Януарчета безброй на мама вече не дават покой - Тема 13

дали да не си изпрося и една фотосесия, моя приятелка ме уговоря, но пусти срам и сама още не съм се снимала

много смотана според мен, купих буквално в несвяст щото ми писна и реших, че няма да давам хиляди за да ги потроша по Берлинското метро, виж друго би било само да се понеса по стъргалото на Кудам..

Бертони нямат доставка до Германия и излиза или скъпо или рисковано да се потроши ако ми го носи някой

Вчера имаше вероятност да си отида от този свят.  Направих огромна глупост, за която дори ме е срам да разказвам, но ще с поучителна цел. Откакто си купих ихалатор и започнах да правяа инхалации с физ. р-р, кашлицата ми се влоши. Припомняйки си как като дете съм дишала пара от чай от лайка над тенджера, завита с хавлия връз глава, вчера реших, съвем на своя глава, без някой да ми го е казал, без дори да съм го прочела някъде да добавя към физ. р-р чай от лайка, уж да има по-добър ефект. Резултатът: след 5 минути получих ужасен астматичен пристъп. Започнах нон-стоп да кашлям, дишането беше почти невъзможно, от гърдите си никога не бях чувала такива шумове. Сама съм у нас с детето, на което съм обещала, че си правя инхалацията и отиваме да купуваме разни дребни нещица за бебка. Чудя се какво да правя, не исках да шашкам близките си и решавам, че ще чакам да отмине (тъй като не знаех какво точно се случва). Е да, ама не минава. Добре че детето ми е страшно добро и разбрано. Само й казах "извинявай, но няма да можем да излезем, защото на мама не й е добре, моля те да си поиграеш отатък малко самичка" и тя милата слуша и изпълнява. Междувременно се свързвам с ММ, баща ми и майка ми, за да организирам логистиката по това някой да дойде при Анди, а друг да ме закара спешно до пулмоложката. Използвам малко думи, уж да не ги стресна, ама точно недомлъвките ми ги изстреляха вкъщи до 15-20мин. Обадиха се на пулмоложката (те, защото аз не можех да си поема въздух да говоря сама). На нея й се изправят косите като чува това, което съм направила. Каза веднага някой до аптеката да вземе вентолин да вдишам докато стигна до болницата, където щяла да ми бие противоалергично. Аз се шашкам, защото знам, че вентолинът далеч не е за бременни. Едвам дишаща звъня на АГ-то ми, обяснявам на две, на три какво става. Той (златен човек просто) ме успокоява, че ситуацията е извънредна и ако не направя това, което е казала пулможложката, може да има сериозни последствия... За противоалергичното ме успокои, че е ок за бремемнни. Докато стигнахме при лекарката, дишането се беше поуспокоило. Тя естествено съвсем заслужено (приятелски) ми се накара. Обясни, че с инхалатора течността се разпръсква на много фини частици, които влизат много навътре в белите дробове, не било като дишането на пара над тенджера... и е можело да стане голям скатлък. Та така. Сега пак съм на лекарство, за което треперя какво отражение ще даде на бебето. (Макар че самосиндикално си намалих дозата, но това е тайна...) Вчера цял ден ми се ревеше, но единственото, което ме спираше беше, че и без друго съм причинила достатъчно тревога на това малко създание в мен и повече стрес и тресене на корема определено не му трябват. Вечерта имах болезнени контракции. А между другото така както АГ-то ми казва, че зачестилите ми през последния месец контракции били нормални, пулмоложката споделя моето мнение, че зачестяването има голяма вероятност да е резултат от силното и често кашляне покрах бронхопневмонията. Сега продължавам да си се моля първо бебето да издържи поне докато вляза в 9-ти месец и второ... да се роди живо и ... здраво... Вече тотално губя надежда. Дано някой там горе ни закриля. Изинете за фемана, но имах нужда да го напиша.

Да, заради детето се постарах да запазя самообладание. Но признавам, това беше едно от най-големите изпитания в живота ми. Никога не съм получавала астматичен пристъп и много, много се уплаших от случващото се.