СЕДМИ КЛАС - пробни изпити в захлас - тема № 39

                            Трансформиращ преразказ

1.   Същност – вид възпроизвеждащ текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.
2.   Възможни дидактически задачи:
а) пренареждане на епизодите в друга последователност;
б) смяна на гледната точка:
-   преразказване от името на неутрален разказвач;
-   преразказване от името на друг герой;
-   преразказване от името на пишещия – той е поставен в позицията на очевидец и/или участник в събитията.
3.   Основни изисквания за създаване на преразказ:
а) съдържанието на художествения текст се предава вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието;
б) не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна на преразказващия (не анализира събитията);
в) преразказва се в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни глаголни времена и наклонения;
г) не се допускат отклонения от лексикалната, граматичната, правописната и пунктуационната норма;
д) спазват се изискванията за графично оформяне на писмения текст – открояване на абзаци (микротекстове), ясна графика на буквите, отделяне на думите, четливо оформяне на редакции.
4.   Специфични особености на трансформиращия преразказ – с промяна на гледната точка:
а) когато дидактическата задача  изисква преразказване от името на неутрален разказвач (страничен наблюдател), е необходимо да се имат предвид следните особености::
-   основното глаголно време е сегашно историческо време, използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения (минало неопределено, бъдеще време, изявително наклонение, условно наклонение...);
-   съдържанието на художествения текст се предава вярно и изчерпателно без разместване на последователността на епизодите;
б) когато дидактическата задача изисква преразказ от името на герой, необходимо е да се имат предвид следните особености:
-   основното глаголно време е минало свършено време, използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения (минало несвършено, минало предварително, бъдеще в миналото...)
-   пишещият преценява на кои епизоди от сюжетното развитие героят е свидетел, както и степента на важност на отделните епизоди; в резултат на това моментите с по-голямо значение в развитието на действието се предават чрез подробен преразказ, а други моменти – чрез сбит преразказ;
в) за да бъдат спазени основните изисквания, особено важно е да се прочете внимателно условието на дидактическата задача и да се обмисли подходящ начин за писане на преразказа.




Основни правила за изготвяне на преразказ на непознат текст:

1. Два пъти внимателен, но не бавен прочит на текста.
2. По време на прочита трябва да се  запомнят: имената на героите, последователността на сюжетните моменти, особени думи и изрази, сравнения, метафори, детайли от описания, основното от репликите на героите.
3. Изготвяне на писмен план (5-10 минути):
а) разделяне на текста на смислови части (микротекстове);
б) озаглавяване на всяка част според основното, което се случва в нея (микротеми);
в) последователността на точките в плана трябва да следва последователността на сюжетните моменти в текста;
г) към всяка точка се отбелязват опорни (ключови) думи, които присъстват в текста на художествената творба.
4. Внимателен прочит на поставената задача и пълно съобразяване на преразказа с нейните изисквания.
5. При писането на преразказа:
а) стриктно да се следва изготвеният план (ако е нужно, поправки и добавки се правят в плана, а не в преразказа);
б) докато се преразказва определен момент, да се мисли и за следващата точка от плана, за да се постигне добра свързаност между отделните сюжетни моменти;
в) пише се само в едно глаголно време - ако в поставената задача то е уточнено, се спазва изискването. (Ако преразказът е от името на герой в текста, се пише в минало време. Когато се преразказва от името на герой, се държи сметка за това, което той може да види, чуе, разбере и усети и се преразказват подробно само тези моменти от текста; останалите, ако е нужно, се предават сбито);
г) пряката реч се преразказва – трансформира се в непряка (напр. – Тя е жената на полковника – каза майка ми, учудена от развълнувания ми вид. //  Майка ми, учудена от развълнувания ми вид, обясни, че хубавата дама е жената на полковника); при трансформирането да не се прекалява с употребата на глагола „казвам”; използват се синоними;
д) не се допуска измисляне на сюжетни моменти;
е) не се анализират действията, мислите, преживяванията на героите (не се изказва лична позиция);
ж) всеки нов момент започва на нов ред и оформя отделен абзац;
з) непрекъснато се мисли за правописа, пунктуацията и членуването;
и) употребяват се думи и изрази, съответстващи на стила на изходния текст.
6. Времето на писането се контролира с часовник. Последните 5-10 минути се използват за проверка на текста. (Ако се налагат корекции, те трябва да се направят много деликатно.)