ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

  • 91 536
  • 758
# 315
О, да, като ме напъне вътрешното напрежение, та по целия гръбначен стълб - от тила до опашката.
Сигурно ти е от напрежението, което си изкарала, като се успокоиш малко, ще мине.
Виж целия пост
# 316
Аз по принцип имам болки в тази област,поради седенето на компютъра по цял ден. А и се напрягам,не ми е много спокойна работата.

Ох днес си мислех нещо. Това ПР някой го беше описал като малкото дете в нас. Мисля,че Орлин Баев беше. Което има нужда от любов и иска да бъде прието. Но ние се страхуваме от него толкова много,че всеи път когато то напомни за себе си,ние се борим да го изгоним,мразим го,не го искаме в нас. Но то толкова повече страда и буйства,плаче и вика,и иска да го обичаме. Но какво излиза в крайна сметка,че ние не обичаме себе си,не можем да се приемем с всичките ни състояния,все се стремим да бъдем други,да бъдем НОРМАЛНИ,да бъдем като другите. Но тогава ще бъдем просто част от тълпата....не знам вече кое е по добре. Опитвам се да се заобичам , но ми е много трудно,защото никой нормален човек не обича да се страхува нали така???

Питам се,как е възможно всяко малко физическо дискомфортче да бъде до лудост наблюдавано и преследвано,да бъде усилвано и превърнато накрая в най-тежката диагноза?? Как успяваме да го направим това? Ако можехме по този начин също и да медитираме и да се изключваме,да релаксираме поне за минута!!!! Щяхме да станем безсмъртни сигурно.

Това е БИЧ,много болезнен и тежък,наказание,ужасно,думите не стигат да опиша. И като знам,че всяка минута и дори секунда всеки един от вас живее като мен,непълноценно,в страх,в очакване ПА да дойде......не ми става леко,а ми е мъчно,много ми е мъчно...не го залсужаваме бе,никой не го заслужава......Sad

Виж целия пост
# 317

Yellow Butterfly, а аз всеки път отивам да дишам със страх и нежелание, макар, че полагам доста старание. Не знам как да го преборя този страх. Като казвам рецидив, сега при мен не преобладава ПР, а тревожността и депресията.
Колко много сте изписали. За съжаление тази тема расте и расте  Sad А как искам всички изведнъж ,като по чудо да се оправим и темата да изчезне.......
Виж целия пост
# 318
alinnna това няма да стане. И да изчезне,ще се направи друга. Разрови се само из нета да видиш колко ужасно много форуми има за това,и стават все повече. Хората се множат и забележи няма един дето да му е минало завинаги. Аз познавам много хора в това състояние. Тези които са добре сега е защото пият АД. Но това не може до живот така нали? А останалите се клатят и люлеят ,както и аз. Аз спрях АД и се отдадох на мъчението. Просто няма смисъл от тях. Така,че можем да спрем да пишем,но това няма да е защото сме ок,просто в един момент става преповтаряне на нещата и зацикляне. Ще ти писне и от това и ще спреш да пишеш. Многократно ми се е случвало в други форуми обаче. В един момент се изчерваме с болките си....
Виж целия пост
# 319
Майра, аз просто си мечтая. Казват, че преди коледа мечтите се сбъдвали  Grinning Много силно ще си го пожелая на 24 декември-нали тогава небето се отваряло и всяко желание се сбъдвало  Grinning Миналата година понеже се чувствах добре от АД забравих. Надявам се тази година до Бъдни вечер да не съм пропила отново АД, за да не забравя  Simple Smile
Виж целия пост
# 320
Хаха,пожелавам ти го и аз Simple Smile Simple Smile

И аз миналата година бях добре и бях сама ,с кучето...което вече нямам Sad
Виж целия пост
# 321
alinnna това няма да стане. И да изчезне,ще се направи друга. Разрови се само из нета да видиш колко ужасно много форуми има за това,и стават все повече. Хората се множат и забележи няма един дето да му е минало завинаги. Аз познавам много хора в това състояние. Тези които са добре сега е защото пият АД. Но това не може до живот така нали? А останалите се клатят и люлеят ,както и аз. Аз спрях АД и се отдадох на мъчението. Просто няма смисъл от тях. Така,че можем да спрем да пишем,но това няма да е защото сме ок,просто в един момент става преповтаряне на нещата и зацикляне. Ще ти писне и от това и ще спреш да пишеш. Многократно ми се е случвало в други форуми обаче. В един момент се изчерваме с болките си....

