Тони, да дойда да ти помагам по магазините? 
Виж целия пост
Пишем тука трима, не петима, ний сме майската дружина!
- Публикувана: 30 окт. 2013, 04:27 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 11:15 ч.
# 62
26 ян. 2014, 18:10 ч.
Маменца, издирвам количка X-Lander XA Desert. Ако някоя от вас я има и я продава, моля да ми пише. 
Виж целия пост
# 63
26 ян. 2014, 22:50 ч.
Съвсем ни е замряла темичката май.
Аз напоследък нямам и много желание да пиша и предварително се извинявам, че постът ми ще е доста черен. От началото на годината ни е започнала една лоша серия с болести - първо аз имах проблеми с гастрита, после малкия хвана конюнктивит, после някакъв грип ни хвана с ММ /Валентин незнайно как се размина с двудневен секрет от носа и нищо друго/, сега мен от 2 седмици ме боли зверски гърло, ЛЛ ми изписа АБ, временно ми мина и сега пак същото
Ама това нашето са бели кахъри. Ако не искате да се товарите, не четете скрития пост.
Виж целия пост
Аз напоследък нямам и много желание да пиша и предварително се извинявам, че постът ми ще е доста черен. От началото на годината ни е започнала една лоша серия с болести - първо аз имах проблеми с гастрита, после малкия хвана конюнктивит, после някакъв грип ни хвана с ММ /Валентин незнайно как се размина с двудневен секрет от носа и нищо друго/, сега мен от 2 седмици ме боли зверски гърло, ЛЛ ми изписа АБ, временно ми мина и сега пак същото
Ама това нашето са бели кахъри. Ако не искате да се товарите, не четете скрития пост.Скрит текст:
На свекърва ми ѝ откриха рак на шийката на матката. По принцип изходът в този случай е премахване на органи - шийка, матка, тръби, яйчници и познавам десетки случаи, които са се отървали от коварната болест, но, за съжаление при нея е в напреднал стадий. Още не се знае дали има разсейки, във вторник ще оперират лимфните възли, за да се види там дали има нещо, после ще правят и изследване да се види дали е засегнат пикочния мехур. Дори и да няма разсейки обаче, туморът е голям и ще се наложи лъчетерапия преди евентуална операция. ММ е съсипан, свеки само си мисли за най-лошото, а аз ходя с нея по лекари и трябва да съм силната и оптимистичната. И почти ми се получаваше, докато не ми се обадиха колеги от бившата работа да ми кажат, че колегата ми, с който седяхме на едно бюро, е починал от рак на панкреаса, буквално за 2 месеца си е заминал, остави две деца (на 2 и 5 години), много ми е мъчно, много съм шокирана и не мога да си обясня как се случват тези неща и какво трябва да направи човек, за да предпази себе си и семейството си 
# 65
27 ян. 2014, 09:58 ч.
Леле, Мария, много неприятна ситуация! Много прегръдки и сили ви изпращам да се справите. 
За теб:
Виж целия пост
За теб:
Скрит текст:
Вероятно си спомняш, че и аз се притеснявах за мама, защото в рода ни сме обременени. Брат ѝ /вуйчо ми/ си отиде преди 2 месеца от рак на стомаха - последен стадий, късно открит. И понеже аз съм бъзла, тормозих мама да ходи постоянно на профилактики. Така лятото ѝ открили миома, която за 3 месеца от 18 мм станала 22 мм и се наложи операция, с лапароскоп. Също са отстранили всички детеродни органи, за да я предпазят от евентуални неблагоприятни последствия. Не ми бяха казали до деня на операцията, та още съм им сърдита и на двамата с баща ми, но Слава на Онзи отгоре всичко мина добре. Сега мама се възстановява и се радвам безумно, че все още не се е била изродила тази миома в нещо по-страшно. Дано и при свекърва ти нещата се наредят с хубаво. Искрено се надявам и стискам палци. Та си мисля, че това, което можем да направим е да ходим редовно на профилактики и да се грижим за здравето си - с оптимално хранене, постоянно движение и спорт и да се радваме на малките радости в живота - такъв какъвто е! Чакай, наскоро четох за някакъв нов метод на опериране със супер модерна техника...http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1710661 - имаха си и сайт с цени и всичко - ако искаш го потърси. Може да се поинтересувате и там да се консултирате с лекарите....може да предложат нещо приемливо като лечение и диагностика - може да е по-точно, знам ли и аз. 
Но поне си мисля, че е полезно като информация.
