През НОЕМВРИ за късметче всяка мама ще е с бебче!- Тема № 19

Както знаете, водите ми почнаха да изтичат в събота сутринта, и след посещението в клиниката се прибрахме да чакаме контракции, които така и не се появиха. На следващия ден (след 24 часа) се появихме в родилно отделение, но се оказа че имат много родилки и нямат легла, и ме пратиха в предродилно, където ме прегледа една лекарка с която имаше студентка. Тази лекарка според мен хич не я биваше, защото първо с опипване каза, че може да не е бебето с главата надолу (а той беше така от месец и половина). И обясни на студентката че ако не е, ще се наложи секцио - може би е обяснявала сценарии, но все пак можеше да не забравя че аз и ММ слушаме също. Дори донесе портативен ултразвук до леглото ми, и бебчо си беше с глава надолу в идеална позиция. След това ми направи преглед за разкритие и каза че нямам разкритие (а миналата седмица преди отлепването на мембраните имах вече 1 см) и че шийката не е омекнала (пак миналата седмица акушерката каза че е мека и благоприятна за раждане).  Сигурна съм, че нищо от това не беше истина, но бе описано в папката ми. След това тя ми сложи една порция Простин гел за предизвикване и ме остави. Също така ме сложиха на тонове, и цяла неделя лежах и чаках да стане нещо. От време на време ме освобождаваха от тоновете и ходих да се катеря по стълбите нагоре надолу, и понеже там нямаше хора, си пуснах Майкъл Джексън по тела и подрусах задник. Обаче нищо.
Към 23.00 най сетне ни качиха на родилния етаж, където ни показаха нашата родилна стая (като евтин мотел, но с болнично легло), и акушерката, която ще ме изражда, Агнес, много мила французойка, която беше впечатлена от моя ръст и че не се събирам в леглото. Тя беше дребосъче  Тя прочете моя план за раждане, който в този момент вече не беше особено текущ, тъй като не бях в родилния център с вани, меки светлини и музика, а в родилно отделение заради системите. Въпреки всичко, тя направи всичко възможно да спази колкото се може повече от моите желания, и съм и страхотно благодарна. Първо ме сложи на тонове, след това на окситоцин. Сигурно вече съм ви казала хиляди пъти, мразя да ме връзват за леглото, абокатите винаги ме болят неистово и вече в този момент се бях полупредала и си мислех че ще ме мъчат на системи и накрая ще ме резнат, което за мен беше абсолютно нежелан вариант. Но след като бебо беше без вода вече над 35 часа, естествено бях готова на всичко да излезе бързо.
Агнес не ме погледна за разкритие, понеже некадърната лекарка беше написала нейното си мнение, и тя не искаше без нужда да пипа, имайки впредвид че без вода бебето е по уязвимо към инфекции. Въпросната лекарка се появи да каже че смята че докъм 6 сигурно ще родя и си изчезна, слава богу.
Системата почна, и първите два часа контракциите бяха съвсем поносими, ние с ММ играхме Скрабъл, аз почнах да използвам газ и ми стана много весело. Обаче, както може би знаете, с окситоцина контракциите се появяват с адска сила и много начесто изведнъж. Като се случи това, трябваше да спря скрабъла, защото не можех да измислям добри думи и ММ ме биеше  . ММ тогава се включи да ми прави точков масаж, а аз споменах думата епидурална, при което Агнес каза, че точно е смятала да ми я препоръча, защото на записа на тонове се виждаше спад по време на моите болки, тоест бебчо се стресираше и пулса му падаше с моите кахъри.
Анестезиолога се появи с думите че ме чакал от един час да се обадя (съдейки по това кога са ме включили на системи). Аз бях много щастлива да го видя, не мога да си кривя душата. Той ми обясни рисковете, докато ме подготвяше, беше малко зор да ми я сложат защото в този момент вече нямаше пауза между контракциите по голяма от няколко секунди. След епидуралната се почувствах шест, и дори си хапнах нещо. Единственото е, че ми се появи страничен ефект ужасен сърбеж, но от една страна това ме разсейваше някак си.
В този момент Агнес ме погледна за разкритие и ахна - имах 8 см. Тя не можеше да повярва че това е станало от нулево разкритие (но аз вече ви казах моите съмнения за верността на това твърдение), и приготви всичко за раждането. Оттам нататък аз следвах много внимателно нейните указания и с един напън постигнах пълно разкритие. Когато излезе главата, тя каза че е много рус, ММ който не беше сигурен дали ще гледа отзад или отпред беше като омагъосан и видя всичко. Адлер се роди след 7 контракции (ММ каза че не ме е виждал толкова червена в лицето и си мислел че ще се пръсна). Смешното е, че аз винаги си мислех че акушерките те будалкат, като казват - ето го, почти е излязал, още само един път - а този път и ММ се включи в този хор, зщото той виждаше че това е истина. Аз си мислех че ме будалкат и двамата, ама не били!
Като излезе и изплака бебчо (в 3.16 сутринта), Агнес го избърса набързо и го сложи голичък на гърдите ми (ако сте на фейса, това е снимката която сложих на личния си профил). Той засука веднага и се успокои, преди това се виждаше колко бързо му тупка сърчицето. Ние бяхме поискали да оставим бебчо закачен за плацентата максимално дълго, за да поеме всички последни полезни вещества (имало по малък риск от анемия ако това се направи). След известно време Агнес каза че вече не пулсира плацентата и ММ я сряза. Понеже бяхме само тримата, аз направих снимка за спомен. След това ми сложиха инжекция за плацентата. Оказа се че Ади е имал увита пъпна връв около врата, но не е имало опасност тъй като е била дълга и отпусната, слава богу!
После Агнес погледна пораженията, и се оказа че имам нужда от два шева, един вътрешен и един външен. Никакви разкъсвания по перинеума (радвам се че си правих всекидневния масаж със зехтин!),
единия на малката срамна устна, другия долу където се събират устните. Агнес каза, че според нея съм щяла да се размина без шевове, ако Адлер не беше излязал с глава и ръка напред едновременно (представям си нещо като супермен). Като почна да ми прави външния шев, не знам защо усетих доста силна болка, може би упойката е минавала, а може и просто чувствителността на мястото да е такава, и се разплаках. Тогава ММ взе бебчо и ми се стори че и на него му се насълзиха очите, това беше единствения момент в който той се обърна да не гледа за момент.
Като свърши всичко, дойдоха и други акушерки да кажат колко за изумени за скоростта, беше ми се разнесла славата из етажа.  След това се опитахме да поспим, но след един час ни събудиха, че им трябвала стаята и ни пратиха в следродилно, където са 4 легла и две от бебета ревяха нон стоп. Тогава ММ си отиде в къщи, защото нямаше легло за него, само един матрак а аз се опитах да почина.
Това е май най дългия ферман, нали? За последно, само да кажа че тези неща които правих, малинов чай, вечерна иглика, масаж на перинеума, акупунктура, йога, ананас и т.н. не са навредили, може да не сами по себе си предизвикали раждането, но това че шийката ми толкова бързо се разтвори и раждането беше толкова бързо може да е било донякъде повлияно от тях.
От както ММ видя раждането, направо ме гледаше като богиня няколко дена, всеки ден ме целува по няколко пъти и е толкова щастлив че е присъствал на това събитие. За което се радвам, защото както един приятел каза : Да видиш раждането на детето си е все едно да видиш любимата ти кръчма разбита