През НОЕМВРИ за късметче всяка мама ще е с бебче!- Тема № 19

someday, огромна  от мен! Вярвам, че скоро с малката всичко ще е наред и това ще остане като лош спомен. Ще се гушкате и ще си твърде ангажирана от това да я обсипваш с любов, както и тя теб!

Момичета аз да ви кажа на мен пък какво ми се случи днес: бях у мама да се къпя, че ММ прави тук едно прагче в нашата баня и вече излизам от душа и заставам пред огледалото. Обаче какво да видя??? Себе си, ама с някаква ОГРОМНА уста. Толкова се беше надула, че фолк певиците могат само да ми завиждат. Абе нещо такова     че и повече. Не знам защо така стана, не знам какво ми се случи, ама ей на-  за няколко часа приличах на фолк тояга. После от самосебе си спадна. Не съм правила нищо различно. Само дето малко се попритесних де. Абе хем ми беше смешно като се погледна, хем притеснено.

someday,  и тук да ти напиша, че стискам палци скоро да си гушкаш малката вкъщи 
Симонка, разсмя ме със снимката на Мара хахха  , иначе това е много странно, как така се поду от самосебеси и после спадна 

Здравейте момичета

Влизам да ви се похваля, че моя малък мъж днес е вече 2 кила и в понеделник отиваме да ги изпишат заедно със сестра му вече официално както си е ред, нищо че тя от седмица си е вкъщи Много се радвам

Някой беше питал за извеждането на малките ..., аз Елена на 7-мия ден я бях извела вече, само пред блока с коша де, че за едно бебе да се мъча с двойната количка не си заслужава, и то за 15 мин. За излизането, педиатъра каза, че може. Отделно всеки ден я водим с нас в болницата при брат и не е пропускала ден навън

Вампи, радвам се да те видя включила се вече щастлива и родила Кога ще ни разказваш подробности   Как е Кристиан, слуша ли те? Тичаш ли вече нагоре надолу, аз като ми казаха в реанимацията, че мога да пробвам да стана и после не могат да ме накарат да седна  

Честити бебоци на MN и на Джени и на всички, които съм пропуснала предните страници Да са ви живи и здрави дечицата, да ви радват и да ви слушат много

Дорис, мила спомням си първите теми, как се притеснявахме и пазихме и всяко петънце беше голям шок, а сега вече няколко дена преносваш Още малко търпение и ти ще гушкаш малката радост

someday, браво на твоето момиче, виж колко е борбена. Всичко ще е наред и скоро ще я пуснат вкъщи при теб. Аз храня малките с Аптамил Premarure, за недоносени дечица, така ще е докато станат по над 2.500 кг. На твоето бебе какво му дават ?

Поздрави на всички

Аз се събуждам с кръвоизлив в окото, симонита излиза от душа с подута уста... Странни работи стават, а празника с маските минаааа...   Дано да не стават по-старнни работи  

      Много ме разсмя поста ти, Краси!

Звериии, радвам се, че в понеделник и Коцето си прибираш! Ехееее ще се почва купона при теб! Две бебчета- това си е истинска радост 

Симонче да ти кажа и на мене сега ми е смешно, ама сутринта бая се стреснах!  А и който ме види яко се стряска!

Краси, хайде да идем на кастинг за филм на ужасите. Онези от Холивуд ще ни грабнат на мига 

Ми да! Права си! Досега бременно зомби не съм видяла!  Няма как да не ни вземат! Ако утре сутри и лявото ми око е червено, директно хващам самолета! 

Здравейте момичета    честито на новите мами  
Аз в понеделник съм на преглед и тогава с доктора ще решим дали да родя нормално или секцио. За сега нямам никакви признаци, че ще раждам - нито контракции съм имала някога, нито тапа се е махала, абе какво да ви кажа имам чувството, че ако трябва да чакам да е нормално ще родя към коледа  
а да ви кажа честно друго се притеснявам - бебешочето сега е около 3 400гр ако си я държа до края на термина доктора ми каза, че ще стане към 4 кг. и вече ми се вижда множко за нормално раждане    иска ми се ако ме шият някъде, да ми шият корема, а не други части. Познати само ми разправят някакви ужасии и си мисля като отида в понеделник направо да си говоря за дата за секцио.

Честито на всички мами които вече си гушкат бебчетата,а на всички останали леко раждане.Ние с бебчо все още се опитваме да се опознаем.Ние все още нямаме режим за хранене,яде през час и половина два и много рядко през три часа.Започнаха ни и коликите но слава богу ги овладяхме с колиеф капки,а сега от 2дни не може да ака,та се налага да му помагам с термометъра.Да разкажа накратко и за моето раждане,извинявам се но не знам как да го сложа в скрит текс.Към 5.00ч се събудих от леки болки подобни на менструални но не им обърнах внимание.Изпих едно кафе и в 8,30вече бях навънка с децата да карат колело.Прибрахме се след около 30мин,като през цялото време имах около има няма 2-3 стягания с леки болки.Около 10.00ч отидохме до магазина с децата да си купят сладко.Контракциите ми бяха на около 10, 20мин и аз не им обръщах внимание.Към 12.00ч се обадих на ММ да си идва от работа за да отидем до болницата и да проверим какво се случва,като през цялото време си мислех че ще ни върнат.В 13,30 бяхме в болницата прегледаха ме и казаха,че имам 4см разкритие а аз така  не можех да повярвам,настаниха ни в родилното и започнахме да чакаме като през цялото време си играехме игри на телефоните с ММ.Към 16,30 започнаха по силни контракции и поисках упойка,а акушерът ми (беше мъж) каза,че трябва първо да види колко е разкритието,беше 7см  голям късмет почти без болка вече имах голямо разкритие,каза че отива да повика анестезиолога,но като се върна след няма и 5мин бебето вече излизаше и той така  извини се и каза,че не могат да ми поставят упойка защото раждането е започнало.В 17,06ч проплака моето малко съкровище и ММ отряза пъпната връв.Нямам думи с които да опиша чувствата си когато видяхме бебчо,наистина момента е незабравим.Накратко това е моето раждане,пожелавам на всички които още чакат леко раждане като моето.

