Лято наближава, ОКТОМРИйче за море се стяга.

Легео, съболезнования. Аз загубих баща си миналата година, не минава с времето, просто се научаваме да живеем с тази мисъл...

Облаче, защо се чувстваш виновна, когато детето е с баба си? Мисля, че точно тогава трябва да си починеш, за да си заредена за времето, когато ще е с теб. Не мисля, че помагаш на себе си или на детето като се чувстваш постоянно виновна. Я се зареди с малко позитивизъм. Какво, ако измиеш чиниите на другата вечер, не мисля, че такъв проблем. Даже и половин час качествено време да прекараш с децата пак е по-добре отколкото часове наред, но да си притеснена през това време, че не си разтребила, сготвила, изчистила.   

Буболече,    честито дипломиране! На нас ни изписаха лимфомиозот, calcarea carbonica, silicea, pulsatilla (като се редуват хомеопатичните, не се взимат всичките на един ден).

Бобинка, дано сте здрави вече. Онзи ден малкия се сети за вас и как паднал в басейна, и "Кой ме спаси тогава?" питаше. 

Ние учим разни неща, после ги забравяме. Засега май английския му е най-интересен (освен влаковете).

За състезаването, ние сме по състезанията. Не сме го учили, но според мен си е до характер. Постоянно иска да е първи, да е най-умен, да получава награди в градината. Много се старае да слуша там, за да му дадат награда. Сутрин успяваме горе-долу на време да отидем само защото да изпревари еди кое си дете (иначе все след 9 часа успявахме, че си поспива сутрин). Ще видим какво ще излезе. Иначе добре си играе с деца, вече се научи да споделя играчки, почерпка и т.н.

Айде лека седмица от мен!

Облаче, и аз преди си мислех, че просто времето не ми стига, за да съм пълноценна в игрите с детето. Обаче се оказа, че е само предтекст. Сега имам съдомиялна и прахосмукачка робот - т.е. всичките неприятни и времеотнемащи неща ги върши друг. Слагам нещо за 20-25 мин. да се готви и съм свободна. Просто... не ми се занимава в игри.. Скучно ми е, не ми е интересно. Говоря му нещо - той не слуша, прави си каквото си реши, за нищо не се старае, постоянно се сърди и на мен ми писва за има-няма 10 мин. Сам не иска да си играе или се заиграва за малко, иска внимание, много внимание... Като го признавам това не ми е по-леко, напротив даже! Чувствам се ужасно, обаче не мога да го променя. Гледам са му отделям по малко време, но пълноценно и да "играя" по неговите правила, да не се ядосвам като прави обратното на това, което кажа. Къде ми се получава, къде не...

Аз бях две седмици с деца вкъщи, като в последните 5 дни бяха и двамата и бяха вече здрави. Еми, трябва да ви кажа, че днес бях много щастлива да ги пратя на градина.  Лоша не лоша, това е положението.
Иначе мога да си играя с тях. Играем ролеви игри, редим пъзели (само с голямата, докато малкия спи следобед), с конструктора най-добре ми се получават нещата и с двамата. Но, това е макс 2 часа на ден. През другото време главно сами си играят, аз само вървя след тях и подреждам. Поне час гледам да са навън (когато оздравяха, иначе не съм ги извеждала), хем за тях интересно и въздух, хем за мен още един успешен час без нерви. Чистенето ми е друго време прекарано с тях. Помагат ми с прахосмука, давам им да се редуват. После всеки с един парцал "бърше" прах някъде, а аз минавам след тях. Чинии мия докато ядат или не ги мия, както дойде. Вярно е, че и аз използвах чистенето преди като претекст да не съм с тях, ама сега се настроих на друга вълна и така ми е даже по-спокойно. 

Благодаря ви за подкрепата!

Хейли, при мен явно е същото. Струва ми се, че съм прекалено заета, обаче истината е, че не ми се играе, защото е много бесен, не слуша, тормози ме физически направо, от добра дума не разбира. При мен е това причината, и ми минава желанието, пък и ми е досадно също. С Мая пак бях така, но тя беше по-кротичка и сама се заиграваше.
Заради това се чувствам виновна, то е едно такова перманентно усещане, че не му давам достатъчно.
А навън по разходките ми е по-приятно, много му говоря, показвам, обяснявам, там някак по-леко върви играта. Но е безкрайно уморително това, че не слуша, ако се наложи да влезем в магазин тича, пипа, търкаля се...