Майра, уверявам те, че има хора, които са се оправили напълно и от години вече нямат ПР.Колкото и коварно да е.  Сега за завинаги никой не знае. Аз също съм една от тях, а и при мен положението беше доста тежко и много време пих АД. Знам много добре колко е тежко, наистина е голям бич, както каза някой тук...Но истината е, че ако иска наистина да се оправи човек трябва да действа. Аз моя лек съм го споделяла вече тук отдавна - той е психотерапия + дишане и съответно намиране на корена на проблема, изкореняване и правене на необходимите промени в живота, което не казвам, че е лесно. Човекът по принцип не обича да прави промени, защото не обича неизвестното или по-скоро го е страх от него.  Форумите помагат наистина, за да видиш, че не си сам в това, че има много други като теб и с които може човек да си дава взаимна подкрепа. Добре че ги има наистина.
А иначе за справяне със състоянието на някой им трябва много повече време отколкото на други, зависи колко време е влачено и до каква степен те е травмирало...Понякога отнема наистина повече време.

А, да, забравих да кажа, че според мен най-великият лечител на всичко е ЛЮБОВТА и безусловната подкрепа и разбиране от страна на човека до теб и на най-близките.  Знам, че такива хора са рядкост, още повече ако няма понятие какво е ПР. Любовта (истиснката) лекува всичко.

Не налагам мнението си на никой, просто споделям своето виждане за нещата Wink
Виж целия пост
# 322

Yellow Butterfly, а аз всеки път отивам да дишам със страх и нежелание, макар, че полагам доста старание. Не знам как да го преборя този страх. Като казвам рецидив, сега при мен не преобладава ПР, а тревожността и депресията.
Колко много сте изписали. За съжаление тази тема расте и расте  Sad А как искам всички изведнъж ,като по чудо да се оправим и темата да изчезне.......

Алина, малко ми е странно, че не се повлияваш от дишането, в смисъл ако се повлияваше добре вече нямаше да имаш страх и тревожност като отиваш там...Предполагам терапевта ти е казал какво не е наред и защо е такова положението...Той какво мисли за това?
А за депресията... и аз си я имам... особено есенно-зимния период... То е нормално ако има проблеми човек и студа, липсата на светлина и мрачното време подсилват нещата...Пък и с тези чувствителни души, дето сме ги довели на тази земя... Много уроци за учене, много нещо....
Виж целия пост
# 323
Цитат
Ако не си вярваща, то поне книгата е прозорец към света, свят който ние отбягваме заради грубостите и жестокостите към които сме толкова чувствителни.

