. Искаше ми се да заспя и да се събудя едва, когато всичко стане реалност. Сега не мога да кажа дали винаги продължавайки да се бориш печелиш, но знам, че ако се откажеш, губиш. Искам да дам кураж и вяра на всички мами, които искат да сбъднат мечтите си, аз съм почти на 39 и въпреки всичко чудото се случи, вярвайте и не се отказвайте. Човек винаги се страхува, че проблемите могат да се повторят, но това се забравя, когато видите малкото сладко човече.

Temir, много се радвам за теб!  Да ти е жива и здрава рожбата, много да те радва! Даже ти пожелавам, живот и здраве, още едно слънчице в близко бъдеще! Чакаме и още истории на успели след загуба майчета!
Моля се да бъда една от вас колкото се може по-скоро!

Темир  слънцето изгря и във вашия дом. Желая ви много щастливи мигове.

temir, аз пък ще ти пожелая в скоро време една къща с хубав двор, та да има къде да тичат на воля двете ти слънчица! 

Много се радвам, че се престраши и премина през всичко това и най-вече, че у дома вече е прекрасния малък Вики! И стига вече с тая твоя възраст, много си е хубава даже и съвсем подходяща за бременеене. Статистиката да ходи да пасе. А на цялото семейство много, много щастие и победи във всичко, с което се захванете! 

След 15 години мъки в който загубих 3 бебета накрая от 4 опит сега гушкам дъщеря ми Елица Никога  неспирайте да вярвате ,че един ден ще бъдете майки!Аз вярвах и се борих до дупка за да стана майка и ако ме питате бих минала през целия кошмар през който минах за още едно бебче Успех на всички и вярвайте

Сигурно много от вас се чудят, защо точно аз съм в началото на темата. Тогава преди 4 години, когато я пуснах бях отчаяна и изплашена. Исках да намеря сили в разказите на други и да повярвам, че чудото ще се случи и на мен. Исках да разбера как да преборя страха, как да се отпусна и забременея отново и как да изкарам после 9 месеца без непрекъснат стрес.

Кошмарът започна при първия преглед за установяване на бременността. Толкова желана, мечтана, планувана, чакана и с радост посрещната бременност. В началото на 7 г.с. бременност имаше, но бебе не се видя на ехографа. Не мога да опиша болката тогава, въпреки, че усещах толкова силно, че съм бременна. След седмица, която ми се стори вечна, бях отново на преглед. Бебето се беше появило. Напълно отговарящо на седмицата и с тупкащо сърчице. Изплувах след тази лоша шега, даже хвърчах в облаците. И то толкова много, че когато симптомите ми изчезнаха малко след това си помислих, че  е някакъв вид компенсация за миналия стрес и съм от щастливките с неусетна бременност.
И така почти 4 седмици след това бях най- щастливата бъдеща мама на света. В 12 г.с. леко прокървих и лекарят беше категоричен, че бебето е спряло да се развива малко след предния преглед и сърчицето му е спряло завинаги. И ме изпрати да си ходя!
Тук няма да ви описвам какво преживях  часове след това и как съвсем сама в къщи се разделих с бебето. Това е най- страшния ден в живота ми.  Два дни след това се наложи кюртаж. След още 2 дни карах колело и се преструвах на силна, а душата ми тихо плачеше.

После се заредиха дни на отчаяние, болка и мъка, но и на надежда и вяра. Най- труден беше денят на термина. На днешната дата преди 4 години. Винаги ще го помня този ден.  Няколко дни след това съм забременяла. И мечтата ми се сбъдна - родих сина си. Третата ми бременност също започна в седмицата след датата на този първи термин. Явно нищо не е случайно на този свят. Обичам да си мисля, че първото ми бебе е там някъде горе и бди над децата ми и ги закриля.

В този подфорум има много тъжни истории, много тежки загуби и много мъка. Радвам се за всички, които са успели да сбъднат мечтата си и вече гушкат своите рожби.
На всички, които все още чакат това да се случи искам да кажа: Не се отказвайте, борете се, вярвайте и ще успеете! Пожелавам ви го от все сърце!


  В памет на моето първо бебе, което днес можеше да става на 4 години. Винаги ще те помня и обичам!
 

Здравейте ангелски мами,чета вашия форум от скоро и щом го отворя се разплаквам.Загубих момчето си преди 6 месеца,той щеше да навърши 18 години.От тогава се опитвам да се храня с такива мисли: той е добре;всички хора отиваме там;живота е миг,скоро ще се съберем.А и моето ангелче ми помогна много като дойде в съня ми веднага след трагичния ден/бях задрямала
за малко/Дойде и ми каза ,че е добре.Беше толкова истинско,толкова живо,че аз му повярвах,исках да вярвам. Четох много,исках да знам каде е, какво се е случвало с него,защо се случи и как мога още да му помагам.Книгите,които ми дадоха донякъде отговори на моите въпроси са-,,Тибетска книга за живота и смъртта"в нея се описва подробно пътя на душите, и книгата ,,Тайната"с нея разбрах защо ни се е случило и как да продължим напред.А от христянските книги разбрах,че трябва всеки ден до 40 дена да се четат молитви така разбрах,че ще му помогна.Така мили ангелски мами аз бившата оптимиска се опитвам да стана и настояща и бъдеща, още повече ,че през юни чакам дете.Пожелавам на всички измъчени мами много положителни мисли защото от това зависи бъдещето както разбрах от книгата ,,тайната".

Чери, дано всичко е добре и през юни да бъдеш отново МАМА

Благодаря за пожеланията,мила Мпеткова.Желая и на вас от все сърце слънчев и щастлив живот занапред !

Cherri,
Може би е встрани от темата, но можеш ли да споделиш с няколко думи за тази книга "Тайната" - ЗАЩО се случва, какво се казва там?
(За мен отговорът винаги е бил - защото всяка душа си има свой си път.)

Предполагам идеята на филма е същата, защото ние сами предизвикваме нещата, които ни се случват в живота (може би и подсъзнателно...)