И понеже аз съм бъзла, тормозих мама да ходи постоянно на профилактики. Така лятото ѝ открили миома, която за 3 месеца от 18 мм станала 22 мм и се наложи операция, с лапароскоп. Също са отстранили всички детеродни органи, за да я предпазят от евентуални неблагоприятни последствия. Не ми бяха казали до деня на операцията, та още съм им сърдита и на двамата с баща ми, но Слава на Онзи отгоре всичко мина добре. Сега мама се възстановява и се радвам безумно, че все още не се е била изродила тази миома в нещо по-страшно. Дано и при свекърва ти нещата се наредят с хубаво. Искрено се надявам и стискам палци. Та си мисля, че това, което можем да направим е да ходим редовно на профилактики и да се грижим за здравето си - с оптимално хранене, постоянно движение и спорт и да се радваме на малките радости в живота - такъв какъвто е! Чакай, наскоро четох за някакъв нов метод на опериране със супер модерна техника...http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1710661 - имаха си и сайт с цени и всичко - ако искаш го потърси. Може да се поинтересувате и там да се консултирате с лекарите....може да предложат нещо приемливо като лечение и диагностика - може да е по-точно, знам ли и аз. Но поне си мисля, че е полезно като информация.
# 66
27 ян. 2014, 10:35 ч.
Благодаря ви момичета Все още има някаква надежда, ще направим всичко възможно.
Виж целия пост
Все още има някаква надежда, ще направим всичко възможно.Скрит текст:
И аз съм засилила всички близки да ходят на профилактични, майка ми се оказа от над 10 години не си е правила цитонамазка и се опита да ми реагира с "Нищо ми няма, няма да си правя", ама я накарах да си запази час... Свеки не била ходила на гинеколог от около 15 години 
.
Изведнъж, като споделих с познати, се оказва че всеки се е сблъсквал с тази болест в семейството си, явно наистина трябва да се опитаме да живеем здравословно и да се радваме на всеки миг със семейството.
Тони, благодаря ти за линка, и аз разглеждах сайта на клиниката в Плевен, ще го обмислим и това като вариант, след като видим дали и колко разсейки има. Но доколкото разбирам, този апарат може да помогне при малки тумори или доброкачествени образувания, ако се налага отстраняване на органи, операцията не е по-различна от тази, която биха направили във Варна. Но ако нещата се окажат по-лоши от очакваното, определено ще направим една консултация и там.
. Изведнъж, като споделих с познати, се оказва че всеки се е сблъсквал с тази болест в семейството си, явно наистина трябва да се опитаме да живеем здравословно и да се радваме на всеки миг със семейството.
Тони, благодаря ти за линка, и аз разглеждах сайта на клиниката в Плевен, ще го обмислим и това като вариант, след като видим дали и колко разсейки има. Но доколкото разбирам, този апарат може да помогне при малки тумори или доброкачествени образувания, ако се налага отстраняване на органи, операцията не е по-различна от тази, която биха направили във Варна. Но ако нещата се окажат по-лоши от очакваното, определено ще направим една консултация и там.
# 67
28 ян. 2014, 10:55 ч.
...а силно се надявах 2014-та да е по-добра от предходната,но явно си носим все още последиците на фаталното число...
съжалявам да чуя за всички тези неприятности,момичета... дано нещата се наредят по най-добрия начин за вас,Мария а за това,че млади хора умират всеки ден буквално от нищото,вече изобщо не искам да коментирам,защото умирам от страх само като си помисля,че никой не е застрахован от това
Виж целия пост
съжалявам да чуя за всички тези неприятности,момичета... дано нещата се наредят по най-добрия начин за вас,Мария
а за това,че млади хора умират всеки ден буквално от нищото,вече изобщо не искам да коментирам,защото умирам от страх само като си помисля,че никой не е застрахован от това Скрит текст:
миналата година на моя много близка приятелка и откриха рак на щитовидната жлеза - претърпя една операция,но се оказа недостатъчна и предстои втора,а тя е толкова силна и борбена,че шапка и свалям...
обикновено като се чуем по телефона аз съм тази,която се вайка и не може да прикрие страхът си от всичко,което предстои...
обикновено като се чуем по телефона аз съм тази,която се вайка и не може да прикрие страхът си от всичко,което предстои...
# 68
30 ян. 2014, 16:29 ч.
Към родителите с малки деца: Нека да съм този, който го казва високо и ясно
от Стив Уайнс
В момента съм в такъв период от живота си, през който се чувствам изтощен почти непрекъснато. Под изтощен имам предвид – разбит, не-знам-как-ще-изкарам-деня уморен, с кървясали очи…
Имам 3 момчета на възраст под 5 години. Не се оплаквам от това. Всъщност може би съвсем малко. Но знам, че има хора, които биха дали всичко за къща, пълна със смях и хаос. Аз бях такъв човек много, много години; болката от безплодието е пробождаща и туптяща и постоянна. Спомням си как позволявах на надеждата да се роди отново и после я виждах да се разбива на хиляди парченца, месец след месец, цели седем години.
