Нека се представим и още нещо

Марго,много съжалевам за загубата ти.
Утре се навършват 2г. от загубата на моите близнаци и ми е много ,много болно.
Но въпреки всички трудности,тази Коледа ще бъдем трима,защото нашият малък победител вече е факт.
Пожелавам го и на теб!Вярвай,че ще бъдеш щастлива и се бори !

Здравейте, момичета!
Както е тръгнало, все повече се размножаваме. Да се представя накратко и аз. На 37 години реших, че вече ми е време за второ дете. За всеобща изненада - еднояйчни близначки. Радост в къщи,таткото на седмото небе. Ама само до 25 г.с. На 5.12 се наложи да ги родя - вече починали. Т-синдром. Вярно е, че имам една страхотна дъщеря, но загубата на близначките отвори в мен рана, която май никога няма да заздравее. Кажете ми, как да живея отсега нататък?! Всеки ден се разкъсвам от мъка и плача. Душата ми гори.... А като виждам колко майки сме изгубили деца и още повече ме заболява.
Няма господ, щом толкова деца отлитат от нас.

petq_p ,много съжалявам за случилото се!НЕ мога да ти кажа как да живееш за напред,защото и за мен е ужасно трудно.Вече имам една малко слънчице,което промени животът ми изцяло,но никога няма да забравя моите момчета!
Аз също си загубих еднояйчните близнаци заради този гаден синдром точно преди 2г.(днес се навършват) и точно днес чета вече за 3-ти път подобна на нашата съдба.

Марго, много е тежко и много боли, и е много трудно да продължиш напред, кураж миличка
  за твоите ангелчета
petq_p , съжалявам че си станала част от нас ... сега ти трябва време, за да се научиш да живееш с болката ...
  за твоите ангелчета

petq_p - много съжалявам

 petq p напълно разбирам мъката ти . Мисля си, че колкото и деца да има човек, никога не може да забрави тези, които е изгубил.

Отново нови попълнения  .Много съжалявам, момичета. Трудно е, но трябва да се справим някак си с тази огромна болка.......

Марго, petq_p съжалявам за загубите ви, знам колко много боли. И моята рана е прясна и стана още по-дълбока 
Марго и аз съм от Варна, ако имаш нужда от нещо или просто да споделиш, пиши ми 

Благодаря ви, момичета, за разбирането и подкрепата. Вие най-добре разбирате какъв огън ме гори. Добре че тук никой не ме пита как съм, защото вече ми идва да  от този въпрос.  ви всички.

 petq r 
 И аз мразя въпроса "Как си", на него от самото начало отговарям само с :"Оправям се" или "По-добре". Мисля, че на всички тук ни е ясно, че на този въпрос толкова скоро след случилото се нещастие не можеш да отговориш с "Добре съм".

Марго , petq_p, съжалявам момичета! Съжалявам, че още две майчици са се разделили завинаги с рожбите си.

И аз се присъединявам към вас. На 19.12.2008г. спряха да бият сърчицата на мойте две бебки- еднояйчни близначки. Вече им бяхме избрали и имена-Калина и Елица. Те се родиха преждевремено в 6-ти месец. Честно казано си бях казала, че няма да пиша в този подфорум, защото си мислех, че ще ми е прекалено тежко, но всъщност изпитвам постоянна нужда да говоря и споделям...А е много по-лесно да говориш с някой, който е минал през този ад или все още е в него. Аз лично не знам дали въобще някога се излиза от него. Мина седмица, а сълзите не спират, болка и тъга са свили сърцето ми и едва си поемам дъх. Нищо не ме интересува и нищо не ми се прави. А дори си направихме и коледна украса вкъщи- очите ти плачат, а ти закачаш камбанки, защото се надяваш, че дечицата ти са малки ангелчета и в този момент са около теб и трябва да се радват на украсата. Чудя се как да продължа напред... Като в безтегловност съм, като затворена в черна стая, от която дори не искам да изляза. Постояно мисълта ми се връща към онази сутрин, в която видях едната си дъщеря, а другата я чувах как плаче и не можех да я прегърна....Няма такава болка...
Прочетох, че се дразните като ви попитат "Как си?". На мен пък ми идва да раздавам шамари като чуя:"Ами нали ще си имате други деца!"- сякаш са някакви телевизори или други вещи. Така бях свикнала с мисълта, че ще имам две бебки, че дори и да имаме друго детенце - като го сложа в леглото, то все ще ми изглежда празно, защото знам, че там трябва да лежат две бебки.
Наистина не знам как да продължа живота си...

Мила Кенга, аз също се опитвам да си отговоря на въпроса как да продължа живота си ... и не намирам отговор. Май ще си съществуваме с по две вечно кървящи рани, заровени под пепелта на изгорелите ни души. Изгубихме по две дечица наведнъж - толкова е жестоко и несправедливо. Мъка ....

Мила Кенга, оставам безмълвна пред мъката ти. Толкова е тежко , особено по празниците, мъката те задушава, сърцето ти кърви, болката е неописуема.........Боли, о, боже , как боли.....
Няма рецепта как да продължиш живота си, просто живота не ни даде право на избор.....
Продължаваме с болката, с мъката, и с искрица надежда......Това е. Трябва да живеем с болката.Завинаги.....
Прегръщам те..... Искам да спра поне за малко безсилието ти. Знай , че всички сме с теб....
Аз намерих голяма утеха в тоя форум.Дано и ти намериш такава.......
Поклон пред чистите , светли душички на твоите две ангелчета...
  за Калина и Елица

Кенга,  .
Елица и Калина , колко специални сте били, че вие двечките трябваше да попълните ангелските редици преди големи празници?
Защо болката остава тук при нас?
 

Марго, Петя,  .