Не съм имала интимна връзка със затворници, но мога да споделя мнението си на човек, имал връзка с някой тръгнал по лошия път: този на телесните повреди и кражбите.
Човекът и на мен ми се струваше голям мъж, докато разстоянията ни деляха през по-голямата част от времето. Директен, страстен, красив, загадъчен...
Когато взех решение да скъся разстоянието и нямаше вече пречки между нас осъзнах следното:
-че този човек, колкото и да се опитва да ме държи настрана от незконните си занимания, рано или късно ще ме намеси и ще ме намеси чувствително, най-малкото за да си осигури алиби. Случва ло се е пред познати, които работят в полицията да клепам, защото от приказка на приказка е станало ясно, че точно в дома на гаджето ми са ходили на обиск. Ужасно е да те е срам заради човека, когото уж обичаш.
- че голяма част от отношенията му се градят на манипулация, която прехвърля върху мен и ме кара да се чувствам ужасно несигурна - най-вече за това кой от приятелите му какво крои и на кого може да навреди - това след като откраднаха портфейла на една приятелка ( подозирам под негово давление).
-че той няма изградени навици да се труди и да изкарва парите си по честен начин, освен ако майка му не се смили над него и не му прати пари. След като стигна дотам, че да иска пари от баща ми уж за да дойде да ме вземе от един град, а всъщност парите му трябваха за трева и алкохол, или да ми прави забележка, че съм си взела храна за закуска, а не цигари за него, вече ми стана ясно, че морални задръжки в това отношение няма.
- че както наранява и краде от другите хора, ще го направи и с мен. Опитите му да ме принизи, използвайки публично закани и насилие, поставиха финал на нашите иначе топли взаимоотношения.
Та си представям този човек да беше поживял и малко в затвора. Как ли би се очукал като характер.
Така, че моят единствен съвет към теб е да се пазиш и да се обичаш много. Не всяка любов си заслужава жертвите.