Подкрепям те с две ръце, МАРИ! Медитацията, релаксацията (всякакъв вид), хубавата книга са все неща, които ни помагат да се отнесем в един по-хубав, топъл и истински свят, без грубости, бе жестокост, без агресия, без фалш. Там сме си у ДОМА...
Виж целия пост
# 324
Към това дишане терапевт ли ви насочи? Кой го прави? Изобщо това за всеки ли е подходящо или е индивидуално. ? Аз хвърлих АД, сега може би за това ми става зле. Започнах терапия при истински терапевт,но съм едва от скоро и е много рано да се разбере дали ще се оправя. Но със сигурност разбрах,че АД не помагат въобще. Трябва работа ,много работа. Промени и т.н, но е трудно,особено в нашите времена,да напуснеш работа примерно и т.н....
Виж целия пост
# 325
Към това дишане терапевт ли ви насочи? Кой го прави? Изобщо това за всеки ли е подходящо или е индивидуално. ? Аз хвърлих АД, сега може би за това ми става зле. Започнах терапия при истински терапевт,но съм едва от скоро и е много рано да се разбере дали ще се оправя. Но със сигурност разбрах,че АД не помагат въобще. Трябва работа ,много работа. Промени и т.н, но е трудно,особено в нашите времена,да напуснеш работа примерно и т.н....
[/quote
]
Така е, много е трудно, не се взимат лесно такива решения, но другия вариант е да продължава живота на човек по стария начин. И наистина много работа върху себе си, заедно с промените.
Там , където ходих аз терапевта го водеше дишането, но зависи в кой град си... Има в София, има и във Варна - поне тези, които са лекари... Иначе има вече много други, които също се занимават с това.
Виж целия пост
# 326
Така е, много е трудно, не се взимат лесно такива решения, но другия вариант е да продължава живота на човек по стария начин. И наистина много работа върху себе си, заедно с промените.
Там , където ходих аз терапевта го водеше дишането, но зависи в кой град си... Има в София, има и във Варна - поне тези, които са лекари... Иначе има вече много други, които също се занимават с това.
Виж целия пост
# 327
Yellow Butterfly, мисля си аз като съм обградена от толкова любов и разбиране защо не се повлиявам  Cry
 Ами за дишането не знам, нали ти казвам, аз по принцип ходя на двудневни семинари и буквално дишаме през двата дни само с почивка да сън през нощта.......но аз се изморявам  и ми става адски досадно , правим дишане и с тибетски купи. Ами какво да казва той, за 17 години за първи път ме видя да се старая първия път като дишах сама.....после продължих да се старая , но нещо спря да се получава, а е излекувал толкова народ с това дишане.......като , че ли аз ще се окажа най-несериозната........ Cry
Виж целия пост
# 328
ето ме и мен днес пак обичайно на лекар, но няма как трябваше да ми предпише нещо за анемията , само дано Praynig не ми дразнят стомаха, че иначе не знам, вчера писах до късно , даже съм заспала с лаптопа в леглото и като се събудих бях онлайн още Simple SmileМного съм уморена док каза, че било от анемията може и да е така , но като прибавим и страховете си стават доста неща.Реших да си направя ремонт на стаята ще продам старите вещи, надявам се да намеря купувачи Simple Smile и ще си взема нови ей така за да си сменя атмосферата, днес бях в мебелни магазини и се почувстах много добре, усещам, че имам нужда от промяна и ще започна с това
Виж целия пост
# 329
enyo, благодаря за статията. Аз питах информативно за това и съм ти задължена.  bouquet
Беладона, сама разбираш, че след като мислите са ти заети с други неща вече си по-спокойна. Аз в началото имах огромна нужда да ходя на църква. Ходих няколко последователни дни. Исках помощ от Богородица и от Господ. Но не обвинявах. Исках само да ми помогнат да се справя с това изпитание и да ми покажат верния път. Не съм суеверна, но когато запалих свеща тя горя около една минута и после се чу пукот. част от нея падна на земята и доизгоря,а останалата в ръката ми продължаваше да гори. Нали знаеш,че вярата е силно нещо. Казах си, ще прегори всичко и ще остана да горя спокойно в живота. Wink Другото нещо ,което разбрах от това си ново за мен състоятие ПА е ,че много, ама много са ми липсвали книгите. Нямах време от 3г да чета,а някога ги изяждах с кориците. Явно те са ме държали да не падам духом и ми е било по-лесно да се откъсна от лошите неща. Започнах да чета само леки книги, без екшъни и криминалета на които бях фен. Има разлика. Улавям се , че вече умът ми е насочен към книгата, която чета и дори когато остана с мислите си аз мисля за героите, а не за страховете си. Ако не си вярваща, то поне книгата е прозорец към света, свят който ние отбягваме заради грубостите и жестокостите към които сме толкова чувствителни.
И да кажа за себе си. Вчера  ,след половин ксанакс от 0.5 станах сутринта с главоболие.
За това снощи  взех четвъртинка и сега съм ок.  
А пък този сняг на парцали направо ми пречиства душата.
Приятен и успешен ден!
Мари и аз така доста често съм на църква, вярвам,че, ако човек поиска прошка и разкаяние Господ ще му помогне, на мен са се случвали чудеса и знам ,че Господ ми е помагал много, не ми трябва да се убеждавам ,надявам се и този път да ми погне.Вярвам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия