... кученцата не правят на инат, те не са хора.
Оооо, правят на инат и още как. Животните също си имат характер.
Нашата девойка съвсем съзнателно и на инат обича да си отмъщава, когато е била затворена в някоя стая (дори и за 2-3 мин. да е, т.е. няма наистина физическа нужда, нито я е страх или нещо друго). Тогава скимти кратко и след осъзнаването, че няма някой да я "спаси" веднага (както, когато се затвори някъде сама погрешка), млъква и ляга. След отварянето на вратата - идва и гледайки ме в очите кляка и се изпишква с вирнат нос и уши - не показва разкаяние, както става ако се случи да се изпусне случайно.
Между другото, ние имаме сериозен проблем с лекото напишкване от радост в края на деня, когато ни посреща на вратата - скача, радва се, "целува", гушка се и винаги леко се изпуска. Не знам дали това се израства или ще си остане като проблем.
П.П. Снимките са страхотни.
А и се е омекотил стабилно. Не иска да мръдне от дивана. Малко ми беше сърдит, но то всеки път е така. Мина му като си намазах филийка с пастет и реши, че може да ми свети с надеждата да му дам малко. 
. И сама ми скача в ръцете още при отключването на вратата, "целува" ме няколко пъти и после изчаква да си сваля обувките, за да ми свали чорапите и да ги отнесе в банята, където лежи и ги пази, докато ги взема за пране.
