Кенга, Изпепелена, тъжна мама, 
за мъничките ви ангелчета, напуснали този свят така рано...
Виж целия пост
за мъничките ви ангелчета, напуснали този свят така рано... Нека се представим и още нещо
- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
# 405
22 ян. 2009, 08:56 ч.
# 406
23 ян. 2009, 21:47 ч.
тъжна мама и аз прочетох за твоята трагедия. Много жестоко лекарско отношение
За твоето ангелче
Виж целия пост
За твоето ангелче
# 407
28 ян. 2009, 17:23 ч.
За тези неща трудно се пише.
Имам един спонтанен аборт на 13.07.2007.На 20.01.2009 загубих бебето си заради чиста случайност.Термина ми беше на 19.01.2009.
"Бебето е имало вродена аномалия, която е била несъвместима с живота. Става въпрос за вродена недостатъчност на съсирващите фактори - установени са множество кръвоизливи в мозъчето на бебето. За съжаление това е много рядко срещана аномалия и не може да се диагностицира по никакъв начин по време на бременността. Не става въпрос за лекарска грешка. Бебето не е имало шанс да оцелее дори да се роди."-това го написа nana77 ,за да разясни моя случай,за което много и благодаря..и за това,че ме прати при точния лекар и благодаря!
И ето какво,ще ви цитирам:
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!
Човешкият живот е път, пo който всеки един от нас минава ,път oсеян с много трудности и неволи. Всяка трудност калява душевноста на чoвек. След всяка преодоляна трудност ,човек усъвършенства себе си, своя личен свят. Но дали това ,което не ни убива ни прави по силни?
Всеки човек има собствено мислене за това как трябва да живее и как да умре. Според един живота е розов , а за друг той е черен. Животът е осеян с трудности и неволи ,които ако се научим да преодоляваме , ще можем да живеем по-спокойно. Пред човек застават пречки за да може да се справи с тях. По този начин той става по-силен и по-уверен в себе си.Важно е всеки човек, сам за себе си да знае как да се справя с трудностите без да се влияе от чуждото мнение, да се вслушва в съветите на околните без да ги приема безприкословно, да разбира и анализира заобикалящата го действителност и да се приспособява по-лесно към нея.
Според мен е твърде остаряло виждането ,че трудностите и неволите са наказание за нашите грешки.
Не е така! Това е просто начина Бог да ни каже :”Хайде време е да се изправиш срещу самия себе си!” Когато се появи трудност ,човек дава всичко от себе си ,за да я преодолее ,а когато се справи с проблема той се чувства по-силен, по-самоуверен, защото знае, че може.
И ако наиситина нещата, които не ни убиват ни правят по-силни мога да кажа ,че всеки сам избира колко да бъде силен в живота си."
Само горе главите!
Виж целия пост
Имам един спонтанен аборт на 13.07.2007.На 20.01.2009 загубих бебето си заради чиста случайност.Термина ми беше на 19.01.2009.
"Бебето е имало вродена аномалия, която е била несъвместима с живота. Става въпрос за вродена недостатъчност на съсирващите фактори - установени са множество кръвоизливи в мозъчето на бебето. За съжаление това е много рядко срещана аномалия и не може да се диагностицира по никакъв начин по време на бременността. Не става въпрос за лекарска грешка. Бебето не е имало шанс да оцелее дори да се роди."-това го написа nana77 ,за да разясни моя случай,за което много и благодаря..и за това,че ме прати при точния лекар и благодаря!
И ето какво,ще ви цитирам:
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни!
Човешкият живот е път, пo който всеки един от нас минава ,път oсеян с много трудности и неволи. Всяка трудност калява душевноста на чoвек. След всяка преодоляна трудност ,човек усъвършенства себе си, своя личен свят. Но дали това ,което не ни убива ни прави по силни?
Всеки човек има собствено мислене за това как трябва да живее и как да умре. Според един живота е розов , а за друг той е черен. Животът е осеян с трудности и неволи ,които ако се научим да преодоляваме , ще можем да живеем по-спокойно. Пред човек застават пречки за да може да се справи с тях. По този начин той става по-силен и по-уверен в себе си.Важно е всеки човек, сам за себе си да знае как да се справя с трудностите без да се влияе от чуждото мнение, да се вслушва в съветите на околните без да ги приема безприкословно, да разбира и анализира заобикалящата го действителност и да се приспособява по-лесно към нея.
Според мен е твърде остаряло виждането ,че трудностите и неволите са наказание за нашите грешки.
Не е така! Това е просто начина Бог да ни каже :”Хайде време е да се изправиш срещу самия себе си!” Когато се появи трудност ,човек дава всичко от себе си ,за да я преодолее ,а когато се справи с проблема той се чувства по-силен, по-самоуверен, защото знае, че може.
И ако наиситина нещата, които не ни убиват ни правят по-силни мога да кажа ,че всеки сам избира колко да бъде силен в живота си."
Само горе главите!
# 409
28 ян. 2009, 20:01 ч.
Зола, според мен човек или е силен или не е, и точно в трудностите си проличава към кое клони. Ти си от първите и въпреки това се надявам никога повече да не ти се налага да го доказваш справяйки се с такива трудности. Съжалявам, че си тук
Виж целия пост
# 410
29 ян. 2009, 04:05 ч.
