През НОЕМВРИ за късметче всяка мама ще е с бебче!- Тема № 19

Такааа днес Калина стана на две седмици и понеже Velina Georgieva ме подсети че щях да разказвам за моето раждане викам чакай тъкмо детето спи да понапиша за русенксите майчета и не само
На 30-ти от сутринта контракции болки тапа....цял ден обаче после нищо до вечертаааа към 18ч. пак започнаха прословутите контракции и към 20ч. започнаха на тъъънка струя да си текат водите ама текъъъъът си седях в тоалетната сигурно 30мин и се чудя как да си взема превръзка че мъжо беше захуркал и не ме чува като го викам както и да е взех аз и му викам айде ставай ще раждам. Отидохме в родилно една мила девойка на рецепцията ме прие и почнахме да пишем 100 тона документация...преоблякох се по нощница и пратих ММ да си ходи с дрехите ми някуде към 21:30ч. Качиха ме на 3 етаж в родилно и понеже всички стаи бяха заети ме сложиха на тонове и да си лежа направо в предродилна зала където бяха 3 легла, нямаше друг освен мен.Последва запис, абокат преглед от дежурния (бяха Рудницки и Зарзаланов) поедно време дойде и моята лекарка и тя ме бръкна едно хубаво и вика 2см ...като стане 5 да и звънна щяла да дойде сега още било рано. Акушерките видно ги мързеше (тия двете дето бяха там нощна не ги харесах но всички други които срещнах там после бяха страшно мили) явно вече им се гледаха сериалите потова време на денонощието....та към 23ч. всички се изпариха и аз лаф по телефона кво да правя...обикалях коридора стаята говорих с ММ и нащте...болките през 5-7мин ама търпими викам надали са това истинските...и тей даже измежду контракциите задрямвах. Към 2ч. приеха още една мама с изтекли води (а моите продължаваха да си текат междувременно) и айде хоп и тя при мен, разсъниха ме а болките вече почваха да напомнят за себе си все по осезаемо. Мацката все вурвеше с 1см пред мен така си и остана роди 15мин преди мен тааа дойде тя охка ахка аз и аз взех да си пъшкам че тооо...и тей до 4:30 тогава всички станаха и се размърдаха...и айде една по една викаха майките за тонове, ние двете си стоим по леглата аз вече взех да се попревивам и да сумтя по звучно изредиха се няколко майчета ама ттях не ги боли едни усмихнати пък ние с другата мацка пфууу, към 5:30 дойде пак Рудницки бърка той и вика 5 см звунни си на докторката, викам ок звъня аз викам докторе идвай че ще мра тя се смее и ми казва ми до 30 мин идвам, аз вече си викам край докато дойде съм умряла по едно време ме гледа съчуствено едната акушерка от нощната смяна и вика Десиии има ли болки, викам има тя на колко време са и аз офффф абе не знам вече бееее и тя ааа щом не знаеш добре е скоро ще родиш (а като ме приеха ме питаха за болки ама нали бяха по слаби не ми обърнаха внимание и ми казаха да ги следя през колко време са, е следих ги до 4:30 после вече не ми пукаше през колко са) и тъй дойде моята лекарка и бърка тя 6см. после вика като ти дойде напън кажи и почваме, ми викам мен ми идва напън и тя ми айде тогава...към 6:30 почнахме с напъните там още в предродилна на леглото, ей тез напъни до пълното разкритие ми се видяха вечни тогава сега мие смешно ама та напъвах си аз по едно време свят ми се зави ама не се отказвам иии док вика браво бебето зае отлична позиция главата се показва ама вика ша те резнем че хич не си еластична отдолу...все ми беше тая в него момент и тей напрайх 10см и док вика яйде ставай и на магарето, е да де ама то как да стана бебето ще излезе, мен ме боли, отвсякъде тече а докторката с две глави по ниска от мен и "ще ме държи" абе картинка бяхме накрая стигам аз до магарето че като ме напъна и тя вика клякай бързо че да не го изтърсиш на пода, то ако ставаше тей....клекнах аз де и като ми мина се качих на магарето там с още 3-4 напъна и малко натискане по корема в 7:35ч. бебка ревна с цяло гърло малка синьо-лилава и с голяяяяям глас еййй по голяма гордост не бях изпитвала казвам виии всичко изчезна на мига-болки молки шевове течове за нищо не ми пукаше от тоя момент нататък на лицето ми имаше огроооомна усмивка която никой и нищо не можеше да изтрие (в крайна сметка сега като се замисля тая гадната болка беше за около 2-3 часа тей че се издържа, а и като родиш вече нищо няма значение освен бебето) поседях 2-3- часа в родилната зала на едно легло на което ме преместиха да ми доизтече системата (сложиха ми окситоцин накрая за напъните и го оставиха да доизтече за да се свие матката по лесно) междувременно и друга мама роди а отстрани изглеждаше прекрасно раждането чак и за нейното се разплаках имаше и едни стажантки дето гледаха бая стреснато милите и едното девойче ми вика ама ти сега ли роди викам да и тя хм не изглеждаш като току що родила много си усмихната викам и ти някой ден ще се усмихваш после си поседях в една стая на същия етаж докато изпишат няколко майчета че да се освободят стаи на 4ет. поисках си прословутата вип стая и съм доволна, бях си самичка с беба а когато ми се говореше обикалях при комшийките по стаи престоя ми беше 3 нощувки и на 4-тия ден в неделя ни изписаха, да споделя че избора на лекар ми струваше 250лв. а стаята 40лв. на нощувка. Еми май това е, на неродилите все още искам да кажа че няма нииищо страшно аз лично гледам на нещата от към смешната страна и ако трябва да избирам пак така бих родила, защото неудобствата и болките са временни а щастието от резултата-неописуемо