обадиха ми се за дете - какво се прави сега

Да ти е жива и здрава сладураната. Не се тревожи за гледането, СЛУШАЙ детето, то само ще ти подскаже кога от какво има нужда. За яденето не го буди, нека спи ангелчето, като се събуди ще яде. Никога не съм гледала по график сина си. Той сам ме насочваше, кога иска да яде, кога да спи, кога да сяда, кога да върви и т.н. Така и той беше щастлив и аз. 

прекрасна е! Щом казваш, че е и кротушка- просто е разкошна! 

Да ви е здравичка и усмихната сладката Димана!
Много щастливи мигове ви желая от сърце!

Брат ми и снаха ми си осиновиха детенце,знам за чувствата и емоциите,които ще тресат дома ви и ако нещо те вълнува или просто искаш да си поговорим - ми пиши

Честита рожба,
без да се обаждам, следих вълнението ви. Реших и аз да напиша Ние минахме по този път преди няколко години. Покрай огромното ти радост аз отново се върнах към прекрасните мигове около осиновяването. Тогава не стъпвах по земята, хвърчах с количката и бях на седмото небе. Днес тя е едно прекрасно дете и преди два месеца стана кака - роди и се сестричка. Къщата ни сатана още по-пълна. Така, че кой знае Диманка може да си доведе и братче?!

Мира, имате прекрасна дъщеричка пу-пу-пу 

Още от сега таткото да мисли, как да я опази от нахални ергени 

Мира, честита дъщеричка! Страхотна сладурана е. Желая ви да сте здраво, щастливо и сплотено семейство. 

BRAVO MIRA    Istinska princesa e tvoiata  Dimana    Jelaia  ti vsi4koto 6tastie na zemiata

Страхотни сте !!! Ура още една щастлива майка и едно щастливо дете   
ЧЕСТИТО !!!

Здравей Светулка.Въпреки,че нашето момченце не беше голямо, когато го осиновихме се включвам за да ви поздравя и да ви пожелая успех.
Във домчето можеш да попиташ за навиците на детето най-вече и режимът му.За всички ви ще е трудно но те уверявам,че бързо се свиква. Ако пропуснеш нещо, все пак детенцето не е пеленаче така,че ми се струва то само ще ти подскаже как да действаш в дадена ситуация.
Честито от нас за вашето детенце.Нека само хубави моменти имате.

Мила Светулке, знам само едно - колкото и добре да са гледали детето в дома - то ще се радва да има свой дом. Каквото и навици да има - лека полека ще ги промени. Повярвай стреса му няма да е по-голям от това да пуснеш родното дете на ясла или градина. А и тук ще има толкова много невероятни положителни емоции - че не се бой.
Е със сигурност в началото на ВАС ще ви е трудно - дакато свикнете с малките детски капризи и нужди, но пък щом майчиното ти сърце е усетило, че това е твоята рожба - нищо няма да ти попречи да почувстваш и задоволиш нуждите на детето си.
Подгответе му играчки подходящи за неговата възрас - но и после с него му купете нещо /за да го въведете в живота с хубави нещ - че то сигуно не е излизало от дома/.
Ти попрочети какво е полезно да се яде в тази възраст, виж и някои др книги как се гледа дете на тази възраст - аз също постоянно чета за да знам...
Успех и съм много щаслива за вас - пиши ни тук или ако искаш пусни отделна тема когато се приберете с малкото в къщи - да се радваме и ние с вас.

svetulkata   дори и да беше взела дете на 1 годинка то е достатъчно голямо за да разбира и да е стресирано, моя син е на 1 година и всичко разбира какво говорим, какво означава всяка физиономия, маниер, дори се опитва да контактува с нас, опитва се да ни говори, но ние трудно го разбираме. няма значение колко е голямо детето, може би 1 седмица ще е стряскащо, но бързо ще свикнете. дано ДИНА да ти отговори тя е осиновила детенце на 5г. и ми е казвала, че го чувства като, че ли винаги е била с тях, сега е тинейджарка. Не се притеснявай, важното е че си срешнала твоето дете.

Дина,за която е писала Тинка79 съм аз,но съм Дина в кю-то Аз пък на времето исках да е на 3г поне,а ни показаха дете на 5г и нещо!Не се притеснявай,че е на почти 3г.Като /дай Боже/ си го приберете у вас,лека полека режима ще се промени,но това ще е съвсем неусетно!А това,че е голямо и по-трудно ще се привърже-нищо подобно!Когато усети нежността и обичта ви,гушне се в прегръдките ви,то ще мисли само за вас и всячески ще се стреми към вас!Питайте има ли нещо ,което необича да яде,или пък непоносимост към лекарства!Но,мила моя,живота ,ежедневието и храната в детският дом нямат нищо общо с домашният режим,домашната храна и емоциите ,които очакват детето у вас!Не се притеснявай!Нашата Ваня,след като си я прибрахме,не си спомняше нищо нито от къде е дошла,нито къде е била и защо е била!Ние сами ,поддържахме огъня така да се каже,да си знае,че е взета от този дом,че майката ,която я е родила поради някаква причина не е можела да я отгледа и я дала в този дом!Ходим всяка година в дома и носим по нещо на дечицата!Виж в албума дето съм сложила ,има снимки от периода на осиновяването!Ти предварително почети и поразпитай,какви са навиците и режима на децата в тая възраст,игрите и играчките ,които са ти необходими.Макар,че реално всички деца от домовете /по-големичките/винаги се разминават със степента на развитие от децата на същата възраст гледани в семейна среда!Но пък всичко се наваксва много бързо!!!И незабравяй умереност във всичко!Лакомствата,играчките-не на веднъж
Още като си я взехме у дома,имахме чувството ,че тя просто винаги е била с нас,и сега така я чувстваме!Като се размислим с мъжът ми ами няма никаква разлика в чуствата ни към децата ни-всичките и родените и осиновеното си имат еднакво място в сърцата ни!Ох,какви прекрасни и незабравими мигове и емоции ви очакват!Смело Желая ви щастие!  И да се видим на срещата май месец