Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Най-накрая мога и аз да се запиша в тази тема и да изкрещя силно "МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА" Вярвайте че и вашата е възможно да се сбъдне. Моята история е следната: След една сравнително лека бременност и малко усложнения накрая на 28.07.2011 г. със секцио се роди моята прекрасна дъщеря. Тъй като се роди в първия ден на девети месец не можа да изплаче хубаво и беше сложена в кувьоз. Няколко дена след това научихме и най-страшното... че поради недоглеждане по време на бременността и вътреутробна инфекция има малоформации и не дават шанс за живота й, а и да оживее няма да бъде пълноценен човек. Не исках да повярвам, че това се случва. Света се сгромоляса за един миг. След повече от месец борба, моята звездичка стана ангелче. Исках и аз да си отида с нея. Не знаех как да продължа...а и това секцио, как можех да чакам за забременея отново. Благодарение на моето семейство, мъжа ми и приятелите трябваше да бъда силна. Получих и подкрепата на най-прекрасните майки тук, майките преживели същото като мен и които ме разбираха най-добре. Зарових се в ангажименти, натоварих се максимално с работа, учене...буквално не ми оставаше време да мисля. Това беше единственото спасение. Така ден след ден, макар и бавно изминаха единадесет месеца. С мъжа ми решихме лятото да отидем на море и ето че точно там нашето морско чудо се случи. Бях безкрайно щастлива, ноо това щастие беше помрачено от един инцидент. В началото на трети месец радиатор падна на крака ми и буквално го премаза и се наложи да ми правят операция. Никога няма да забравя думите на лекарите, когато казах че съм бременна "Ако се наложи ще го махнем, по-важно е да оправим теб". Не можех да преживея подобно нещо. Молих се на моето малко ангелче да пази братчето си и да му даде шанс да живее. Молих се и вярвах че всичко ще се оправи. Наложи се да лежа седем месеца, два пъти влизах в болница заради контракции, но благодаря на Господ запази детенцето ми и ми позволи да бъда истинска майка. На 07.03. тази година се появи на бял свят и моя малък герой който с мен успя да се пребори и преживя всичко това. Така, че мили момичета аз съм поредния пример за това, че напук на всичко мечтите се сбъдват, просто никога не спирайте да вярвате!!!

От доста време не бях влизала в тази темичка!
Развълнуваха ме силно историите ви, момичета! Желая ви много щастие, детски смях и обич занапред!

Как не съм видяла тази тема досега?
С трепет пиша МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА! ВЯРВАЙТЕ!
През 2010 г. загубих в ранна бременност така чаканото бебче.
На следващата година забременях на същата дата. И след това на същата дата както и предната година всичко приключи.
Миналата година последва трета бременност, която беше на косъм отново да приключи без време. Но този път устисках до края. Е, почти до края. Бебчо беше нетърпелив и се роди 5 седмици по-рано. На 22 ноември притиснах до сърцето си малкото ми, така чакано и изстрадано момченце Самуил. И отново бях щастлива. Повече от всякога.

Нека темата не спира да се пълни с щастливи истории.
Пожелавам на всички ви здраве и радост. 

Аз също съм от майките загубила детенце,което се бори месец за живота си  ,а след година борба сбъднала мечтата си 
Сега отново имам момченце на две години ,което всяка сутрин се буди и за добро утро ми казва "Мамо папам цици " Това е най прекрасното изживяване.И си мисля,че така ще цоцаме до първи клас  Но на мен изобщо не ми пука,кой какво ме хока за това кърмене.Знам какво съм изгубила и знам как боли !
Бъдете всички много силни и вярвайте в себе си !Господ да бъде с нас