Но точно сега, в настоящия ми живот, имам три момчета под 5 години. Има много моменти, в които те са прекрасни - например, когато миналата седмица Исак каза на снаха ми: „Моят баща има коса по цялото тяло“. Или когато Илая покри брадичката и бузите си със зелените ресни на парцала за под и обяви: „Тате, имам брада като твоята!“, или когато Бен се промъква рано сутрин в кухнята преди другите момчета, усмихва ми се и казва: „Времето на Бен и тати!.“
Но също така има много моменти, в които нямам представа как ще се справя с тях, докато дойде времето за лягане. Постоянните искания, нужди и караници са като дращене с нокти по черна дъска всеки божи ден.
Едно от моите деца със сигурност ще се превърне в Стив Джобс. Сега вече отлично разбирам родителите на този талантлив човек. Синът ми има точна представа какво иска – точно по този и никакъв друг начин. Понякога това е точната позиция, на която чинията трябва да е центрирана на масата, или колко да са опънати чорапите му, или точно колко розов трябва да е делфинът, който рисувам – „Със смели очи, не с тъжни, татко!“. Конкретен е като лазерен лъч и никога не спира, докато не е точно както го иска.
Трябва да призная, че понякога от звука на неговите писъци ми идва да се скрия в гардероба. И не мога нито да потвърдя, нито да отрека твърдението, че докато съм там, ям нервно чипс или черен шоколад.
Има хора, които ми казват: „Наслаждавай се на всеки момент! Те порастват толкова бързо!“.
Обикновено се усмихвам и промърморвам нещо несвързано, но вътрешно изгарям от желанието да подържа тези хора под вода. Само за минутка. Само докато се паникьосат мъничко.
Ако имате приятели с малки деца – особено ако вашите деца вече са тийнейджъри или са пораснали, – моля ви, закълнете ми се още сега, че никога няма да им го казвате. Не защото не е истина, а защото изобщо, изобщо не помага.
Разбирам, че наистина порастват много бързо. Но да трябва да се наслаждавам на всеки момент, е просто още едно нещо, което ми е невъзможно да правя точно в момента, и списъкът с тези неща е доста дълъг. Не всеки момент от родителството е прекрасен – нито за вас, нито за мен. Може би просто сте забравили това. Мога да ви го простя. Но ако продължите да ми повтаряте да се наслаждавам на всеки момент, ще трябва да скъсам с вас.
Ако сте родител на малки деца, знаете, че има моменти на удивително щастие, в които не можете да повярвате, че сте около тези прекрасни малки същества.
Но нека съм този, който го каже високо и ясно:
Не сте ужасен родител само защото не можете да измислите как да накарате децата си да ядат толкова здравословно, колкото децата на приятелката ви. Тя очевидно използва необичайни и вероятно незаконни методи на хипноза.
Не сте ужасен родител, защото понякога викате на децата си. В къщата си имате малки диктатори. Ако някой друг ви говореше като тях, щеше вече да е в затвора.
Не сте ужасен родител, ако не можете да ги накажете хладнокръвно и своевременно за всеки отделен акт на тероризъм, който те толкова изобретателно извършват.
Не сте ужасен родител, ако предпочитате да сте в офиса, а не вкъщи.
Не сте ужасен родител, ако нямате търпение да заспят.
Не сте ужасен родител, ако понякога звукът от гласчетата им ви кара да искате да гаврътнете едно голямо.
Не сте ужасен родител.
Вие сте един нормален родител с ограничени възможности. Не можете да свършите всичко. Трябва да си признаем, че сме жертви на нашето преинформирано общество, със свръхвисоки стандарти за родителство, в което ние се чувстваме неудачници, защото позволяваме на децата си да ядат пилешки хапки и да гледат телевизия.
Една от причините да сме толкова изтощени е, че сме претоварени с информация за това какви родители трябва да бъдем.
Така че може би е време да спрем да четем блоговете, които ни казват как да отгледаме следващия президент, който чете от 3-годишен и не просто яде, а ГОТВИ зеленчуците си. Може би е време да сме просто родители, които казват „извинявай“, ако са викнали на детето си. Които признават, че се нуждаят от време за тях самите. Които молят Бог да им помогне да станат по-добра версия на хората, които всъщност са, а не да станат идеални родители.
