А ако той е в затвора?

Не съм изчела цялата тема, после ще се върна да дочета.
Не съм имала интимна връзка със затворници, но мога да споделя мнението си на човек, имал връзка с някой тръгнал по лошия път: този на телесните повреди и кражбите.

Човекът и на мен ми се струваше голям мъж, докато разстоянията ни деляха през по-голямата част от времето. Директен, страстен, красив, загадъчен...
Когато взех решение да скъся разстоянието и нямаше вече пречки между нас осъзнах следното:

-че този човек, колкото и да се опитва да ме държи настрана от незконните си занимания, рано или късно ще ме намеси и ще ме намеси чувствително, най-малкото за да си осигури алиби. Случва ло се е пред познати, които работят в полицията да клепам, защото от приказка на приказка е станало ясно, че точно в дома на гаджето ми са ходили на обиск. Ужасно е да те е срам заради човека, когото уж обичаш.
- че голяма част от отношенията му се градят на манипулация, която прехвърля върху мен и ме кара да се чувствам ужасно несигурна - най-вече за това кой от приятелите му какво крои и на кого може да навреди - това след като откраднаха портфейла на една приятелка ( подозирам под негово давление).
 
-че той няма изградени навици да се труди и да изкарва парите си по честен начин, освен ако майка му не се смили над него и не му прати пари. След като стигна дотам, че да иска пари от баща ми уж за да дойде да ме вземе от един град, а всъщност парите му трябваха за трева и алкохол, или да ми прави забележка, че съм си взела храна за закуска, а не цигари за него, вече ми стана ясно, че морални задръжки в това отношение няма.

- че както наранява и краде от другите хора, ще го направи и с мен. Опитите му да ме принизи, използвайки публично закани и насилие, поставиха финал на нашите иначе топли взаимоотношения.

Та си представям този човек да беше поживял и малко в затвора. Как ли би се очукал като характер.

Така, че моят единствен съвет към теб е да се пазиш и да се обичаш много. Не всяка любов си заслужава жертвите.

Сега остава да разясним кои са "истинските мъже" в затвора. Дали са
тези, които оправят или онези, които не търсят да оправят някого, но
затова пък принудително стават "жени".

И за да сме съвсем изчерпателни, девойката следва да изтича до
книжарницата, да си купи "Бягащата с вълци" от Клариса Пинкола-Естес
и да прочете приказката за Синята Брада и коментарите след нея.

Пък да видим после дали и на нейния не му е чак толкова синя брадата...

Хм,Mamacita Bandida ме накара да се замисля...наистина не познавам много жени правистки, само три...и трите са абсолютно хахо, двете са решили ,че Али Макбийл е подходящата интересност на  изразяване в професията (много  лошо копие, не и лош избор) третата е в още по-ужасно лутане... и трите нямат мъж до себе си, просто не изтърпяват никой или никой не ги изтърпява,говорят много, нахакано и наистина не изглеждат добре психически. Ама то  не е статистика все пак... Просто се замислих, че наистина изборът на образование (виШУ) е нещо не само за ценз, а от привличането на сходно - скучен ли си, ставаш за инженер, програмист , лекуваш психичните си проблеми или тези на  роднините си - специализираш психиатрия, имаш проблеми с отхвърлянето - ставаш естетичен (пластичен) хирург, всъщност като някакъв садизъм творчески - от  болката и нуждата (чуждата)  се чувстваш помагащ и  удовлетворен, за разлика от другите творци, които аз смятам за истински и които творят от собствената си болка  и нужда.Извинявам се за спама. Mamacita Bandida е виновна
 

Попрегледах темата по диагонал (бисерите на Мамасита, ме умряха! )
И само се чудя как още никой не се сетил:
Абе, мами, отишъл в затвора, попаднал на хора и станал човек!
Там ще има време да се развие и усъвършенства, от средна - ще мине на тежка телесна повреда и въоражен грабеж, още по-секси ще и се види.

Самото съществуване на събирателен образ като Али Макбийл говори
доста за професията:)

Тая пък не знам с какво примами Харисън Форд.

