Нека се представим и още нещо

като ми остане малко време ще ти напиша подробно лично съобщение.

Дълбок поклон пред болката ти, Анелия. 

MartakEly дълбоко съжелявам,моето момченце бе увито по същия ужасен начин и аз го зърнах за минутка,но ще бъде в сърцето ме завинаги!     Анелия сигурно скръбта ти е много по-голяма от на всички ни защото ти предстои много голяма борба-аз те подкрепям и се моля за всички ни Да вярвате има възмездие за всеки и наистина стават чудеса!мир на душичките на всички напуснали ни без време И макар и да не им разкрихме любовта си те са го усещали,когато са били частица от сърсето ни!!!

Толкова е тъжно и тежко всичко това, за което споделяте. Трудно е да го преживееш, но надеждата винаги остава, зависи от желанието да се бориш за своите рожби. Колкото и гадно, или чудно да звучи, аз ви завиждам на всичките. Преди време се изтърсих във форума - без представяне, без споделяне за какъвтои да е проблем. Потърсих помощта ви, защото татко почина,а аз исках точно с вас да го споделя. Дали някой се е питал "защо ли?". Преди 9 години родих моя син. С такова нетърпение го чаках да се появи.....Родих го с много "щастлива болка" в провинциалната болница на града, в който живея. Уж всичко бе нормално - зашиха ме, но се оказа, че плацентата не е цяла - почти 50 процента е слепнала била за матката и съответно след минути получих кръвоизлив. Разшиха ме, чистиха ме без упойка разбира се и отново ме зашиха. След минути пак получих кръвоизлив и тогава разбрах, че съм получила рекламсия на матката. Изпаднала съм в кома, отново са ме чистили, и след 6 часа се събудих, защото не можех да оставя моя чакан син без да се грижа за него. Нямах кръв - лаборантката се опитваше да вземе за изследвания, а няма. Изваждаше иглата и спринцовката с няколко капчици кръв. Единият лекар каза, че трябва да ми махнат матката, защото пак ще получа рекламсия, но другият ме посъветва да не се съгласявам и ще се възстановя. Само трябва да почакам 3-5 години. Предупредиха и съпруга ми, че не трябва да забременявам- със сигурност няма да мога да износя бебето и ще бъде фатално и за мен. Години съпругът ми беше в стрес - "да не сбърка"- промени се и сексуалния ни живот-знаеше,че просто може да ме убие. Преди година "го прелъгах" да не се плаши, че съм ходила на преглед и са ми казали, че не мога да забременея, че пия хапчета . След 2 месеца установих,че съм бременна.... Не му казах, защото той винаги мечтаеше за дъщеричка- исках да съм сигурна, че съм се възстановила напълно и съм способна да износя това бебе. Уви.......Стана толкова бързо и изведнъж. Получих силен кръвоизлив и просто сама се изчистих, никой не смееше да "бърка" в мен. С това приключиха всички надежди. Въпрос на време е да ми махнат матката - вече имам проблеми. Страх ме е, не мога на нищо да се надявам... Как да кажа на моя съпруг, че таи напразни надежди за дъщеричка......................Затова ви завиждам, затова чета вашия форум, затова искам да споделям с вас, и само с вас......Дано сте ме разбрали, съжалявам,че съм многословна....

Инче, много съжалявам за това, което си преживяла! Съжалявам и за топящите се надежди... Много боли, когато мечтите си отиват. 

Винаги ще вярвам, и ще се надявам, ако аз не успея, нека този шанс бъде даден на всички вас, мили мами. Впреки всичко няма да се откажа, защото веднъж съм надживяла смъртта, а друго не може да ме спре. Обичам ви, и ви прегръщам силно. Искам да съм ваша подкрепа и вие моя. Само с вас съм споделила, че моите надежди наистина се топят. Не искам да го повярвам, не искам....

Анелия  много съжалявам мила, но изчакайте наистина и проучи всички възможности.

Инче 

 Инче,много съжалявам
С какво мога да ти помогна?

Инче, /не тая тема е мястото да обсъждаме тия неща, ама Хера ще разчисти след някой ден/ Мислех си след като прочетох написаното от теб. Ходила ли си на лекар извън твоя град? Може пък да си се възстановила, минало е много време. Може тази бременност да е завършила със спонтанен аборт по други причини, изобщо несвързани с тежкото раждане. Ако не си търсила консултация с най-добрите специалисти- направи го. Не губи надежда! Може пък след година-две да ти честитим така чаканата дъщеричка... от сърце ти го желая! Може да пишеш в месечната тема, всички момичета ще се радваме, ако можем да помогнем...

Инче ,незнам какво да ти кажа .Много тъжно.  те силно.

Инче, докато вярваш винаги има надежда! 

Инче, няколко пъти четох написаното от теб, и също толкова пъти плаках. Не посмях да пиша, и не намерих думи с които да те утеша. Толкова е тъжно и тежко. Не губи надежда, вярвай мила ..........

За съжаление и аз трябва да се включа във вашата тема. Имах здраво 2годишно момченце но той започна да се разболява доста често и го спряхме от яслата.След всички видове изследвания  разбрахме че Бобчо е болен от Спин заразен по незнайна каква причина. Идеше ми да умра мислех  че това е някакъв кошмар но.... Седем месеца след това Бобчо почина на 20май станаха 2години от както Бобчо  го няма а болката с годините не утихва а напротив увеличава се и не знам дори някога ще спре.

Съжалявам миличка , за огромната ти загуба. 
Господи защо???????????

оставам безмълвна... това е така жестоко
Поклон пред мъката ти, майчице!