Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са някои естествени методи за подсилване на растенията?
Какви са симптомите на преполиване при растенията?
Какви са причините за мухлясала почва и брашнеста мана при растенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са някои естествени методи за подсилване на растенията?
Някои естествени методи за подсилване на растенията включват използването на банкови обелки, черупки от яйца, дървесна пепел, утайка от кафе, вода, в която са варени яйца, минерална вода, мляко и чай. Тези методи помагат за обогатяване на почвата и насърчаване на растежа на различни видове растения.
-
Какви са симптомите на преполиване при растенията?
-
Какви са причините за мухлясала почва и брашнеста мана при растенията?
Мухлясалата почва обикновено се причинява от разграждането на компост, докато плесента се образува при висока влажност и ниски температури. Плесента е бяла и има лек мирис на гъби. Брашнестата мана често се дължи на висока влажност и ниски температури, което води до появата на бяла плесен по растенията.
-
Как се борят срещу брашнестата мана и листните въшки по растенията?
-
Какви са причините за пожълтяването на листата на растенията и как може да се реши този проблем?
още малко остана.То и разни други работи има,обаче там ще почакам повечко май,ако не прекаля с грижите 
!
...оставям тортата в ресторанта заедно с инструкциите по съхранението й и търча към фризьорския салон. Там вече всички ме знаят колко съм луда и ме посрещат с нетърпение. Показвам тортата на фотоапарата и фризьорката ми посяга към пресата. "Ама каква преса, я я намачкай малко с пяна ли, гел ли, каквото имаш там..." Тя - е, няма да се начупи. Аз - а да видим. Тя - няма. Аз - ще. Познайте кой спечели 
. Оставям дрехите при тях и хуквам към другата задачка в промеждутъка от час до вземането на малкия от градина. Е те точно в този час как не получих инфаркт - незнам. Точно 5 пъти сновах между личния лекар и аптеката и в един момент бях на косъм да остана без жизеноважна за мен инжекция, която на всичкото отгоре трябва да се постави точно на деня...на 5-тото търчане, изкачвайки за пореден път стълбите до кабинета, пред вратата ми се изпречва младо момиче. Полеждам я с кръвнишки поглед и изломотвам - Влизам, не ме интересува. Пльосвам се на кушетката и таванът се завърта пред очите ми, а сърцето ми бие толкова лудо, че сестрата чак се изплаши...е, грешката беше тяхна и бяха видимо притеснени, но нямам време да чакам 5-те минутки за лежане и ставам веднага. 17 часа е, а Андриан е на английски от 17,15. Бягам към градината и мислено си благодаря, че тръгнах с панталон и ботуши и оставих полата и токчетата при фризьорката - просто не ми се мисли как щях да бягам на висок ток...по пътя звъни майка ми - говорила с мъжа ми, бил намръзнал и хич не му се занимавало с разни тържества. Изтръпвам. Виждам как към мен приближава 3-ия инфаркт...грабвам детето, подтичваме и по пътя звъня на половинката и с най-невинен глас му казвам да облече еди-коя си риза. Защо - ми как защо, Андриан ще чете някакво приветствие до кмета. Какъв кмет? Е как какъв - градският. И защо Андриан - ми защото може да чете, затова. И се обръсни. Що, нали сутринта се бръснах. Е как що - сигурно ще има медии там, телевизии, ще ни снимат, не закъснявай. Чувам заветното "добре" и вече знам, че всичко ще е наред. Оставям малкия на английски, големият ме чака, от 30 мин - решил да дойде по-рано човекът, и навън ме чака при това, сега подсмърча, диването 
. Отиваме в салона, преобличам се, получавам едно Уау! като излизам от склада, а Калоян получава гел по бодличките си, че инак тати не дава да се ходи така на училище. Тръгваме към ресторанта и го моля да забави ход, защото вече усещам оловото в краката си. В ресторанта ни посрещат с прекрасна маса. Уговаряме се кога и как да поднесат тортата и чакаме. Най-сетне усещам сърцето си да забавя ударите и топлината от камината приятно плъзва по тялото ми...говорим си тихо с Калоян, смеем се и аз тайничко му се наслаждавам - момчето ми, моето момче толкова е пораснало...вече виждам как се очертава адамовата ябълка...и колко е висок - вчера се мерихме - точно колкото мен - 170 см...до къде ли ще стигне...и е толкова нежен и красив...сигурно всяка майка си мисли така за детето си, но в онези 15 минути, повярвайте ми, бях толкова щастлива...чуваме входната врата и след секунда влетява Андриан. На крачка след него влиза баща му и...спира. Миг на недоумение и се хвърлям в прегръдките му. Усещам сърцето му да бие през якето и не чувам нищо от това, което ми казва, освен взаимното "Обичам те!" Персоналът ръкопляска , а той не знае къде се намира сякаш - Къде са медиите, спрял съм неправилно, нали за минутки, нали кмет - няма кмет, казвам, има банкет, отивай да паркираш колата...после - вечеряхме, говрихме един през друг - нищо не заподозрял, мислел, че е истина...малкият се опита да се сърди, че не сме му казали, но му обещах, че другия път той ще е пазителят на тайната и миряса. Е, 5 пъти ходи в тоалетната и "мамо, не е заради течния сапун, ама я помириши как хубаво мирише", на камината си гря ръчичките...а баткото беше толкова горд, че заедно сме изненадали тати. "И само ако знаеш, тате, колко хора знаят за конспирацията?" Колко - ами помисли де, я виж мама колко е хубава, къде мислиш се преоблича, кой й направи косата и...аз, таковата, малко гел имам...ама утре ще го измия, обещавам...милото ми пиленце...приключваме с вечерята и искаме сметката...и тя идва - нещо пламтящо носят и поставят отпред, а той...няма смисъл от думи, вижте реакцията:
... 
