Нека се представим и още нещо

Софи, много съжалявам за кошмара през който си преминала. Каква е тази безотговорност по тези болници .Забравили ли са клетвата която са полагали ?По повод нагълтването с околоплодна течност - веднага след като извадят бебето трябва да го аспирират доколкото знам . В Бургас обаче това не се практикува  .За да ти станат кални водите си представям колко са те поглеждали .Всички са станали  алчни и бездушни същества .И моето бебе си отиде през нощта .Беше 2 .00 часа И аз като теб си събрах багажа и се обадих на съпруга си,но не му казах какво е станало.Когато дойде му казах и аз не помня как . Боже всичко ми е пред очите все още .Сигурно никога няма да ми излезе от главата .Бъди много щастлива с твоята малка принцеса !

  Здравейте и от мен,
  От много време чета форумите и все отлагам и аз да се включа! До скоро ми беше лесно, защото четях всички други форуми, но не и този! А и радостта много по-лесно се споделя с родители и приятели, отколкото нещастието. Особено хора, които не са го изпитали не могат да го разберат и го приемат просто като един неуспешен опит и казват:"Е, нищо, следващия път ще стане"! Тук намерих много сродни души и най-вече хора, които ще ме разберат!
 Ето и моята история - До скоро бях една щастливо бременна жена,изпълнена с планове, надежди и радостни очаквания,  но всичко свърши в 25 г.с. Седмица преди това (беше събота) ме приеха в болницата за задържане. Но бебчо се задържа само една седмица и на следващата събота получих силни болки, кървене и като ме прегледа доктора, вече имах 7 см разкритие. Доктора каза, че ще трябва да родя и че за бебето няма никакъв шанс да оцелее.
 Беше най-ужасния ден в живота ми, по-силни болки не бях изпитвала никога преди,а и всичко изведнъж рухна - планове, надежди, очаквания. И моето бебче си отиде още преди да съумее да вдиша първата си глътка въздух!!! А до последно си го усещах да мърда  !!!
 Това е моята история, все още е минало много малко време от случилото се и ми е много трудно да се съвзема. Умирам от страх това да не се повтори пак. Радвам се, че има хора които са успяли да се вдигнат на крака и да имат живи и здрави деца!!! И това ми дава сили. Благодаря на всички, които пишат и които помагат на такива като мен. Възхищавам се на тяхната сила и упоритост!!! 
 

pipi82,верно е това което казваш  .На който не му е дошло до главата не знае за какво става въпрос . Съжалявам много за  кошмара през който си преминала. Следващият път ще стане  или щи си имате друго - мразя да ми говорят така .Те дори не подозират ,че сигурно няма да имаме минутка спокойствие следващият път ,дай Боже да има такъв .Дано следващият път Бог ни пощади . Желая ти късмет и едно здраво бебе!

pipi82 съжалявам за твоята загуба  . Истина е, че хора, които не са преминали през това не могат да ти съчувстват, не могат да те разберат и често не знаят как адекватно да реагират на чуждата болка. Тук определено ще срещнеш разбиране и подкрепа. Трябва да бъдем силни за да можем да сбъднем мечтите си, въпреки че нещо вътре в нас завинаги се е пречупило. Пожелавам ти да намериш пътя към твоите мечти и те да се сбъднат 

Пипи, съжалявам мило майче. Познавам този кошмар. Знам и как звучи: "Млади сте, ще си имате друго. Следващият път ще се получи." Не разбират, че ние сме си искали точно тези бебета, че за нас не е въпрос на бройка... И да не им дава Господ да разберат.
С риск да човъркам раната - но, мила, мисля, че не е лошо да се опиташ да намериш причината това да се случи. При мен нещата се случиха по сходен начин и се оказа ,че  съм имала сериозне проблем, който не е бил видян навреме, но който се лекува лесно. Много е важно да намериш причината. Не знам кога се е случило това и може би още е много прасяна раната и не ти е до това да търсиш причината. Когато му дойде времето. Прегръщам те!

  Благодаря още веднъж на всички ви за подкрепата, найстина много ми помагате!
  Светлана, моля те да ми пишеш по-подробно за твоя проблем. Как го откриха и какви изследвания си направи. На мен ми правиха хистологичен анализ на плацентата и ми изследваха нивото на някакъв хормон hHG, и уж всичко се оказа добре. И  ми казаха, че няма медицинско обяснение на случилото се. Ако искаш може и на e-maila ми да пишеш - rossy_82@abv.bg

Чета и плача с вас мили мами на ангелчета! 
И аз загубих моето бебе поради лекарска немарливост! Болката е несравнима! Никого и нищо не съм обичала повече от моето прекрасно момиченце! Никога няма да го забравя, ще бъде винаги в сърцето и мислите ми! Знам, че живота е пред нас и се надявам един ден да имам здраво и щастливо дете, което ще даря с най-голямата любов на света!

Прегръщам всички мами и ви моля не се предавайте!

pipi_82, 
moreski69, 
sladurana_83, 
 
 

Съчувствам Ви най искренно мили майчета ,но трябва да бъдем много силни и да продължим напред  .А нашите ангелчета - те знаят колко много ни боли за тях . Завинаги ще останат в нашите сърца.  Кураж .

sladurana_83, moreski69,  Мъчно ми е, че още две майчици и техните близки са станали жертва на нечия немърливост и безхаберие. Искрено вярвам, че Господ изпраща щастие на всички ни в един момент. И че то ще стигне и до вас. Както и че изпитанията ни не са безсмислени, просто понякога е твърде трудно да намерим смисъла... Прегръщам ви, момичета.
  - за мъничките ви ангелчета

Трудно ми е да вярвам, че има Бог и той е толкова несправедлив към всички родители загубили децата си. Не знам с какво сме го заслужили, нито ние с моя мъж, нито всички останали. Не сме направили нищо лошо на никого, а на нас ни се случват такива неща. Нали на добрите хора се случвали само хубави неща!? Вече не вярвам в това!

Свекърва ми каза, че Бог е прибрал бебка при себе си защото е имал нужда от ангелчета!!! Иска ми се да вярвам в това, но сърцето ми се къса и искам да крещя с всички сили! Защо Бог, кадето и да е той, ни причинява това?! 

Почивай в мир, мое прекрасно детенце и знай, че мама и татко те обичат с цялото си сърце!

 

 Сладуранка, знаеш ли какво  чух по телевизията когато и аз   недоумявах защо на мен се случи . А мъжа ми се чудеше и казваше как на всеки е помогнал с каквото може и на никого не е навредил . Даваха една жена която е болна от рак . Та тя каза така :  Аз съм попска внучка .Дядо и навремето и е казал  нещо  .И то е: Не  съдете  Бога  той праща изпитания само на най верните си чеда!

Рени, надявам се това да е едно изпитание за мен и всички, които са на моето място! Искам да мога да простя, но все още не мога! Болката е огромна! Не само за нас, но и за всички наши близки и приятели!