2011г чакахме второто си момиченце ...., всички вкъщи летяхме от щастие заради малкото човече ,което очаквахме.Обсъждахме как ще се казва,на кого ли ще прилича и т.н и т.н. ..,все неща които вълнуват едни  родители  . Карах отново сравнително лека бременност и през акъла не ми е минавало,че ще преживеем този жесток кошмар.  След спешно секцио в 32г.с. загубихме нашата бебка.....  Оказа се отлепена плацента! Исках да умра  този ден,изпаднах в шок,не знаех какво да правя!!!... и накъде да тръгна!!.....болешееее адски болешее,...неможех да повярвам,че я няма!!!! ......Бавно минаваха дните,мисълта за нова бременност ме крепеше ,почнах да се радвам да малките неща(които преди не съм забелязвала)Отдадох се изцяло на семейството си и не се върнах на работа. Една година по-късно видях двете черти иииии виках вкъщи от радост,НО пак ме "ужили" живота,оказа се тъй нареченото "кухо яйце" ,плаках,плаках,но не спирах и за миг да си повтарям,че  МОЯТА МЕЧТА ЩЕ СЕ СБЪДНЕ  . Четри месеца след абразиото бях отново бременна и пак чакахме момиченца ,няколко пъти лежах в болница заради контракции и устисках до 38г.с ,когато изплака малката ми лъвица Лора 
и с такава радост ще напиша "МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА" 

И ЗА МИГ НЕ СПИРАЙТЕ ДА ВЯРВАТЕ МИЛИЧКИ

joli24,Зимана роза,Veseto_,diana_val4eva - Разплакахте ме,милички!И аз не бях надничала тук,няма такава радост,колко съм плакала с вас и споделените от вас истории и сега се чувствам толкова щастлива след прочетеното!Господ да благослови Вас и семействата Ви и на всички силни майки,пишешти тук!
Не спирайте да вярвате и да се борите - моята мечта се седи в мен и се опитва да ви пише ))

Толкова е хубаво да прочета тези чудесни новини! Момичета, нека щастието никога да не ви напуска вече. Никога!

elisalou, 

Когато писах, за първи път, в тази тема преди повече от 5 години, написах МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА, за дъщеричката ми Преси, която ми дари най-голямото щастие! Сега повтарям тези думи, защото от 1 година имаме и малката Цвети. Ние получихме две дъщери, които никога няма да заместят двете ми малки момченца, но с вяра, борба и много любов, ние постигнахме нашата мечта!
Вярвайте, мили момичета, вярвайте, и чудото ще се случи!
Пожелавам го на всяка, нека през тези най-хубави и Свети празници, всяка от Вас да се докосне до чудото наречено - ЖИВОТ! Какъв по-ценен дар е една рожба? Няма такъв!
Весели празници и много бебчета и сбъднати мечти през новата 2014-та година! 

След седем години стерилитет,най-неочаквано за мен забременях,беше момиченце,но за жалост не можах да го донося.Бях съкрушена,не се надявах,че ще мога да имам друго дете,но чудото стана ,година след това забременях и родих напълно здраво момченце.И след още 3 години-друго момченце.Дай Боже всекиму такава радост!

Най-накрая и аз да се запиша в тази тема.Не съм влизала във форума може би 1 година.След като загубих сина си през 2007 година това беше мястото където бях постоянно, срещнах много сходни на моята съдба,много полезни съвети и момичета с които и до днес сме в контакт за което безкрайно благодаря.След 5 години  дойде и моето щастие.Малко след Коледа на 2012 година получих прекрасния подарък от Живота -моята малка дъщеря Габриела.Казват ,че ако Бог иска да направи комплимент на една жена Той я дарява с дъщеря.Благодаря на Бог че ми е дал и запазил двете ми съкровища!Няма да се впускам в подробности около раждането ,всичко мина като по учебник с прекрасни лекари,акушерка и сестри от Болница Дева Мария!

Как само мечтаех да пиша тук!
След аборта в 5-ти месец през 2012 заради спрялото сърчице на бебчето се чувствах толкова нещастна и празна. Не вярвах, че ще мога да износя живо и здраво дете в бъдеще. Не вярвах, че ще успея лесно да забременея отново. Но забременях от първи опит. След много перипетии, страхове, съмнения и дори изказване на лекар, че отново ще загубим бебето, лекарства, престой в болница, през октомври 2013 се роди Лора! Не вярвах, че ще я родя жива и здрава... Затова излизайки от упойка след операцията не спирах да питам всички "Жива и здрава ли е?"...Повтарях го десетки пъти, защото не чувах какво ми отговарят... Не вярвах, но Господ ми позволи да изпитам щастието да съм майка! В съседната стая спи най-прекрасното същество на света ( и след малко ще се събуди с рев, as usual ) . Никога не се отказвайте да се борите, за да имате детенце! При някои става лесно, при други като нас - не! Дано тази тема не спира да се пълни с истории с щастлив край!
МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА, ВЯРВАЙТЕ!