Мискинка,а?


Към авторката: Бегай!!! Ако си юрист би трябвало много много добре да знаеш,че са манипулатори до фаза съвършенство!!! Използвате!

Ми той на възраст човека, недовижда, недочува, краката не го държат да избяга...

А,това ме втрещи!
Пази,Боже,от такива съдби на всеки от участниците в историята!

Помисли да не би човекът да легне на твой гръб, след като толкова му помагаш... Може да иска да те върже със семейство и деца и край вече... Хора, които бързат да се обвържат имат нещо съмнително. Според мен изчакай и го опознай по-добре преди да предприемеш някоя сериозна крачка и секс - само с презерватив до тогава. 

Какво е това вродено желание на жената да закриля и превъзпита провинилия се?Да се надява и да вярва,че ще промени любимия мъж ,ще го вкара в правия път.Ей тва не разбирам...

както казва един познат -Основната грешка на мъжете и жените преди да се съберат на сериозно ,е че жените си мислят - ''не е лош има тук там кусури , но аз ще го променя' , а мъжете -"баси яката готина мацка дано никога не се промени''.А неминуемо става обратното 

По принцип всеки човек има право на втори шанс. Може да сгрешиш, да осъзнаеш грешката си и да искаш да се промениш. Но дали ще успееш е отделен въпрос.
Когато си влюбен в някого, дори и недостатъците му ти се виждат чаровни, а провиненията далеч по-леки.
В случая авторката, мисля, не е имала възможност да проучи отблизо обекта на чувствата си. Тя си е изградила някакъв романтичен образ, базиран по-скоро на неговите разкази и описания, отколкото на нейни реални наблюдения. Най-вероятно я кара да изпитва към него известна жал. Именно онова за втория шанс и прекалено строгото съдене биха били най-силните му аргументи, с които да изпъкне ( като изключим онзи фатален сексапил на буйния жребец, затворен зад решетките.
Имала съм възможност покрай работата си да разговарям с един човек, който беше заколил жена си от ревност със нож. Той изглеждаше толкова мил, добродушен, услужлив и свестен човек, че ако случайно не научих тези факти около миналото му, никога нямаше да допусна, че е свързан с толкова мрачна история. И сред неговите аргументи беше именно този за Истинските мъже, "Тези, които ще ти свършат работа", " а той как всичко си имал, а само едно му липсвало". Сигурна съм, че ако беше по-млад и хубав, можеше да омагьоса някоя наивна душа.

Аз от тази тема научих две невероятни неща.

1/ Авторката взима 5 години за една


2/ Мамасита не е юристка.

Много пъти съм се питала що за човек е жената, влюбила се и родила дете на Димитър Кънчев. Как може да приема ласки от ръцете на човек, стрелял срещу собствения си баща и мащехата си, и заклал по най-жесток начин четиригодишното си братче... Как може да повери детето си в тези ръце, и не се ли страхува, че някога детето може да постъпи като баща си...

Сигурно и тя така си казва - бил е млад, бил е надрусан, какво пък толкова, може и да са го предизвикали нещо, ако изобщо го е направил... Ама иначе я какви хубави сини очи има, и колко е мъжествен...

Всеки сам си носи тежестта на изборите, които прави.

Не мисля, че има свестни затворници. Дори и влизането там да е по политически причини, дори да е съдебна грешка и човек да влезе невинен (те там всички са невинни, де...), това е едно ужасно място, което пречупва нещо в човек, и след това никога нищо не може да бъде същото. Колкото и да се социализира, колкото и да се интегрира, дълбоко в себе си този човек е непоправимо прекършен.

По въпроса за втория шанс... Имам си една любима моя тема от 2009 година. Дългичка е, 28 страници, но много си я харесвам. Най-вече за това, че в нея цари един спокоен дух - разсъждава се, обменя се информация, изказват се различни гледни точки - но всичко това без заяждане, без обиди, без самоцелни спорове и изхвърляния...
Знам, че съм малко офтопик, но просто ми се навързаха асоциациите...