Здравейте, мили мами на ангелчета.
Честичко надничам тук, при вас, а тази вечер имах нужда да прочета вашите истории. Толкова много плаках, така ми се е свило сърцето! И много гняв ме изпълва към нечовешкото отношение на съществата, в чиито ръце сме оставили своя живот и живота на децата си. Изпитвам ужас, когато видя някоя нова мама сред вас... И искам да крещя от безсилието, което ме изпълва в такива моменти!
Благодаря на всички богове, че съм извадила някакъв невероятен късмет да имам една хубава и безпроблемнна бременност и да попадна на свестни доктори.
Не е честно да се случват такива неща!
Докато бях бременна се сблъсках лично с три майчини съдби...
Една приятелка направи аборт. Уж по "свое" желание в 7ма г.с.!
Друга приятелка, трябваше да направи аборт по медицински причини в 14та-15та г.с.
А третата загуби бебчето си малко преди да влезе в деветия месец... Беше се уплело милото в пъпната си връв и се задушило...
Още сънувам кошмари и болката от тези загуби ме пробожда надълбоко... Няма значение дали си го носила 9 седмици или 9 месеца все боли... Боли, дори да не ти се е случило! Адски ме изгаря тази болка и ми е непослино да си представя какво ви е на вас! Ще ми се да ви кажа нещо, което поне малко да ви утеши... Но за това думи няма...
Възхищавам се на силата ви, че сте успели да продължите напред. Ама че глупости... Кой знае колко пъти сте го чували това...
Простете ми, че нахълтах така нагло в темата ми!
Моля се за вашите ангелчета!
Виж целия пост
Честичко надничам тук, при вас, а тази вечер имах нужда да прочета вашите истории. Толкова много плаках, така ми се е свило сърцето! И много гняв ме изпълва към нечовешкото отношение на съществата, в чиито ръце сме оставили своя живот и живота на децата си. Изпитвам ужас, когато видя някоя нова мама сред вас... И искам да крещя от безсилието, което ме изпълва в такива моменти!
Благодаря на всички богове, че съм извадила някакъв невероятен късмет да имам една хубава и безпроблемнна бременност и да попадна на свестни доктори.
Не е честно да се случват такива неща!
Докато бях бременна се сблъсках лично с три майчини съдби...
Една приятелка направи аборт. Уж по "свое" желание в 7ма г.с.!
Друга приятелка, трябваше да направи аборт по медицински причини в 14та-15та г.с.
А третата загуби бебчето си малко преди да влезе в деветия месец... Беше се уплело милото в пъпната си връв и се задушило...
Още сънувам кошмари и болката от тези загуби ме пробожда надълбоко... Няма значение дали си го носила 9 седмици или 9 месеца все боли... Боли, дори да не ти се е случило! Адски ме изгаря тази болка и ми е непослино да си представя какво ви е на вас! Ще ми се да ви кажа нещо, което поне малко да ви утеши... Но за това думи няма...
Възхищавам се на силата ви, че сте успели да продължите напред. Ама че глупости... Кой знае колко пъти сте го чували това...
Простете ми, че нахълтах така нагло в темата ми!
Моля се за вашите ангелчета!
# 412
29 ян. 2009, 12:07 ч.
Зола, .
Много мъдрост срещам в написаното от теб. Дано тя да бъде твоя сила напред и скоро да имаш причини за своята радост и топли слънчеви лъчи в живота.
Виж целия пост
. Много мъдрост срещам в написаното от теб. Дано тя да бъде твоя сила напред и скоро да имаш причини за своята радост и топли слънчеви лъчи в живота.
# 413
29 ян. 2009, 13:19 ч.
Мили майчици
Имайте сила и вяра, че в живота ви ще настъпят радостни и светли мигове!
За всички мънички душици
Виж целия пост
Имайте сила и вяра, че в живота ви ще настъпят радостни и светли мигове!
За всички мънички душици
# 414
30 ян. 2009, 01:08 ч.
Zolla , съжалявам за детето ти. Възхищавам се на силата ти. Нека почива в мир твоето ангелче.
Виж целия пост
# 416
1 фев. 2009, 17:37 ч.
Аз съм позитивен човек и голям оптимист!Лошото е,че когато на човек му се случат такива неща осъзнава как се е занимавал с глупости и всичко останало му се вижда толкова незначително!Надявам се след време да се цопна в хубавите теми в този раздел!Пожелавам го на всяка мама,която е останала без детенце!..И не пожелавам на никой да изпита болката от загубата на едно дете!
Виж целия пост
# 417
1 фев. 2009, 18:36 ч.
Утре моята малка Мишел трябваше да стане на 2 годинки.Още немога да преживея загубата.Каквото и да става тя е вечно в мислите ми.Продължавам напред,но никога няма да е същото newsm45javascript:void(0);
Виж целия пост
# 418
1 фев. 2009, 18:40 ч.
mishelkrasteva, не сме те забравили, другарче. Не сме забравили за твоето момиченце Мишел.
Виж целия пост
# 419
1 фев. 2009, 19:50 ч.
mishelkrasteva, тази седмица мислих за теб. Прегръщам те.
За Мишел
Виж целия пост
За Мишел
Препоръчани теми