Отидох в едно популярно заведение, видях една позната, цопнах се при нея. Около два часа стоях и наблюдавах. Един усмихнат човек не видях. Възрастовата граница беше 22- 23 години. Млади момчета, всички облечени в черно, млади момичета с нацупени устни и злобни погледи. По мое време беше друго, така сме се забавлявали. Почнах да говоря като бабка. 
/ та значи половината си го грабвам, а другото поделете... 
) 
Един, път мм каза,то ако ще им готвиш по-добре си седят у нас. Всеки път като ги чувам по тела, като са при нея,всеки път на въпрос какво правите спим 
,веднъж не ги е извела на разходка,все била уморена.Ох, не е за разправяне, но е такава и не може да се промени,много пъти съм говоела с нея, ама ....пак си е същата, Извинявайте,чеви занимавам,ама поне ми олекна. , ако знаеш как те разбирам, аз поне реших нещата кардинално.
Да, аз слагам картоф. 
Да, аз слагам картоф. 
Вероятно следващата седмица ще ги правя тях. АКК никога не ме е блазнил. Не знам какво ще готвя, но най-вероятно свинското с праз и маслини. Пералня имам да пускам, но чакам да стане щерката. Препоръчани теми