Здравейте 
я, колко мами са се включили 
С децата никога не е лесно и просто. И аз често се обвинявам, че е трябвало да си поиграя с Ева, вместо да готвя или нещо друго. Обаче в живота няма пълно щастие, нали? Старая се да и давам най-доброто от себе си, но не винаги ми се получава 
Ние се редуваме - докато аз готвя вечер тя си играе с тате. Като се изнерви тате (тя много го тормози и то успешно  ), подхващам я аз и така. И само добра дума и голямо търпение помага, нищо друго 
Да отгледаш човек никак не е лесно!

Ева брои, познава буквите, но... с рисуването е "гола вода", в оцветяването още по-зле - голямо драскане пада по целия лист, без грам старание да се задържа в очертанията 
С моделина се получава малко по-добре, но явно това не е нейната стихия.
Супер бърза е на пъзелите, много и се получават. Реди ги за време.
Често ни танцува вечер и то готино! Според хороскопа и ще работи на сцена, нямам търпение да разбера дали е вярно и в каква сфера ще се развие.

legeo,  Пуснах ти нещичко на лични!

облаче, аз не само заспивам след него, ами често се случва да заспя и преди него! Понякога наистина се изморявам на работа.
И ние като Аримчето се редуваме с таткото в размотаването с малкия, не защото на мен ми омръзва, а защото е редно и таткото да участва в игрите и така да укрепне връзката им.
Иначе и на мен не ми е до редене на кубчета след кофти работен ден, но го предпочитам пред стоенето на мивката  . Гледам да извлека максимално удоволствие от занимавката с него, сговорчив и любопитен е. Не ми и омръзва, няма как за половин-един час дневно. Ето, две седмици си беше вкъщи и пак не ми стигна
Мис файн, питам ги госпожите не ами направо им втръснах от питане . Казват, че с децата се разбирал без проблем, вече се отпускал да говори и с тях (било го срам в началото). Днес например казал за следобения тиквеник "аа, госпожо, аз това не искам да го ям" и обрал само хрупкавото отгоре. Просто не мога да повярвам, че сглобил толкова дълго изречение! У нас е като у вас, като почна да му говоря на български ме поправя или се прави на приятно разсеян. Може би му трябва още време да се отпусне да говори и с мен. А вчера ме изненада с "бай, си ю суун" на излизане от хола и аз така  . Питам го откъде го е чул, а той - ами казвам като Покойо Да му се неначудиш.
Блур, много съжалявам за баща ти:(. Добре сте се ориентирали към хомеопатия. Аз предложих и този вариант на нашата лекарка, но тя настоя за капките и за 10-тина дни решихме проблема. Твърдеше, че са солени и в известна степен агресивни, но нашия дори не ги усети. И тя като личната предположи, че проблемът ни е по-скоро алергичен и се отключва при определена влажност на въздуха.

Буболече,Честито дипломиране!
Легео,моите съболезнования!Не ти се плаче сега ,защото ти е олекнало и на теб,ужасно е да гледаш как страдат....но липсата те първа ще я усещаш особено на празници!
Мис Файн,добре дошла в тортената ,можеш да питаш и на лични ,там новите не ги отразяват много и все скандали има ,което да не те спира !
Аз мога да кажа,че с първото дете много се старах ,играех ме,водих много на разходки ,по люлки....сега със Симона ами признавала съм си винаги съвсем различно е ,хич не ми се занимава ,не ми се води по люлки и подобни.Тя си играе страшно много сама,също и с кака й ,навън излизаме да се разходим всички ,а не специално да изведа нея .

Здравейте момичета,

Легео,    моите съболезнования!

Буболече, честито и от мен! Сега само напред и само нагоре!