Gabriela Belberova, много интересен разказ, наистина леко ми прозвуча раждането, радвам се 
Зверче, браво, скоро ще си гушкаш и двете бебчета, много се радвам   

Вампи, висиш на балкона кака. Наблюдавам те

И тъй - темата е РЕ-секцио, второто бебе  

Благодаря на Бог, че ми предостави за втори път възможността да стана МАЙКА .

Ами отидох сутринта, както ме искаха в 7 ч. пред Родилното отделение на Втора градска болница, звъннах на звънеца и влязох, посрещна ме една акушерка и след 5 мин. бях дюбидюс гола, с тяхна "еротична нощница"   и съборена на масата за мерене на тонове. Прие ме д-р Якуб  май се казваше, все не мога да му запомня името. Там документи, тонове, обиколки и си отиде... Дойде другата смяна. Направиха ми клизма и казаха - Идвай в предродилна зала. Отидох там след едно здраво... познайте какво и ме овързаха с колани, системи, какво ли не. Дойде д-р Хаджийски на смяна. Прегледа ме нещо, говори ми нещо, аз почнах да треперам като листо. Акушерката вика - Това е предродилна треска. Ами може... Вляха ми 3 банки нещо си и викат - Айде в операционната. Уф... Дългоочакваният момент, ама ме е и шубе . Влизах вътре и вдигнах кръвното. 130/70. За мен това е високо . Идва една анестезиоложка Кинева да ми слага поисканата от мен спинална упойка, да, ама не ме хвана. Я, викат, си мръдни краката, ... ами ето - мърдам си ги и си ги усещам и още как. Повдигни се, не знам какво направи, все усещам... брей и упойка... докторката вика - Къде отиде тая упойка??? А хирурга се надвесил над мене, викам му - Ей, всичко усещам - нимой ма бара!!! ... мъчиха се нещо, мъчиха се и накрая ми сложиха на устата и носа онова, дето упойва и викат - Дишай... и дишах, дишах ... и накрая се събудих с рев и честитки, че имам син. Караха ме в Реанимацията...
И това беше моето раждане. Нищо не усетих, нищо не разбрах. Лошото е, че ми сложиха и от двата вида упойки. Сега и какво си мисля... Бебето като се е родило, не е изплакало, било се е нагълтало с околоплодна течност и са го аспирирали, интубирали и трудно е изплакало най-накрая. За това нещо ме е пощадило и не ме е хванала спиналната упойка, и ми е наложило пълна..., защото познайте какво щеше да ми се случи, ако бях в съзнание и изкарат бебето и не го чуя да изплаче, а ги видя да търчат напред и назад с него . Ето това ми е спестила някоя висша сила и много вярвам в това. Щях да вдигна кръвно 200 и да съм до там. Ама - ето - наложило се е да поживея още .
Та така в 10:45 ч. на 4 ноември се появи моят син Кристиан със свинските мерки 3850/53 см . Измислила съм му и прякор вече - Грухи   ... не само заради мерките му, а защото яде като прасе и грухти доволно като преглъща.

Останалото не е интересно за бременните - 5 дена бях в отделението, мъката е на втория ден от раздвижването, но ставах полека-лека кретах, на 3-тия ден още повече и днес - вече 6 ден съм добре, сядам, ставам, мога да се навеждам до земята чак и се чувствам добре, като изключим болка в гърба, но и това ще отмине... Сравнение с първото ми секцио, сега се възстанових по-бързо. Не знам от какво зависи, но наистина се чувствам по-добре от тогава.

Искам да похваля за пореден път и Втора градска болница. Персоналът там е супер мил, сърдечен, не изнудват за пари, вършат си работата, страхотни са . Без уговорки, без шушу-мушу си раждам там цял живот и все съм си доволна. Съветвам тези, които нямат връзки и пари, да идат там да раждат - няма да ми се разсърдят за съвета изобщо.
И така - кака ви приключи вече с ражданията и треперанките, вие му мислете
А... между другото, на който му предстаи секцио - упойката ИЗОБЩО НЕ БОЛИ и въобще не се усеща даже, че я слагат. Това изобщо не го мислете. Най-големия зор е после раздвижването. Друго няма

Габи, човек като прочете историята ти за раждане, би си казал следното: "дано и аз така лесно да родя". Толков оптимистична звучи, че все едно раждането е най- естественото нещо. Звучи като нещо елементарно, дреболия. Браво на теб! Мама герой! Живи и здрави да сте!
Вампи, ти както винаги си супер духовита и забавна. Бързо си се възстановила, за което те поздравявам! Като чета историята ти и се вълнувам много. Случила се е така бързо; а сякаш ми разказваш събития, случили се в течение на един цял ден. Ох много ми е спек вече! Май от напрежение, че момента си идва, не мога да спя. Радвай се на бебока вкъщи! Много здраве ви желая!

Момичета, за много набързо минавам да кажа, че нашето съкровище излезна най-после след 8 дена преносване, роди се на 08/11  в 18:04, тегло 3,550. Вече сме си вкъщи и започнахме с обичайните неща за едно бебе. Раждането ми беше дълго, няма да навлизам в подробности, само да споделя, че резултата си заслужава всичко:)

Честито на всички родили мами и успех на неродилите!!!