Така че следващия път, когато видите ваши приятели с малки деца и замъглен, отчаян поглед в очите, поръчайте им пица и ги пратете вкъщи. Вземете децата им за няколко часа, така че да могат да са сами в собствената си къща и да правят секс, ако не са твърде уморени. Сложете ръце на раменете им, погледнете ги в очите и им кажете, че се справят страхотно. И не се стряскайте, ако започнат да хлипат неконтролируемо. През повечето време ние имаме чувството, че се проваляме и децата ни ще се превърнат в ужасни престъпници, които ще ни мразят и няма да искат да сме наоколо, когато пораснат.
Ти си изтощен. Не съм убеден, че нещата ще се подобрят. Днес може да е добър ден, а може и да е денят, в който ще изгубиш контрол дотолкова, че ще изненадаш дори себе си.
Вдишай. Издишай.
Виж целия пост
от Стив Уайнс
В момента съм в такъв период от живота си, през който се чувствам изтощен почти непрекъснато. Под изтощен имам предвид – разбит, не-знам-как-ще-изкарам-деня уморен, с кървясали очи…
Имам 3 момчета на възраст под 5 години. Не се оплаквам от това. Всъщност може би съвсем малко. Но знам, че има хора, които биха дали всичко за къща, пълна със смях и хаос. Аз бях такъв човек много, много години; болката от безплодието е пробождаща и туптяща и постоянна. Спомням си как позволявах на надеждата да се роди отново и после я виждах да се разбива на хиляди парченца, месец след месец, цели седем години.
Но точно сега, в настоящия ми живот, имам три момчета под 5 години. Има много моменти, в които те са прекрасни - например, когато миналата седмица Исак каза на снаха ми: „Моят баща има коса по цялото тяло“. Или когато Илая покри брадичката и бузите си със зелените ресни на парцала за под и обяви: „Тате, имам брада като твоята!“, или когато Бен се промъква рано сутрин в кухнята преди другите момчета, усмихва ми се и казва: „Времето на Бен и тати!.“
Но също така има много моменти, в които нямам представа как ще се справя с тях, докато дойде времето за лягане. Постоянните искания, нужди и караници са като дращене с нокти по черна дъска всеки божи ден.
Едно от моите деца със сигурност ще се превърне в Стив Джобс. Сега вече отлично разбирам родителите на този талантлив човек. Синът ми има точна представа какво иска – точно по този и никакъв друг начин. Понякога това е точната позиция, на която чинията трябва да е центрирана на масата, или колко да са опънати чорапите му, или точно колко розов трябва да е делфинът, който рисувам – „Със смели очи, не с тъжни, татко!“. Конкретен е като лазерен лъч и никога не спира, докато не е точно както го иска.
Трябва да призная, че понякога от звука на неговите писъци ми идва да се скрия в гардероба. И не мога нито да потвърдя, нито да отрека твърдението, че докато съм там, ям нервно чипс или черен шоколад.
Има хора, които ми казват: „Наслаждавай се на всеки момент! Те порастват толкова бързо!“.
Обикновено се усмихвам и промърморвам нещо несвързано, но вътрешно изгарям от желанието да подържа тези хора под вода. Само за минутка. Само докато се паникьосат мъничко.
Ако имате приятели с малки деца – особено ако вашите деца вече са тийнейджъри или са пораснали, – моля ви, закълнете ми се още сега, че никога няма да им го казвате. Не защото не е истина, а защото изобщо, изобщо не помага.
Разбирам, че наистина порастват много бързо. Но да трябва да се наслаждавам на всеки момент, е просто още едно нещо, което ми е невъзможно да правя точно в момента, и списъкът с тези неща е доста дълъг. Не всеки момент от родителството е прекрасен – нито за вас, нито за мен. Може би просто сте забравили това. Мога да ви го простя. Но ако продължите да ми повтаряте да се наслаждавам на всеки момент, ще трябва да скъсам с вас.
Ако сте родител на малки деца, знаете, че има моменти на удивително щастие, в които не можете да повярвате, че сте около тези прекрасни малки същества.
Но нека съм този, който го каже високо и ясно:
Не сте ужасен родител само защото не можете да измислите как да накарате децата си да ядат толкова здравословно, колкото децата на приятелката ви. Тя очевидно използва необичайни и вероятно незаконни методи на хипноза.
Не сте ужасен родител, защото понякога викате на децата си. В къщата си имате малки диктатори. Ако някой друг ви говореше като тях, щеше вече да е в затвора.
