в съседната стая /уточнявам, че стаите в болницата са като аквариум - 4 стени от стъкло/ имаше едно момченце с атаксия и понеже той е на 13 години, порциона му беше като на възрастен и представляваше следното: всяка сутрин филия хляб с бучица сиренце и чай, на обяд месеница, а за вечеря филийка хляб и едно кюфте и осминка домат .. пък просто не искате да знаете, Ема какво получаваше .. щото това не е за хора със слаби сърца 
Моя е мастер в категория "блейка" 
Обясни ми,че вместо да тръгне по магистралата,където ще пътува 3,5-4 часа нашия отпрашил през Троян-Кърнаре,защото се сетил,че предната вечер гледал в новините,че на София имало жестоки задръствания на изхода за Хемус.Пристигна в 5 следобед отрепан от път а на мен главата ми бръмнала от малкия звяр дето през 15 мин питаше тати,щото му бях казала че идва по обед 
А можеше просто да звънне на брат ми да иде до вкъщи(свеки имаше ключ от нас в онзи момент и можеше да му отвори), да вземе столчето и да го пусне по еконта,и ние така или иначе тръгвахме наобратно в понеделник по обяд ма то тая глава за красота му е турена там 
, Бютка, Стелчо и Поспалан , ще си даваме кураж с мъжовете ни 
. Месечинке - да си жива и здрава, много обичана и слушана от двамата любими мъже на сърцето ти .
, това всичкото в университетска болница . Най-хубавото е ,че , вече сте вкъщи , като гледам полза никаква не е имало от престоя, само негативи.
, в последните години успях да го огранича( проблем с килограми нямам , но все пак е нездравословно) , а откакто забременях само сладкиши са ми в главата ... Имаше нахапана храна по земята , разливаше се вино по пода ( натискаха чучура на тубичката ) , счупиха една чиния , купонът беше пълен . , Бютка, Стелчо и Поспалан , ще си даваме кураж с мъжовете ни 
нерви и много любов Препоръчани теми