За уменията, и Николайчо с рисуването е до никъде, но пък предпочита кубчета, конструктори, редене (пъзелите нещо са му омръзнали). В градината вчера си говорих с госпожата - и там не искал да рисува, а другите докато го правили, той редял някакво дървено влакче, където трябва да се натамъняват частите. Каза ми, че на другите деца им е по-трудна тази задача, докато той се справял много добре. Почнал леко да се отпуска и да пее в градината (вкъщи също повече пее). Сега подготвят сценка за 8ми март и първа пролет, та ще имаме да гледаме. Май ще играят 7те козлета и моя хубостник изявил огромно желание да бъде в главната "зла" роля. Откакто играха Червената шапчица в градината и той беше Кумчо Вълчо, много се вживява. Сега трябва да го подготвя да не си глътне граматиката, като види купищата мами и татковци, че има доста реплики.

Иначе ние се преместихме на по-добро място. Сега има пространство за всеки (че май и повечко). Като бяхме в една стая, определено заспивах преди Икито, а сега, като кукувица вися пред компа. На Икито много му харесва "неговата" стая и всички играчки сега са му любими. Много се радвам, че прие идеята. Имаме си приключенията рано сутрин с мрънкането и туткането. Много се изнервям и гледам да се успокоя, но често ми избиват нервите. Ще видим.

Хубав ден от мен за сега и много  на всички!!!

Ани, много се радвам че ви харесва новата къщичка  Но... ти - изнервена? Абсурд! Ти си пример за търпение към детето си 
И аз обмислям да изпратя Ева в детската при батко и, но не съм напълно убедена, че е възможно. Даже гледам интериор за детска за две деца, но май няма да ми се получи с тази голяма разлика 

Аримче, при нас разликата е 8 години... Няма да се престраша и аз да ги сложа в една стая, още повече, че са от различен пол. Вариантът при нас е да реконструираме целия апартамент и кухнята да направим на втора детска стая, но за това трябват много средства. Така че засега не може. Пък и Мая хич не иска да дели стая с Борис. 

Аник, много се радвам за вас, да си живеете в мири уют в новата къщичка. 

Бубулече, честито дипломиране. 

Благодаря ви, момичета!

Мирка, нервичките ми са опънати доста последните седмици (месец), което всъщност рефлектира и върху младежа и затова ми го връща. Много съм се изнервила и ядосала покрай баща му и простотиите, които върши и откривам всеки път.  Ще замълча, че само като се сетя и  Няма оправия там... 

Ани, нека мине повечко време, тогава ще спреш да се ядосваш. Сега още ти е много прясно.

Благодаря за поздравленията, мами Темата ми беше много интересна и ме наградиха с максималната оценка от всички дипломиращи.
пашик, вашата кака много се занимава със сестричето (направо ми пълнят сърцето как се разбират) и така можеш да си редуцираш времето с Мони да речем наполовина... ама при нас я няма тази опция и затова впрягаме таткото
Леле, пък при нас в групичката нищо не се планира! Не че и да планираха наш дечко щеше да участва с реплики де... Въпреки, че на тържеството в яслата беше патенце, изпълни хореографиите и пя песен.
Малко ми стана тъпо като прочетох на страничката му в тетрадката, че трябва да упражнява цветовете. Той ги знае, просто е решил да оцвети рибата в жълто, а не в синьо. И ябълката да е зелена, не червена. И кой казал, че е задължително панталончето на момчето трябва да е син и полата на момиченцето - червена, а не обратното... Направо си е спиране на творчески порив тази забележка

Добро утро!

Да ви почерпя, че нашият татко е рожденик днес! Да ни е жив и здрав!


buboleche, поздравления за дипломирането!
Ани, много интересна роля са му отредили на Ники  Ще бъде интересно 

Днес в градината ще ги снимат за картичките по случай 8 март.

Мишанке, да ви е жив и здрав!
Ани  
Облаче, Арим, ние с братята ми сме с 6 и 8 години разлика и обитавахме една малка стая повече от 8 години - беше супер забавно, естествено, пълна кочина през цялото време, но пък в никакъв случай не сме си пречили
Моите още не мога да ги отделя в друга стая, само като се сетя как изненадващо вдигат Т нощем, и ми се отщява... е, двуетажното легло сме го купили отдавна и ще му дойде времето и на него