Какви чудесни новини!
Честито, момичета! Нека са живи и здрави слънчицата ви!   

Почти не мога да повярвам, но моята мечта се сбъдна!!!

2013 г. - 2-ра бременност (имаме прекрасно момиченце на 4 годинки), която преминава чудесно и е добре следена. След феталната бях напълно спокойна. И така до деня преди термина, когато усетих, че бебето не рита, макар че съм полегнала.  Веднага се усъмних наред ли е всичко, но ден преди термина очаквах промени. На сутринта имах и консултация и така и не направих нищо. На консултацията вече не можаха да намерят сърдечните му тонове. Бяхме го изгубили.

После се оказа, че причината е парвовирус Б19. Една от детските болести, наричат я даже петата - fifth disease. Безобидна за всички, освен за плода в майката, тъй като води до много силна анемия, фатална за бебето, което не възстановява достатъчно бързо червените си телца. При мен се прояви само с еднократна висока температура две седмици преди загубата. Превантивно ми бяха изписали антибиотик (застраховка срещу токсиплазмоза и листериоза) и бях напълно спокойна...

Грях ми на душата, но впечатлението ми е, че докторите изобщо не са наясно с това, което вече е установено за парвовируса - че е смъртоносен и в началото, и в средата, и в края на бременността. Благодарна съм на провидението, че ме водеше и  ми даде сили да чопля в интернет, че да намеря статия, от която да разбера подробности и която да е достатъчно авторитетна, че да убеди доктора ми да прати тъкан от плацентата за изследване. Ако не бях разбрала причината, май нямаше да се реша на следващ опит. С моите години и с двата миседа в 6-7 седм. от преди  дъщеря ми щях да се навия, че е нещо генетично, което не могат да идентифицират, но което убива бебетата ми. Шапка свалям на всички мами, решили се на следваща бременност, без да имат обяснение за предишна загуба! Голяма сила се иска за това!  Не смея да мисля какво щеше да стане с мене, ако бях останала с празни ръце завинаги. Докоснах се само до началото на депресията, не ми се помисля през какъв ад можеше да премина и да прекарам и цялото си семейство...

Но ето че 13 месеца по-късно се радвам на детенце, и пак момченце (за радост  и на тати, че и на него му беше много тежко). Не предполагах, че следвайки съвета на доктора да почнем с опитите 3 месеца след загубата, ще забременея буквално след първия път.

Изкарах, разбира се, странна бременност, да не кажа нещо повече. Много дълго не казвах. Не коментирах и с малката, "подготовката" започнахме чак в 8-ми месец май и тя беше минимална. Не пазарухав, освен в последния момент, съвсем малко.

Психотерапевт предполагам ще ми каже, че това е бил вид отричане, стремеж да не се привързвам и т.н. Е, признавам, че е така, но ...помага. Гонеше ме и голям страх от вируси - една солета не смеех да хапна с неизмити ръце. Малката спрях от градина. Стигах и до спешното -  за всеки случай, но само веднъж. И така някак го добутах до края.

Е, с помощта на медицината си спестих с удоволствие две седмици - направих превантивно секцио в началото на 38-ма седмица. Предпочетох сигурността (ако има такава), въпреки че с моята история нямах показания.

Страхът и фобиите обаче са нищожна цена за една мечта! Моята мечта се сбъдна - безкрайно благодарна съм и винаги  ще бъда!!!

Желая ви сбъдване на мечтите ви, мили силни момичета! И вярвайте!!!

Да са ви живи и здрави Сбъднатите мечти  .
 

 радвам се че и аз мога да спаделя това което в общи линии по един или друг начин сме преживяли.аз имам 2 прекрасни момичета.решихме да имаме 3-то.забременях на 1-вия месец без проблеми.бяхме много щастливи,измислихме име за бебчо,подготвихме се психически за щастие.един ден прокървях,но мислех,че е нещо незначително.отидох при личната 0лекарка,а тя като чу веднага ме изпрати в спешното(Испания).там в родилното като ми сложи екографията ми каза:no tiene latido,а аз я питам какво означава,а тя казва:сърцето не бие ....не можех да повярвам !предизвика ми аборт с вагинлни хапчета в 12 г.с.Няма да се откжа,недейте и вие.Успех,и поздрави на всички които усяха