Не сте ужасен родител, ако не можете да ги накажете хладнокръвно и своевременно за всеки отделен акт на тероризъм, който те толкова изобретателно извършват.
Не сте ужасен родител, ако предпочитате да сте в офиса, а не вкъщи.
Не сте ужасен родител, ако нямате търпение да заспят.
Не сте ужасен родител, ако понякога звукът от гласчетата им ви кара да искате да гаврътнете едно голямо.
Не сте ужасен родител.
Вие сте един нормален родител с ограничени възможности. Не можете да свършите всичко. Трябва да си признаем, че сме жертви на нашето преинформирано общество, със свръхвисоки стандарти за родителство, в което ние се чувстваме неудачници, защото позволяваме на децата си да ядат пилешки хапки и да гледат телевизия.
Една от причините да сме толкова изтощени е, че сме претоварени с информация за това какви родители трябва да бъдем.
Така че може би е време да спрем да четем блоговете, които ни казват как да отгледаме следващия президент, който чете от 3-годишен и не просто яде, а ГОТВИ зеленчуците си. Може би е време да сме просто родители, които казват „извинявай“, ако са викнали на детето си. Които признават, че се нуждаят от време за тях самите. Които молят Бог да им помогне да станат по-добра версия на хората, които всъщност са, а не да станат идеални родители.
Така че следващия път, когато видите ваши приятели с малки деца и замъглен, отчаян поглед в очите, поръчайте им пица и ги пратете вкъщи. Вземете децата им за няколко часа, така че да могат да са сами в собствената си къща и да правят секс, ако не са твърде уморени. Сложете ръце на раменете им, погледнете ги в очите и им кажете, че се справят страхотно. И не се стряскайте, ако започнат да хлипат неконтролируемо. През повечето време ние имаме чувството, че се проваляме и децата ни ще се превърнат в ужасни престъпници, които ще ни мразят и няма да искат да сме наоколо, когато пораснат.
Ти си изтощен. Не съм убеден, че нещата ще се подобрят. Днес може да е добър ден, а може и да е денят, в който ще изгубиш контрол дотолкова, че ще изненадаш дори себе си.
Вдишай. Издишай.
# 70
6 фев. 2014, 11:58 ч.
е,те това все едно за мен е писано...или просто аз съм го писала 
Виж целия пост
# 72
6 фев. 2014, 21:20 ч.
Мария, дано скоро всичко приключи и да сте здрави! Прегръдки!
Хоупова,
За нас - понеделник ще говорим за една градина и дано да стане. Стискайте палци моетто момиче да го приемат и да се климатизира лесно.
Виж целия пост
Хоупова,
За нас - понеделник ще говорим за една градина и дано да стане. Стискайте палци моетто момиче да го приемат и да се климатизира лесно.
# 73
7 фев. 2014, 11:51 ч.
Лече, много стискам! Дано да ѝ хареса, тя с такова желание иска да е при децата като те чета...дано ви се получи!
Мария, как са нещата? Има ли развитие?
Виж целия пост
Мария, как са нещата? Има ли развитие?
# 74
10 фев. 2014, 15:06 ч.
Благодаря, че ни мислите, момичета
Валентин, да не чуе дяволът, повече от месец е здрав и ходи редовно на ясла, приказва все повече /ние нали бяхме от късно проговорилите/ и от ден на ден става все по-забавно в нас.
Нелка, какво стана с детската градина? Ще видиш, че ще ѝ хареса на Елена
И тъй като днес е Св. Валентина, имам да черпя за малък именник в къщи:
Виж целия пост
Скрит текст:
При свеки нещата не са много розови, откриха разсейки в два от отстранените 11 лимфни възла, но пък няма други засегнати органи. Лечението ще е продължително, ще мине лъчетерапия преди и след операцията за отстраняване на матка, шийка, яйчници и всичко каквото може да се махне, но според лекаря прогнозите са добри и най-вероятно ще се справи с тая гад, не сме съвсем закъснели 
. По време на лъчетерапията ще е при нас, та поне Валентин няма да я оставя да си мисли глупости, пък ние ще си имаме баба в помощ.
. По време на лъчетерапията ще е при нас, та поне Валентин няма да я оставя да си мисли глупости, пък ние ще си имаме баба в помощ. Валентин, да не чуе дяволът, повече от месец е здрав и ходи редовно на ясла, приказва все повече /ние нали бяхме от късно проговорилите/ и от ден на ден става все по-забавно в нас.
Нелка, какво стана с детската градина? Ще видиш, че ще ѝ хареса на Елена
И тъй като днес е Св. Валентина, имам да черпя за малък именник в къщи:
Препоръчани теми